5 юли е една от емблематичните дати в българския футбол
Ще ви запознаем с писмото на мексиканец до Христо Стоичков по повод великия мач от САЩ 1994. На 5 юли България срази Мексико, макар и с дузпи, за да се класира на четвъртфинал срещу Германия.
Години след Мондиала в Щатите, у нас дойде мексиканският писател Хуан Пабло Вилялобос. След визитата си в България, популярният в Северна и Централна Америка автор обеща да напише лично отворено писмо до Стоичков. Направи го за 20-ата годишнина от двубоя през 2014-а.
Едно страхотно любопитно четиво, малко далечно от мача, но не и от темата.
Струва си пак да го прочетете:
"Скъпи Христо,
Първо трябва да те помоля за извинение, че се обръщам на "ти" към теб, който си същински Звяр и Паметник на Вселенския Футбол изобщо и на българския в частност. Аз съм само един смирен мексикански писател, който преди вече 23 напусна футболните игрища поради тактически и технически съображения, както и поради недостиг на качество - бях откровено некадърен! И все пак се осмелявам да ти говоря на "ти", защото нашите животи, скъпи Христо, твоят и моят, са навеки свързани от нещо, случило се на 5 юли 1994 г. в Ню Джърси.
Ти къде беше във въпросния ден, в 16 часа 36 минути и 14 секунди? Помниш ли? Вярно, това прилича на въпрос, който би ти задал някой съдия или прокурор, за да разбере дали имаш правдоподобно алиби, но в нашия случай, драги Христо, както и да отговориш, няма значение.
Защото аз знам къде беше: Точно в онзи момент ти тъкмо влизаше в мексиканското наказателно поле. Което, както и да го погледнеш, е същото като да нахлуеш в суверенната ни територия!
Да си чувал текста на мексиканския химн? Не знаеш какви ужасни неща казва, че правим на чужденците, дръзнали да осквернят нашата земя. Казва още, че небето е дало на родината ни по един боец във всеки неин син!
Но да караме подред. По онова време аз живеех в Мексико, бях на 21 години и следвах в университета.
Ех, Христо, а какво гадже само имах - красавица на точно осемнайсет! Де да я познаваше, мисля, че щеше да ти хареса. Дребничка такава, но прекрасно сложена... макар че това няма нищо общо, не ме разсейвай.
В онзи летен следобед бяхме се събрали у нашите, за да отпразнуваме неминуемия и неподлежащ на съмнение триумф на мексиканския национален отбор над българския.
Надойдоха сума хора: братята ми, братовчедите, чичовците, лелите, вуйчовците, вуйните, бабите, дядовците, приятелите и комшиите. Всеки донесе храна и напитки: такос, гуакамоле, карнитас, пръжки, текила, бира - някой път ще те поканя на гости, за да разбереш за какво ти говоря!
Историята до момента беше на наша страна: Може би си спомняш какво се случи на осминафиналите на Световното през 1986 г. - какъв велик гол ви вкара Мануел Негрете!
От друг страна, фактът, че най-красивият мексикански гол в историята се материализира в българската врата, съвсем не значи, че имаме нещо специално против Българския Народ. Чиста случайност - просто вратата се оказа на пътя на нашия отбор. Прочее, бяхме в приповдигнато настроение, твърдо убедени в победата, когато настъпи шестата минута (и четиринайсетата секунда след нея) от първото полувреме и ти получи топката в нашето наказателно поле.
Тук ще се наложи да премина в подробен режим на разказ, за да предам последвалите четири съдбоносни секунди, така че най-сетне да разбереш причината за настоящото писмо:
- Шеста минута и 13 секунда: нахлуваш на мексиканска територия - дядо Чон взема едно начо и го маже с гуакамоле;
- Шеста минута и 14 секунда: получаваш топката - дядо вдига начото към устата си;
- Шеста минута и 15 секунда: шутираш с Невиждана Ярост и продънваш мексиканската врата - дядо се задавя;
- 36 минута и 16 секунда: ти се радваш на гола - дядо умира от МИГНОВЕН РАЗРИВ НА СЪРЦЕТО.
Какво ти беше крив, Христо, моят дядо? Какво толкова ти направи? Та ти дори не го познаваше!?
А той беше хубав човек, работен, разправяше смешни вицове. Както сам ще се досетиш, докато се стигна до дузпите и неочакваната за нас българска победа, ние вече ридаехме заради кончината на дядо. Ти знаеш ли какво е да се плаче по две причини едновременно!?
Години наред, драги Христо, имахме зъб - тайно и ядно - на българските национали и на всичко, свързано с България. Добре че до Мексико не стигат кой знае колко вести за България.
После, както най-често става, времето покри с пелената на забравата смъртта на дядо и оня печален следобед. И тогава един ден, 19 години по късно, направих като теб, само че в обратния ред: качих се на един самолет и навлязох в българска територия.
Когато родата ми научи за това пътуване, свика Генерално семейно събрание с цел планиране на Сериозни Мерки за санкционирането ти.
"Мъст!" - викаше един братовчед, който отглежда кокошки. "Родина или смърт!" - повтаряше тате, който е ходил веднъж в Куба и й е научил лозунга. "Малко да се поизтезава!" - настояваше една от лелите ми, която е монахиня, но по необясними стечения на обстоятелствата никога не си е в манастира. Наложи се първо да отскочим за текила и бира, за да можем да стигнем до Всеобщо съгласие.
В крайна сметка, скъпи Христо, след два дни разисквания и трийсет и седем бутилки текила, решихме да ти простим. В замяна обаче държим да получим няколко дребни знака на добра воля, колкото да се убедим, че действително си се оттеглил от футбола и нямаш намерение да се появиш на световното в Бразилия през 2014-а и да ни отстреляш с някой от твоите Шутове с Невиждана Ярост, дето толкова ги обичаш, с което да вземеш да довършиш баща ми, да речем.
Сега, ако обичаш, се съсредоточи в нашия списък с (неподлежащи на оспорване!) искания.
1. Един тон bulgaros (така викаме на онези гадинки, с които се прави киселото мляко);
2. Деветдесет и четири тишърта на ФК "Барселона" с автограф (семейството ми е доста голямо);
3. Две тениски на ЦСКА с автограф (в Мексико не следим много-много българското първенство, но знаем, че това е твоят отбор);
4. Две хиляди литра от онази така вкусна супа от кисело мляко, която правят по твоите земи;
5. Двеста златни мартеници.
Както забелязваш, скъпи Христо, нашата прошка ще ти излезе съвсем тънко. Такива сме си ние, добряци. Смятам да оставя това писмо в домашната ти пощенска кутия, като за целта се възползвам от пътешествието си до България. Надявам се да стигне до теб.
Моля, приеми съответните благопожелания на цялото ми семейство. И хайде, хващай се за списъка!
Сърдечен поздрав, Хуан Пабло Вилялобос."