Автори: Димитри Стефанович, Александър Ермаков, valdaiclub.com
От февруари 2022 г. събитията в Украйна бързо ескалираха във военен конфликт с мащаб, какъвто Европа не е виждала от Втората световна война. Конфликтът включва голяма концентрация на наземни сили и широк спектър модерни оръжия. Той е радикално различен от конфликтите през последните десетилетия, в които технологично напреднали сили повече или по-малко успешно провеждаха военни операции срещу технологично много по-слаби съперници. Техните предимства невинаги донасяха очакваните резултати, както става ясно от историята на афганистанските кампании, проведени от СССР и САЩ, но военните действия имаха очевидно асиметричен характер.
След края на Студената война армиите на различните страни се подготвяха за мащабни наземни операции срещу равностоен или превъзхождащ враг, но в продължение на много време тези планове оставаха предимно теоретични.
Украинският конфликт изпита тези теории на практика. В Украйна руската армия се конфронтира с враг, който притежава сходни бойни системи и военно оборудване и получава оръжие и съвременни амуниции от западните страни. Все още предстои да се оцени какво е влиянието на конфликта върху използването на някои видове оръжия, както и върху стратегията и тактиката. Но това, което е ясно на този етап, са политическите и икономическите реалности, които ще определят развитието на военно-индустриалните комплекси в напредналите страни, моделът на отбранителните им разходи, следващите тенденции в изследването и развитието на тази индустрия и нейните приоритети. Конфликтът показва следното:
Въоръжените сили, съставени изцяло от доброволци имат своите недостатъци. Недостигът на човешка сила може да ограничи операциите дори и на модерна и добре оборудвана армия. В дългосрочен план това може да доведе до увеличаване броя на общите сили, частично възстановяване или увеличаване на наборната служба и постигане на напредък в междинните варианти за набиране на персонал под формата на подкрепяни от правителствата доброволчески групи и движения;
Сегашните обеми от продукция на конвенционални оръжия и амуниции не са достатъчни в условията, характерни за този нов вид конфликт. Доставките на оръжие за Украйна от западните страни в голяма степен изчерпиха техните запаси, а сроковете за възстановяването им, предвид сегашните обеми на производство, вероятно ще са извънредно бавни. Трябва да очакваме експанзия на индустриалните предприятия, управлявани от военно-промишлените комплекси (ВПК) и увеличаване на средствата за производство и направа на модерни оръжия и военно оборудване. При наличие на множество средства за противовъздушна отбрана (ПВО) и чувствителност по отношение на загубите на въздухоплавателни средства, се увеличава значението на конвенционалните оръжия (танкове, артилерия, бронирани бойни машини и т.н.) Отбранителните индустрии ще трябва да подновят масовото им производство – нещо, което вероятно ще изисква масова стандартизация като начин за намаляване на стойността им. Балансирането между цената и технологичния напредък отново ще бъде сред приоритетите на дневния ред;
Настоящите разходи за отбрана са недостатъчни за да се подготви дадена страна за конфликт, подобен на украинския и те трябва да бъдат увеличени. Ще бъдат нужни инвестиции в усъвършенстването на ВПК, производството на нови оръжия и обучаването на по-многочислени армии;
Високите технологии ще запазят ключовото си значение на всички нива – от надежни комуникации и разузнаване, до въздушно превъзходство – за да не се позволява врагът да вземе надмощие в тези области;
Високите разходи за развитие на ВПК в съответствие с новите цели ще изискват намаляване на разходите чрез по-обширно международно сътрудничество. На Запад този процес върви гладко и ще протече в рамките на НАТО и като част от отношенията между САЩ и техните азиатски съюзници. Трябва да се очаква Русия да насърчи сътрудничеството с Китай, Иран и други страни. Това предстои да бъде организирано в съответстващ мащаб.
Изброените тенденции изискват задълбочен и обстоен анализ. Този доклад предлага възможни решения на някои нововъзникнали проблеми, както и множество фундаментални заключения.
