Големият пъзел на геополитическите процеси може да бъде разбран и интерпретиран правилно единствено, когато се поставят в общ модел и рамка всички по-малки процеси в различните аспекти и по различните нива. Голям пъзел, съставен от множество по-малки пъзели, но разположени в многопластова стратификация.
Предстои една малко по-дълга публикация. Съзнателно давам няколко на пръв поглед разхвърляни примери, но при виждане на причинно-следствените връзки те се превръщат в закономерности и зависимости. Да се вдигне нивото и да се погледне в дълбочината.
Историята е показала многократно, че война на два фронта не се печели. В съвремието не е необходимо войната да бъде физическа, за да я има. Но физическата война като един от компонентите е неизбежност.
В момента САЩ задълбочават спираловидно своите външнополитически проблеми, които от известно време са разпределени в два глобални фронта, и няколко регионални. Двата глобални фронта са Европейския, където е противопоставянето срещу Русия, и Тихоокеанския, където е противопоставянето с Китай.
Ескалирането на единия глобален фронт до гореща фаза с физически военен конфликт беше голямата собствена грешка в анализа, която стартира процесите, които преди това бяха подготвяни на дипломатическо ниво между държавите и техните ръководства, които променят в ход световния ред.
Една война се готви първо дипломатически, а след това се реализира на практика.
От известно време на практика се виждат резултатите от дългогодишните дипломатически и военно-технически усилия на Русия и Китай в целия арабски свят и Близкия Изток. Вече бяха възстановени отношенията между Иран и Саудитска Арабия. Задълбочават се и вече стават публични икономически процеси, които тепърва ще променят баланса, но и условията при търговските пътища от Азия към Европа, но и много ключово - Африка.
С официалното връщане на Сирия в Лигата на арабските държави се затвърждава новото разпределение на влиянието в Близкия Изток. На политическо и обществено ниво има консолидация около руско-китайското влияние. Огромно е значението на стратегическата близост между Русия и Иран.
Тепърва ще се променя баланса и значението на целият регион, който свързва Азия с Европа и Африка.
Тук е мястото и ролята и на Турция. Но и ролята и възможностите на България.
Изборите в Турция са от огромно значение и са тест за преоткритата имперска роля на държавата. Ролята на Ердоган е ключова, затова може да се окаже заменяем. Две държави имат практическата възможност да запазят или отстранят турският президент - това са САЩ и Русия.
Смяната на Ердоган би означавала потенциално разширяване на зоната на конфликт в Европейския театър на действие в сблъсъка между САЩ и Русия.
Тук трябва да се отбележи важността на Смокиновата градина - военната база, която е под оперативния контрол на САЩ, и където са разположени ядрените бойни глави. В този аспект трябва да се отблежи и американското военно присъствие в другите държави от Близкия изток - Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн, Йордания, Катар и т.н. Тоест, от една страна са икономическият и обществени аспекти, но от друга е военно-техническият. Така че да се говори за пълно изтласкване на САЩ от региона е непълно и по-скоро твърде субективно виждане. Напротив, при така разгърнатите процеси и разведряване на отношенията в Арабския свят, както и предвид вътрешните проблеми в САЩ, трябва да се допуска възможна ескалация. Изборите в Турция са първият и много голям елемент, според който ще може да се проектират бъдещите възможности.
А сега погледа се измества към САЩ.
Задълбочаването на външнополитическите проблеми закономерно води до изостряне на вътрешнополитическата и обществена ситуация. Следващите проблеми съм разгледал подробно в книгата ми "Параметри на постамериканския световен ред".
Нашето българско и европейско информационно пространство съвсем целенасочено е ограничено и е еднопосочно. За процесите вътре в САЩ не се допуска почти никаква информация в масовите български медии, освен когато мащаба на едно събитие или процес е толкова голям, за да не може да бъде заобиколен. Нашите проблеми тук като общество и държава, колкото и дълбоки да са, те са такива според нашият мащаб като държава и като история. Голяма част от проблемите са изживени и научени като уроци. Ние все пак имаме едно сравнително хомогенно общество, образованието се влошава еднакво за всички, бедността е обща, с изключение на една много малка група свръхбогати и т.н.
