Има една неудобна истина, за която никой не говори. Не я изрече дори СССР при Сталин, а какво остава за годините след него...
Това е истината за Нацистка Германия и Хитлер. Истината, за “пробитите” разузнавания и на Германия, и на СССР.
Фактът, че Хитлер беше създаден и отгледан от съвсем мъничко хитлерче - този факт за никого не е тайна.
Беше отгледан грижливо и богато напомпен с ресурси. Дарен с технологии и разбира се оставен на пълно спокойствие, за да укрепне.
За Хитлер беше направено дори изключението да основе германската марка - така, както всъщност трябва да бъде всяка една валута в света - на основата на труда.
На Германия беше позволено да “сложи” своята “марка”, не зад друго, а зад труда на всеки един германски гражданин.
Това в кратко време даде резултати, а беше направено, не за да бъде щастлив германският народ, а за да бъде “угоен”, да укрепне и да бъде хвърлен срещу СССР.
Но колкото и силна да беше Германия... без промишлеността на Европа зад себе си - тя не можеше да направи онова, което се иска от нея. Да убие СССР, но и самата тя да умре в тази битка.
Затова, чрез мимикрии, чрез уж менте дипломация и слаби политици - оставиха Германия да отхапе първо част, а после цялата Чехия. Но и това не беше достатъчно. За да си осигури плацдарм и още ресурс - Германия беше оставена да вземе и Полша.
Разбира се, не цялата... Сталин не можеше да допусне това.
За да е измамата пълна, при все всички усилия на Хитлер - да запази мира с Англия - този мир му беше отказан. Дори повече... Англия смело влезе във война, защото някой бе нужно да доубие Германия, ако тя се справи със СССР.
Англия застана начело на антихитлеристките сили. Така и по начин, та не само Чехия, Дания, Холандия, Белгия, Швеция, Норвегия и Полша, но и Франция да бъде превърната в “тил” на Германия.
Всички гениалности на Германската армия (без да омаловажавам военния им гений) са умело “програмирани”, за да може тази армия да бъде хвърлена срещу СССР.
Това е било танц на много тънко въже. От един миг и нататък Германия можеше да добие ядрено оръжие, както и да доусъвършенства своите балистични ракети и съвсем да “скъса синджира”.
Да се превърне в незаобиколим фактор, който вече не е обект - такъв, че да “водиш за носа”, а субект, който взема напълно суверенни решения.
И в навечерието, преди да се случа това, Британия “дръпна ръчката” и задейства онзи план, който така умело е бил “оплетен” в годините между 1925 и 1938.
В едно е също време - разузнаванията на СССР и на Германия получават ясни, категорични, неоспорими доказателства, че държавите им ще бъдат нападнати.
Чест прави на Сталин, че макар да не показва недоверие към службите си, има все пак “едно на ум” и до последно отказва да окомплектова с хора - предварително вече изнесените напред танкове, оръдия, самолети и всичко останало - необходимо, за да бъде спрян Хитлер.
Той не може да допусне, че Германия ще е така глупава - да си отвори втори фронт, преди да е довършила Британия. Но и до последно не иска да провокира Хитлер - за да не вземе да направи тази глупост.
За жалост, Хитлер не се оказва на тази “висота”. Той е напълно уверен, че е въпрос на няколко дни - да бъде ударен от Сталин.
Разбира се...
Планът “Барбароса” - за нападение над СССР не е създаден в дните преди 22.06, но наличието изобщо на такъв план е по внушение от Британия, едно внушение, че е въпрос на време Сталин да атакува Германия.
На същото внушение е бил подложен и Сталин - но с обратен знак. Трябвало е да се готви, за атака от Германия.
Веднъж задействана манипулацията, от един миг и нататък - вече нещата не е било нужно да се “напомпват”...
Те влизат в хипотезата на т.н. “самосбъдващо се пророчество”
Хитлер е виждал темповете, с които се въоръжава Сталин, а Сталин пък - онова, което се случва в Германия.
В цялото това “надхитряне” се намесва ненадейно и Мусолини. Той на своя глава атакува Гърция, яде пердах и се налага Хитлер да идва да му вади “кестените от огъня”
Това забавя кампанията на Хитлер в Русия с един месец. Нужно и планирано е било да нападне не в юни, а още в началото на май... За да има достатъчно време и да вземе Москва преди “генерал Мраз” да се намеси.
Това забавяне без малко да струва и победата на Британия, защото онези от сенките силно са вярвали, че Хитлер ще атакува през май, което ще отслаби натиска върху Британия, а тя е била почти на ръба... отвъд който няма да издържи и ще рухне.
Уви.. Планът на сатанистите сработва. Британия “устисква”, докато Хитлер се разправи с гърците, а нататък знаете..
След войната всички висши нацисти са избити. Единствен оцеля Рудолф Хес, но го държаха до последно в затвора - без възможност да каже на света каквото и да е. В затвора е до 1987 год., когато на 93 г. възраст се “самоубива”
Близките му и до днес твърдят, че всъщност е бил убит.
Има логика, настъпвали са промени, а в навечерието им, последно нещо, от което са имали нужда “кукловодите”, е било да стане ясна истинската роля на Британия във Втората Световна Война.
Хитлер нямаше възможност да говори...
Но защо е мълчал Сталин?!
Без съмнение, станало му е ясно почти веднага как и той, и Хитлер са били “водени за носа”.
Станало е ясно, но Германия - след всички извършени зверства е била удобен виновник. А и как да си каже човек “прекараха ни”
“Тарикат мъж, дори “прекаран” - мълчи”
Затова се мълчи. И ще се мълчи още. Но не твърде дълго. Мисля, че е време нещата да се кажат - както всъщност са си били.
Утре е Девети Май, затова отделих време да напиша това.
А скоро ще предстои и нов празник. Вече с истинската победа, на истински добрите сили.
Вярвам в това.