1. Идентифицираните проблеми
1.1. Хора
Един от ключовите проблеми, които станаха очевидни в хода на Специалната военна операция (СВО) е недостигът на обучен персонал, най-вече пехота.
В края на 20-ти, началото на 2-1ви век повечето развити страни отхвърлиха системите си на наборна военна служба като средство за набавяне на персонал или ги използваха като допълнително средство. В съчетание с падащите нива на раждаемост (по-малко доброволци и по-висока чувствителност към жертвите сред персонала), това доведе до значително намаляване на силата на армиите и преминаването към така наречените професионални армии – компактни във висока степен, с изключение на САЩ.
В пълномащабни военни конфликти обаче, особено такива с географски обширни територии на разгръщане, една армия, която има далеч по-голямо превъзходство по качество, но е превъзхождана по численост, изпитва сериозни проблеми, най-вече по отношение контрола на териториите. Най-явните примери за това са войните на СССР и водената от САЩ коалиция срещу Афганистан. На практика винаги побеждаващи бунтовниците на бойното поле, армиите и на двете суперсили изпитваха недостиг на човешка сила даже и в пиковете на съответните разполагания на войските си, за да контролират цялата страна, което в крайна сметка довеждаше до неуспешни кампании. Също така, Западната коалиция неотдавна успя да разположи сила, приближаваща се до някогашните сили на СССР в Афганистан, но едва след асистенция от множество страни и частни военни компании, използвани за подкрепа на мисии.
Освен създаване на условия за развиването на частните военни компании, един възможен начин за увеличаване числеността и потенциално качеството на мобилизирания ресурс, най-вече в развитите страни, вероятно е – и вече се очертава като такъв – употребата на военната служба като инструмент за интегриране на етническите и други малцинства.
По време на украинската кампания през 2022 г. Русия, след първоначалния етап на бързо окупиране на обширни територии, беше изправена пред физически недостиг на човешка сила не само за продължителна офанзива, но и за организиране на силна отбрана, което я принуди да оттегли частите си в дадени случаи и да започне частична мобилизация на запаса. Трябва да отбележим още едно измерение на човешкия ресурс – качеството, тоест приложимост на персонала в различни военни сценарии и способността му да изпълнява възложени бойни задачи по цялата верига, от редник до генерал.
Както беше отбелязано по-рано, Европа не е виждала нищо подобно на СВО по мащаб и интензивност от дълго време насам, което до голяма степен е в основата на редица проблеми в нейния курс. Поради това е от ключово значение да се изследва развитието на СВО в контекста на обученост на персонала, включително подготовеност на командния персонал.
1.2 Муниции
Друго свързано със СВО откритие е, че повечето страни имат недостатъчни запаси от оръжие, най-вече прецизно (смарт) оръжие, предназначено за различни носители и с различни предназначения и обхвати.
Противно на разпространяваните от медиите митове, запасите от прецизни оръжия далеч не са неизчерпаеми, дори и в най-богатите страни или военни блокове в света. Например, само малък дял от мунициите въздух-земя от насочващ се тип беше използвана по време на първата война в Ирак през 1991 година. Повечето насочвани въздух-земя боеприпаси станаха достъпни едва след разработването на евтини устройства като системата за насочване JDAM, която конвертира ненасочваните бомби в прецизно насочвани при всякакви метеорологични условия. За сравнение – само 6 процента от общия обем муниции въздух-земя са били насочвани по време на операция Пустинна буря, около 42% в операция Съюзнически сили и почти 60% през първите шест седмици на интензивни въздушни рейдове в Афганистан през 2001 година. Дори и САЩ почувстваха недостиг на прецизни боеприпаси по време на втората фаза на въздушни атаки над Югославия, които продължиха два месеца и половина и в течение на непредвидения пик в консумацията на муниции въздух-земя в началото на афганистанската война (операция Анаконда през март 2002 г.) Това стана особено ясно в Либия, където множество по-малки европейски съюзници на САЩ установиха, че запасите им от въздушни боеприпаси не са достатъчни дори за кратка слабоинтензивна въздушна кампания. Съдейки по всичко, развитието на тези конфликти и разработването на масови видове муниции въздух-земя в САЩ помогнаха за разрешаване на проблема със смарт въздушните оръжия до известна степен. Но скоро се разбра, че други видове оръжия са били пренебрегнати, най-вече пехотни оръжия. Според последните оценки на САЩ крилатите ракети JASSM (включително тяхната разновидост с дълъг обхват JASSM ER, както и противокорабните ракети LRASM) ще могат да бъдат използвани в размките на около седмица в случай на широкомащабни бойни операции срещу силен противник. Като цяло запасите от практически всички видове оръжия и военно оборудване са оценени като ниски до средни.
