Автор:
Петко Добрев
Предизборната кампания вече е на финалната права. Кой каквото и да говори, тя, поне досега, преминава с дневния ред, който е написал Делян Пеевски. По всичко личи, че всички участници в изборите останаха изненадани от мощната кампания на Пеевски. Те просто не бяха готови да разберат, че Момчето се е готвило отдавна за тази битка. И в тази битка за него няма съюзници, а само конкуренти. Пеевски дава повече от ясни знаци, че може да спечели много добър изборен резултат и иска властта. Как ще протече последната седмица? Възможни ли са изненади? Ще бъде ли нарушен дневният ред на Пеевски, ако бъде атакуван изненадващо? В политиката няма невъзможни неща.
Естествено е да се очаква, че хората около Ахмед Доган са най-заинтересовани от атака срещу Делян Пеевски. Почетният председател на ДПС отново се появи на сцената със своя декларация, с която вменява вина на всички за появата на подобни политически „феномени“ в нашето политическо пространство и време. Неговите размишления обаче са опит за бягство от отговорност. Политическата криза, която според Доган е национален проблем, все пак трябва да бъде обяснена. Според мен тя се дължи на приватизацията от Пеевски на лобистката инфраструктура във властта, която бе създадена по модела Доган. Това от своя страна поставя въпроса - този модел трябва ли да продължи да съществува макар и козметично променен? Същевременно съдържанието на декларацията е бъдещият дневен ред на протестите срещу статуквото, каквито най-вероятно ще има.
Няма декларация, с която Доган може да снеме вината от себе си. Единственият му правилен ход е да осветли лобистката инфраструктура във властта, която е изградена по модела Доган. Тя е онази частично превзета държава, за която се говори в неговата декларация. В момента на нейното осветляване, тя ще бъде вече безполезна и ще бъде подложена на обществена хирургична интервенция. Защото какъв е смисълът да призоваваш обществото да се надигне срещу субекта на Страха, ако не бъде осветена лобистката инфраструктура на превзетата държава? Трябва да заменим един субект на Страха с друг ли?
Борисов вече е наясно, че Новото начало може да му отнеме гласове, с които неговиян изборен резултат да падне под 500 000 гласа. А това означава, че ГЕРБ ще бъде поредната партия, която е управлявала страната ни и поема към своя залез. Борисов бавно и устойчиво вече се превръща в ненужен победител в избори. Той не разбра, че негласуващите за пореден път ще му отнемат правото да легитимира своята победа. Това ще използват и постоянните променливи на българската демокрация. И ще му извиват ръцете. За Борисов има още един съдбовен момент, който му предстои – неизбежната среща с Пеевски в Народното събрание. Животът на 51-ото Народно събрание ще зависи именно от кафето, което ще трябва да изпият Борисов и Пеевски. Тези обстоятелства вероятно са принудили лидерът на ГЕРБ да каже, че ако няма правителство и дойдат нови избори, той кампания повече няма да прави и не вижда смисъл от партийна работа.
Към своя политически залез вървят последователно и ПП-ДБ. Те вече никога няма да бъдат допуснати до протестиращите срещу статуквото. Когато си пил мазно турско кафе е повече от наглост да искаш да си част от протест срещу статуквото. Дори и Галя от посолството не може да скрие мазното петно останало след кафето.
БСП събра в тази кампания в едно цяло всички противници на Нинова и те трябва да покажат, че са повече от нея. Опасното е, че социалистите може да станат изборен донор на гласове за "Възраждане" и "Величие".
Трудна е кампанията и за хората на Слави Трифонов. Независимо от техните послания днес, то още не е забравено, че техните съвместни действия с Борисов и Пеевски събориха правителството на Кирил Петков. Това бе началото и на пълното избелване на Борисов и Пеевски, както и на похода на Пеевски към пълното овладяване на властта.
Ако през последната седмица нищо не се промени, то безспорният победител в тези избори ще е Пеевски. Друг е въпросът как ще реагира мнозинството от граждани, които няма да гласуват. Ако след изборите една част от тях излязат на улицата и започнат протестни действия срещу статуквото, то всички участници в него ще бъдат вкарани в политическия фризер за дълбоко замаразяване.
И всичко ще започне отначало, но без политическия инженеринг на структури от бившия режим преди 1989 г.
Така че трудното предсто То започна след затваряне на урните на 27 октомври вечерта.