Живеем в мрачно място.
Но си имаме букъроносител.
Той пише романи, които според мен, грешния, са просташки, нали може?
Ние му ги четем, понеже сме простаци.
Те пък му ги награждават, защото не знам защо.
Ето само няколко бисера, - не бе!, какво приказвам и аз!, - няколко диаманта от една единствена страница на неговия свръхнаграждаван „Естествен роман”, там има още 215 такива страници, какво има в страниците на соросоидния тъп "Времеубежище", не ми се мисли въобще.
Ами четете:
"Живеех с едно гадже, което постоянно висеше в кенефа. Поне 4 пъти на ден по час и половина, засичал съм й. Седях като кученце в коридора пред вратата и си бъбрехме. Водили сме адски сериозни разговори точно по този начин. Някой път, като се умълчаваше, надничах през ключалката.
- Мрачно място е кенефът, пич, дупка!
- Остави човека бе, и кво?
- Нищо, приказвахме си. Все едно тя се е заключила там и ти се опитваш да я изкараш, измисляш разни глупости, съблазняваш я да отключи, да й видиш очите най-после, де. Надничането през ключалката не го броя, пък и тя понякога я запушваше с тоалетна хартия. Като не виждаш този, с когото говориш, се отпускаш и казваш неща, дето друг път не би си и помислил. Веднъж обаче, като й давах зор да излезе, тя отключи вратата и поиска аз да вляза вътре. Нищо не се получи. Един кенеф е твърде тесен за двама, да го знаете. Гледам я, седнала, изсулила бикините си, като че ли хлътнала в чинията, а бе.. като глътната. Само коленете и краката й стърчаха. Никаква приказка не стана.
- Да не те беше гнус, а?
- Казах ви аз, мрачно място е кенефът, голяма дупка!
- Не бе... Не... Просто не се получи. Не миришеше. Е, малко.
- Чакайте .. Тук е цялата работа. Това е проблемът. Ако можеш да издържиш миризмата на гаджето, което сере пред тебе, ако не ти е гадно, ако я приемеш като твоята миризма, щото от твоята не ти е гадно, нали, значи ти оставаш с тази жена. Разбирате ли. Може да го наречете голямата любов, единствената твоя половинка, точната жена, с която можеш да издържиш поне няколко години и пр. Това е. Тези неща не се случват толкова често. Само веднъж. И това е тестът.
- Чиърс! Патентовал ли си ги тия неща, или си изпробваш поредния роман пред слушатели.
- Не бе, тия неща са сериозни, обаче при педали като теб тестът сигурно е по-различен. Наздраве!
- Стига с тия кенефи, де. Седнали сме на маса, хапваме, пийваме и откъде дойдоха разни клозети, миризми...
- Не, не, чакай малко. Защо на масата хората да не си приказват за кенефи, а? Защо ходиш до кенефа? Щото си бил преди това на масата, тъпкал си се с нещо, наливал си се и търчиш до кенефа. Това е естествено, нали."
Велиииик, нали?
Естествено.
Акад Петър Иванов