Конфликтът в Украйна показа колко бързо резервите дори от най-основни и широкоразпространени насочени оръжия могат да бъдат изчерпани. Съединените щати, например, бързо изразходиха комфортния си лимит от доставки на пехотни противотанкови насочващи ракетни системи и преносими системи земя-въздух (до половината и повече за някои категории). Попълването на арсенала беше обявено за стратегически приоритет в няколко западни страни, най-вече САЩ. Множество производители от Източна Европа натрупаха злато, поне засега, като увеличиха производството на оръжия, които са относително съвместими или подобни на съветските стандарти.
Употребата на артилерийски снаряди от най-разпространения калибър е наистина огромна. Украинските въоръжени сили използват за два дни количество, което САЩ произвеждат за един месец работа в мирно време. Доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания оценява, че ще отнеме четири до пет години, дори и при засилено производство, за да се запълнят количествата от 155 мм артилерийски снаряди, които са били доставени на Украйна, пет години (оптимистичен сценарий) за противотанковите насочвани ракети Javelin и неопределено дълъг период за преносимите земя-въздух системи, тъй като съответстващият производствен капацитет още не е възстановен. Разбира се, американската индустрия и военно-производственият комплекс притежават огромен потенциал, който многократно е бил демонстриран. Но планираната стратегия на Америка за военно-организационно развитие, насочено към конфронтация с Китай в Тихия океан, не предвижда никакви допълнителни усилия. Военноморското командване на САЩ вече показва открито недоволство и загриженост. Проблемът е още по-драматичен в европейските страни. Повишената интензивност на използване в бойни условия на оръжейни системи, предимно ракети и артилерия, е отклонение от стандартите и практиките при въоръжени конфликти с участието на нередовни войскови части и то не може да не доведе до усилия за преразглеждане на спецификациите на едни или други елементи. Може да се намери за целесъобразно да се повиши надеждността за сметка на отличните характеристики на обхвата. Не са изключени и други компромиси.
1.3. Информационна подкрепа
В определени райони Украйна и „поддържащият екип“ постигнаха много високо ниво на представяне. Като такъв пример трябва да се изтъкне използването на техните комуникационни системи, между които и търговската услуга Starlink, която превъзхожда в пъти военните си еквиваленти, тяхната система за разузнаване, способността им бързо да събират данни от целия спектър от източници, и тяхната логистична поддържаща система.
Същевременно, трябва да признаем и руския доста специфичен подход към бойните операции: техните удари по логистична инфраструктура не са систематични, а относително интензивните им атаки по енергийната инфраструктура започнаха едва в края на 2022 година.
Независимо от редовните твърдения на Запада, че Русия скоро ще свърши прецизните си оръжия с далечен обхват, или че вече ги е свършила, употребата от нейна страна на крилати ракети от съответните видове изглежда надхвърля и най-смелите предвиждания. Може да се предположи както че има достатъчно количество компоненти, така и че е наличен потенциал за увеличаване на производството. В същото време фактът, че запасите все още са налични, а употребата им е ограничена, може да се дължи по-скоро на недостатъчна информация или разузнавателна подкрепа за такива удари, както и на отличителната специфика и характерното действие на тези оръжия.
