Днешната дата е подходяща за оборване на един мит на брюкселската пропаганда – че еврото е задължителна част от идеята за обединена Европа. Че без евро на континента ни нямало да има мир и благоденствие, че даже ЕС не може без обща валута. Историята доказва друго.
Днес, официална България предпочита да чества 9 май повече като „Ден на Европа“. При другите господари честваше..."Ден на победата". Защо?
На 9 май 1950 г. френският министър на външните работи Робер Шуман произнася „Декларацията на Шуман“. С нея той предлага създаване на „Европейска общност за въглища и стомана“ – първото голямо следвоенно европейско обединение, първообраз на появилия се десетилетия по-късно Европейски съюз.
9 май е дата свещена в митологията на брюкселските чиновници и армията техни фенове, включително в България, прехранващи се от европейски грантове, субсидии, финансирания или високи постове в служба на „Общността“.
В България 9 май е някогашният 9 септември – ден на масовото комунистическо опиянение (често пъти буквално) между 1944 и 1989 година.
Но важно е да се помни, че самите „бащи-основатели“ на проекта за обединение на Европа (сред тях разбира се Робер Шуман) не са обелвали нито дума за обща валута. За разлика например от Валтер Функ, икономически министър на Хитлер и президент на Райхсбанк, който в официален документ още през 1940 г. описва как обща валута ще е необходима в Европа след окончателната победа на Берлин във войната (но това е друга дълга тема).
Предложението за обща европейска валута след Втората световна война се появява чак през 1969 г. в доклада на Пиер Вернер, тогава министър-председател на Люксембург. Описаните там идея за икономическа и парична интеграция стават известни като „Плана Вернер“.
По това време Западна Европа вече просперира и има зад гърба си години на мир и сътрудничество. Без обща валута (дори още без Европейски съюз).
А еврото се появява реално три десетилетия по-късно – през 1999 г. Тогава на бял свят идва еврозоната. Същата няколко години след това започва да навлиза в поредица от кризи, от които не се е отървала и до днес.
Добре е да се познава историята. Дори от домораслите поклонници на европейски фондове и на всичко, идващо от амвоните в Брюксел и Франкфурт.