Снимка: Bloomberg
Българското машиностроене отчита сериозни спадове в оборотите, особено в последната година. Това каза в интервю за БТА Виолин Ненов, председател на Българската браншова камара по машиностроене, потърсен във връзка с предстоящия на 13 октомври Ден на машиностроителя.
Има фирми, които отчитат спадове между 30 и 40% за второто полугодие на 2023 г. и първото тримесечие на 2024 г. спрямо тези периоди една година по-рано, посочи Ненов. До края на тази година отрицателната тенденция в машиностроенето се очаква да се запази, каза той.
Проучване сред членове на Камарата сочи, че през втората половина на 2023 г. над 60% от фирмите отчитат намаление на оборотите, някои с 30% и повече.
Сред основните проблеми пред бранша, които са общи не само за машиностроенето, но и за индустрията като цяло, са енергийните, които продължават вече няколко години и положението не се подобрява, каза Ненов. Според него мерките, които държавата предприема с частично поемане на разходи за електроенергия, имат известно положително значение, но, по думите му, това не е достатъчно, за да може спокойно да се образува себестойността на продукцията и добре да се планира.
Проблемът с цените на електроенергията обаче не може да се преодолее с подобно решение като подпомагането на фирмите, а се изисква промяна в дългосрочната енергийна политика на страната, коментира Ненов.
Най-сериозният проблем според председателя на Камарата е липсата, а и самата подготовка на кадри – такива с ниска, средна и висока квалификация. В машиностроенето това е особено остър проблем, тъй като с течение на годините намалява в значителна степен количеството на кадри в страната, които могат да бъдат привличани и използвани в производството.
По данни за 2023 г. в бранша работят около 120 хил. души, каза председателят на Камарата. Трудно е да се прецени колко е дефицитът на кадри, но почти няма фирма, която да не се оплаква от недостиг.
Според българските фирми вносът на работници с ниска квалификация от трети страни може до известен степен да намали временно проблема с недостига на кадри, но вносът на специалисти с висока квалификация от тези страни не е панацея, дори и само от гледна точка на езиковата бариера. Да не говорим за сложностите по отношение на времето за привличането на такива кадри, както и за несигурността за тяхното задържане, след като се обучат достатъчно и внезапно решат да си тръгнат от България, коментира Ненов.