1.4. Ограничения на решенията
След края на Студената война между СССР и САЩ военно-промишлените комплекси на практически всички водещи играчи превключиха основно на ограничени търговски поръчки, често предназначени за износ.
Поддържането на излишни и предимно неизползвани производствени мощности при тези обстоятелства беше просто невъзможно, тъй като през 90те години на миналия век ВПК както в СССР, така и в САЩ бяха подложени на мащабна оптимизация, която напомняше преди всичко на клане. Илюзия е да се мисли, че Съединените щати – самопровъзгласилият се победител в Студената война – са били по-добре в това отношение. Напротив, състоянието на нещата в редица индустрии беше дори по-лошо.
Добър пример за това е преносимата система земя-въздух, известна като Stinger. След като САЩ изсипаха в Украйна около половината си арсенал от това оръжие, което съдейки по фактите, беше достатъчно само за първите няколко месеца от конфликта, стана ясно, че е невъзможно да се започне наново серийното им производство, защото някои от компонентите им са недостъпни и първоначалните производители са спряли да ги правят. В крайна сметка беше решено, че ще е по-лесно да се разработи нова преносима система земя-въздух, но това ще отнеме няколко години. Множество производители на други видове прецизни оръжия (например противотанкови насочвани ракети или ракетни установки за многократно изстрелване) обявиха планове за увеличаване на производството, но това ще даде осезаем резултат едва след една или две години.
Даже и когато някои от настоящите играчи се успокоят след като кризата отмине, отново ще стане неизгодно и практически невъзможно да се поддържа излишен капацитет на военните индустрии. Постоянното производство на огромни количества оръжие за всеки случай или за употреба в локални войни (включително прокси войни), както СССР и САЩ правеха по време на Студената война, изглежда неприемлива тежест за днешната икономика. Но този сценарий е вероятен, ако международното положение продължи да се влошава.
От това става ясно, че най-нежеланият вариант за отбранителните способности на всяка държава е едновременният недостиг на човешки ресурс и на съвременни оръжия и военно оборудване, както и на съвременни разузнавателни и бойни служби за управление и контрол. Най-уязвимите държави в това отношение са онези, на които им липсват достатъчен брой бойци, запаси от модерно оръжие и военно оборудване или капацитет за тяхното набавяне. Съответно повечето държави вероятно ще търсят решение на тези проблеми в контекста на собствения си потенциал и архитектурата на своите военно-политически отношения.
2. Възможни решения
2.1. Ревизиране на сегашния подход
Днес стратезите анализират тенденциите за смяна на подходите в отбранителните способности. Много страни започнаха да мислят, че не е достатъчно да се купуват модерни оръжия, защото това може да изисква огромни запаси. Ако оръжията от американския арсенал се свършват или унищожават в днешните войни само за месеци, няма голяма надежда, че европейските армии ще могат да ги възстановят.
Съдейки обаче по това, което виждаме днес, купуването на муниции ще продължи като тенденция. Един от проблемите тук е, че за разлика от договорите за закупуване на бойна техника, натрупването на боеприпаси не е толкова очевидно за обществеността или за анализаторите. Въпросът е дали правителствата ще решат да оповестят подобни покупки или напротив, ще предпочетат да не възбуждат публиката на фона на икономическите проблеми в много страни. Властите в САЩ говорят на висок глас за възстановяване на производството на оръжията, които са били дадени на Украйна и то в доста сериозен мащаб.
Европа е най-активна в това отношение, но те увеличават най-вече разходите, без изцяло да ревизират подхода си. Водещите военни страни в Европа обявиха увеличения на разходите за отбрана още миналата пролет. Те не са се отказали от тези планове, въпреки че прилагането им не върви гладко. Плановете им едва ли са довели до големи покупки на оръжие, което е съвсем естествено предвид инерцията на бюджетния процес.
Топ 10 глобални военни сили
По данни от 2022 г. в света има 45 503 000 въоръжени бойци, включително редовни войски, запас и паравоенни. (стр.10)
Германия води в Европа по увеличение на разходите за отбрана. Още на 27 февруари 2022 г. канцлерът Хелмут Шолц обяви нов специален фонд от около 100 милиарда евро (което представлява два нормални годишни бюджета за отбрана на Германия) за „отбранителни нужди“. Тези значителни непланирани разходи дори наложиха поправки в конституцията и Бундестагът одобри инициативата през юни. В допълнение Шолц се застъпи за идеята да се създаде „най-голямата армия на Европа“, но Германия още не е предприела стъпки за радикално увеличаване на военната мощ на Бундесвера. Намирането на човешки ресурс може да се окаже по-трудно от намирането на пари. Германия обаче вече започна своите отбранителни покупки, за да може да похарчи допълнителните средства. Тя подписа договор за многоролеви бойни стелтове F-35 A. Това не е изненадващо, тъй като те на практика са единственият заместител на физически и технически остарелите бойни самолети Торнадо, които се използват като носачи на ядрени бомби в мисиите на НАТО за споделяне на ядрени оръжия, от които Германия е част.
Глобални ядрени сили, януари 2022
** Общо бойни глави *** Стратегически разположени бойни глави
**Бойни глави, поставени на ракети или разположени в бази с оперативни сили, складирани или резервни бойни глави, които ще изискват известна подготовка преди да бъдат разположени, складирани бойни глави плюс излезли от употреба бойни глави, които очакват демонтаж.
***Разположени на ракети и самолети.
Военен потенциал на водещите сили: Бойни превозни средства, Части (стр. 12)
Като цяло, според оценките, Германия ще похарчи почти половината от допълнителния си фонд (около 41 милиарда евро) за покупка на авиационни технологии и само една пета от него (около 18,5 милиона евро) за оборудване за пехотни войски. Всякакъв опит от Украйна е несъотносим в това отношение, защото Бундесверът е относително добре оборудван с бронирана техника, но има недостиг на хеликоптери, безпилотни самолети и друго въздушно оборудване.
Други страни от НАТО – Белгия, Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Румъния и Франция – обявиха значителни увеличения на разходите за отбрана заедно с Германия, почти веднага след началото на въоръжения конфликт в Украйна. Малко от тези държави са начертали и одобрили подробни планове за увеличаване на военните си бюджети. Но продължителният характер на конфликта е по един или друг начин благоприятен за техните планове.
Оценките на анализторите във Великобритания са доста скромни. Те предполагат, че възможността да се изправят пред изчерmване на боеприпасите може да се случи едва през 2025 – 2026 г. и отново акцентират върху „устойчивата политическа воля“.
Варшава определено чупи рекорда по увеличение на разходите за отбрана в относителни числа. Вероятно е в челните места и по абсолютни числа, ако вземем предвид близкото бъдеще и разходите за покупка на оръжия и бойно снаряжение. Отбранителните разходи на Полша, включително и тези от специално създадения Фонд за въоръжените сили, ще достигнат 27-29 милиарда долара през 2023 година. За сравнение, нейният отбранителен бюджет за 2022 г. е бил 12,5 милиарда долара. Тя ще удвои разходите, за да стигне огромните 4,5% от БВП. Наблюдавайки конфликта през последната една година Полша, за разлика от Германия, основно се фокусира върху купуването на оборудване за пехотните войски – танкове, барутна и ракетна артилерии и бойни хеликоптери. Тя оправдава това донякъде с преминаването на част от оборудването ѝ (например Т-72 танкове от резерва) в Украйна.
Един нагледен епизод е бързото изграждане на военно-техническо сътрудничество между Полша и Южна Корея. Полша купи широк набор от военно оборудване от Южна Корея – танкове 180 К2 Black Panther за 3,4 милиарда долара, самозадвижвани артилерийски машини Thunder 212 K9PL за 2,4 милиарда долара, Chunmoo ракетни системи за многократно изстрелване с рамково споразумение за 288 системи за 6 милиарда долара и 48 бойни тренировъчни самолети/леки изстребители FA-50за 3 милиарда долара. Очевидно това са най-големите сделки в Европейския съюз за годината. В допълнение към корейското оборудване, поляците продължават да купуват американско военно оборудване, включително М1А2 танкове Abrams. По-рано те подписаха договори със САЩ за F-35A Lightning изтребители и MIM 104 Patriot усъвършенствани въздушни и ракетни защитни системи.
От една страна, някои европейски страни оспорват това военно-техническо сътрудничество с Азия. Вместо да насърчи развитието на собствен военно-промишлен комплекс, ЕС отваря вратите си за нов играч на своя оръжеен пазар. Но, от друга страна, това е естествен резултат от сегашната ситуация – нови амбициозни играчи на отбранителния пазар, като Южна Корея, Турция, Иран, Япония и Израел, получават възможност за продажби на оръжия поради острото нарастване на глобалното търсене на оръжия и неспособността на традиционните доставчици да го посрещнат (Полша например искаше да купи американски HIMARS системи, но е невъзможно да се купят количества от тях бързо, заради чакащите от месеци поръчки). Разбира се, Израел не е новодошъл във военно-техническото сътрудничество, но чувствително е увеличил капацитета си. Някак неочакваният избор на Германия на израелски /А/ Arrow 3 ракетни прихващачи е пример за увеличеното присъствие на нови доставчици на Стария световен пазар.
Очевидно ще бъдат направени допълнителни усилия за оборудване на въоръжените сили с различни видове дронове и блуждаещи муниции, включително и далекобойни. Не можем да преценим дали подновеният интерес на Япония за създаване на нападателен потенциал, основаващ се на далекобойни оръжия, е свързан в някаква степен с украинския опит (с Русия, за да сме по-точни) от Специалната военна операция. В новата си концепция за сигурност, приета през декември, японското правителство официално обяви нуждата от придобиване на „оръжия за контранападение на бази и командни постове“. То планира да започне с купуването на американски крилати ракети Tomahawk и да използва собствени системи, включително свръхзвукови системи. Ако Япония осъществи плановете си за рязко увеличаване на разходите за отбрана, тя ще се състезава с Германия за третото място в абсолютни числа.
Специално внимание ще бъде отделено на въздушните и ракетни отбранителни системи, както и на тяхното агрегиране и интегриране. СВО отново демонстрира (този път по-ярко отпреди) нуждата от подход на многопластова защита срещу редица оръжия за въздушна и космическа атака и невъзможността да се създаде непробиваем чадър. Разбира се, днес не може да се гарантира, че бомбардировачите винаги ще достигат целта си. Освен това, загубата им би била политически чувствително събитие. Междувременно ракетите и другите средства за унищожение имат гарантираната способност да претоварват всяка отбранителна система.
2.2 Усилия в правилната посока
Един анализ на опита от СВО ще доведе до приемането на специфични решения за засилване на отбранителния потенциал през следващите няколко месеца. Това се отнася не само за директните страни в конфликта, но и за неговите прокси участници. Целият свят гледа бойните операции. Веднага щом тези решения бъдат формализирани, ще видим остро нарастване на обемите в отбранителните индустрии и логистичната инфраструктура и опитите за засилване на желанието за служба в армиите.
Военни разходи по региони, 1988-2021 (Милиарди долари) (стр.15)
Конкуренцията в няколко различни области ще се увеличи – от битката на купувачите за различни продукти, които изискват време за производство, до конкуренция между различните клонове на въоръжените сили за качествен персонал, както и между въоръжените сили и търговските компании, включително транснационалните.
Опитът от СВО показва също, че армията е длъжна да се активизира за сътрудничество с частния сектор, например търговските цифрови услуги и използването на граждански спътници за комуникации и дистанционно изследване на земната повърхност. Процесът на отбранителните покупки ще се ускори и бюрократичните пречки пред иновациите и големите покупки на боеприпаси ще се намалят. Това естествено ще доведе до смесването на купувачи и продавачи, което не винаги е легално, но често е удобно за намесените страни.
Топ 10 на водещите страни по военни разходи за 2021 (милиарди долари) (стр. 16)
Разговорът за мирните дивиденти или за намаляването на разходите за въоръжаване доскоро беше доминиращ в политическата дискусия за отбраната, особено в европейските страни. Сега харченето за оръжие е отново във възход, което означава, че както „враждебните страни“, така и конфронтационните „велики сили“ ще измислят още по-креативни оправдания за нуждата от посрещане на най-различни заплахи. По този начин, например Япония обяснява нарастващите си разходи за отбрана със СВО, с нарастващата заплаха от Северна Корея и, най-вече, с надигащите се глобални амбиции на Китай и тяхната конфронтация със САЩ и съюзниците им (между другото, Токио се безпокои основно от Русия, в качеството ѝ на китайски съюзник). Република Корея използва сходна реторика, подкрепяйки аргументите си със зле прикрита критика към Япония. Полша и Балтийските страни продължават да блеят за „руската заплаха“. Повечето западноевропейски страни все още не са овладяли добре тази реторика.
Топ 10 лидери по военни разходи през 2021 (в проценти) (стр.17)
Съединените щати имат консенсус относно нуждата от модернизиране на въоръжените им сили възможно най-скоро, за да постигнат превъзходство над Китай. Някои анализатори се чудят в рамките на този наратив дали си струва да се използват сили и да се харчат ресурси за отслабване на Русия и за подкрепа на Украйна. Те смятат, че тази политика само отклонява страната от противопоставянето на Пекин и това мнение не е маргинално размишление. Степента, в която Вашингтон ще е ангажиран с европесйката сигурност в близко бъдеще, зависи от завоите и повратите в американската вътрешнополитическа борба, която има силно влияние върху глобалната ситуация (индиректно и без прекалена интроспекция).
3. Какво да правим?
Съществуват няколко полезни препоръки за вътрешния подход към ситуацията.
А) Може би е време да се ревизират ключовите показатели за изпълнение на ефективността на военните разходи. До неотдавна руското военно-политическо ръководство се гордееше с относително ниската си позиция между страните по военни разходи. Очевидно минимизирането на тези разходи е било ключов индикатор за тяхната ефективност, което е било оправдан подход преди началото на СВО и в условията на кризисни икономически събития. Новата реалност подчерта негативните последици на този подход и поради това е време да очакваме промяна;
Б) В сегашната ситуация ние трябва да се фокусираме върху системи, които са готови за действие „тук и сега“. Днес е нужно бързо изграждане на производството и купуването на най-необходимия набор от съществуващи оръжия, военно оборудване и други видове военна продукция. Този процес може да се случи за сметка на разработването и тестването на усъвършенствани системи. Важно е да се отбележи, че връщане назад в бързия научен и технически напредък във военната област е невъзможно и следователно търсенето на баланс на приоритетите в условията на СВО и влошаването на цялостното международно положение е най-основната, макар и много трудна задача;
В) Оптимизирането на процедурите за държавни поръчки за отбраната също е закъсняло. Няма смисъл в настоящия документ да навлизаме в подробности относно вътрешната система на държавните поръчки за отбраната. Най-добрите световни практики посочват нуждата от създаване на условия за по-активно участие на частни подизпълнители в тази област. Известно намаляване на прекомерните изисквания за военните продукти може да помогне да се преодолеят препятствията в този процес. В крайна сметка ние трябва да изградим система, която не разчита на остарелия подход на превръщане на военната индустрия в двигател за развитие на иновациите. В света протичат нови процеси на промяна – отбранителната индустрия използва усъвършенстваните постижения на цивилните и търговските проучвания;
Г) На пръв поглед увеличаване на откритостта в отбранителната индустрия може да изглежда в противоречие с цялостната тенденция на милитаризация и съперничество между великите сили. Но увеличавайки обратната връзка между производители и потребители на оръжие и бойна техника и тяхното взаимодействие с научната и експертната общност играе специална роля за постигането на споменатите тук цели. Естествено, защитата на класифицирана държавна информация остава важен елемент в поддържането на отбранителната способност на страната, но взаимната „полинация“ с идеи и оценки и погледът отвън могат и трябва да играят положителна роля, например в установяването на баланс между незабавните резултати и дългосрочните приоритети;
Д) В днешните условия на безпрецедентни санкции и завръщането на тежките износни рестрикции е много важно търсенето на нови формати на взаимодействие със съюзниците и партньорите за източници на технологии. Автаркията е невъзможна днес, въпреки че като цяло Русия е по-самодостатъчна във военно отношение от повечето страни. Отчитайки обаче продължаващата технологична доминация на „колективния Запад“, за нас е жизненоважно да създадем икономически и технологически ефективно производство, например в микроелектрониката. Изглежда разумно да се развие сътрудничество със страните, които са еднакво заинтересовани от засилване на самодостатъчността на въоръжените им сили поради „политическите последици“. Това ще направи възможно създаването на пазари за нови производствени линии и установяването на канали, включително сиви канали, за достъп до усъвършенствани технологии от неприятелски страни.
Заключение:
Брутален нов свят
Разговорът за бързата деградация на системата на международните военни и политически отношения както в глобален, така и в регионален мащаб много отдавна се превърна в ужасяващо обичайно говорене. Военните действия в Украйна по естествен начин предизвикаха множество страни да помислят сериозно за потенциала, който може да им потрябва при един междудържавен сблъсък с висока интензивност, независимо дали като самостоятелни участници или като част от коалиция. Ще бъде неточно да се каже, че 24 февруари 2022 беше напълно неочакван (въпреки че не бихме могли да си представим курса на военните действия такъв, какъвто го наблюдаваме вече повече от година). Следователно, няма причина да се надяваме на внезапна промяна в глобалната ситуация. В процеса на бързото развитие на военната индустрия, най-вече в Европа, много бързо ще стигнем до експлозивна ситуация и ще се изправим пред тежко въоръжени противници на фронтовата линия. Важно е да се отбележи, че за разлика от ерата на Студената война ще бъде трудно да говорим за общи цели и задачи на страните от двете страни на тази линия.
Масовото разполагане на прецизни оръжия с далечен обхват във всички бази може да бъде особено опасно. Те могат да ударят на всяко място в територията на врага с минимално предупреждение. Руският търговски и военен флот може да бъде ударен поради географската ограниченост на Балтийско море и Черно море. Няма съмнение обаче, че Русия също ще укрепва потенциала си и ще постигне балансирано положение, но в него все още ще липсва стабилност.
Би било мъдро да започнем да мислим сега за нови мерки за намаляване на риска и в перспектива за всеобхватен контрол на въоръженията. Разбира се, при сегашните обстоятелства Русия и САЩ е малко вероятно да се върнат към споразумението Отворено небе, неща като Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа 2.0 не са на масата. Но до момента никой не е предложил нещо по-добро.
Единствената надежда е, че Европа, в това число и Русия, помнят какво става, когато европейските страни не успеят да постигнат съгласие за общата европейска сигурност. Да се надяваме, че когато емоционалният интензитет от конфликта в Украйна отслабне ще се намерят някакви решения. Дотогава друг въпрос остава от първостепенно значение – какво правим с акумулираната военна мощ? Лесно е да се предположи, че Европа ще поиска да консолидира позициите си в Африка, докато американците със сигурност ще опитат да въвлекат европейския си контингент във възпирането на Китай в Тихия океан. Последното може да се окаже успешно и в този случай Русия ще има възможността да предложи на Китай подкрепа за разполагането например на морски или въздушни сили в директна близост с Европа.
Очевидно виждаме многополярният свят да се развива в пълен обем, но той едва ли ще се превърне в по-сигурно място в близко бъдеще. За жалост, дилемата за сигурността за пореден път надделя над принципа за неделимост на безопасността.
Източник: https://valdaiclub.com/files/41011/