Мащабът на разделението там в САЩ е съвсем друг, той е във всяка посока на обществото – както материална, така и духовна и много силно – политическа. Ситуацията в един най-лош сценарий е революционна, в един сравнително неутрален – предреволюционна, а в положителен – поетапно и дългосрочно загниваща. Процеси, които се движат в определена посока от 20 години към съвремието, за последните 2 години са ускорени значително.
Ако преди две години на преден план изпъкваха движенията за черното превъзходство, както и рушенето на паметници и унищожаване на колективната памет, то сега задълбочаването се вижда и в други аспекти, без това да изключва предходните. Напротив, те също ескалират. Тези аспекти обвхащат политическите и социалните процеси – от партийното противопоставяне до силовото изграждане на социален модел, базиран на джендър идеологията, и то на официално институционално ниво, като например изискването в определени щати да има квотна бройка за учители, които задължително трябва да са транс. Има множество примери с транс родители, които отглеждат своите транс деца, и събират пари чрез онлайн кампании, за да се финансират медицински и фармацевтични процедури по блокиране на процеса на пубертета.
Има наличие на огромен разлом в американското общество, който очаква своят голям взрив, провокиран от вътрешна или външна ситуация. Кога ще се случи подобно явление зависи от множество фактори, също и дали ще бъде взрив или постепенно разлагане.
На политическо ниво разделението и нетърпимостта между двете фракции републиканци и демократи са толкова големи, че съществуването им в обща държава тепърва ще бъде поставян напред във времето. Изминалите междинни избори ясно показаха, че фрагментацията е налице, без да се осъществява категоричен прелом в едната или другата посока. Но пък заряда и реториката в двата лагера беше показателен за нагласите вътре.
От друга страна има още един елемент на обществените отношения, за който се полагат огромни държавни усилия да не достига до повърхността нито на американското публично пространство, а още повече извън страната. Там има наличие на явен антисемитизъм, който не е базиран на традиционния етнически принцип, а е по скоро свързан с кариерните преимущества и израстване. Белите американци, най-често християни от различни течения и секти, виждат като огромен обществен проблем, че на почти всички ключови постове в големите медии и корпорации стоят етнически евреи. Има огромно количество антисемитски сайтове и платформи, които се блокират на федерално и държавно ниво, но въпреки това влиянието им не се пречупва. А дори напротив, когато се прави опит да бъде блокирано, съмненията в привържениците на това течение придобиват по-голяма увереност.
Финансовите и икономически проблеми, които сега достигат до световния информационен обмен са резултати от всички изброени фактори - външни и вътрешни. Те не са самостоятелни случвания и не може да се говори единствено за финансова и/или икономическа криза. Кризата е на първо място обществена и социална, с много бързи темпове на влошаване. Дедоларизацията на света, тоест външнополитическият фактор е онзи катализатор, който може да взриви системата отвътре. Изразходването на стратегическия петролен резерв, свръхпечатането на пари без тяхното обезпечаване с производство и стоки, огромния външен дълг, широко отворената ножица на социално неравенство – свръх богати и палатковите лагери в покрайнините на големите градове, опустяването на старите индустриални центрове(а това обяснява и целенасоченото деиндустриализиране на Европа с цел да се възстанови собствената индустриализация чрез преместването на технологичния и интелектуален капацитет от Европа в САЩ) и т.н. са резултати. И са резултати, които все още не са крайни, а са в процес на задълбочаване.
Основният извод от всичко написано е, че предстои задълбочаване на конфликтите в отворените фронтове в света.
В конкретика това се изразява в свръхконтрол там, където е възможен - например в България. Тепърва ще проличи в Турция, но и ще покаже дали Турция е на практика готова за ролята, която пожела да заеме в рамките на оформящия се нов световен ред.
В целият голям пъзел има много възможности пред България. Икономически и нематериални/духовни. Стига да има кой да ги разбере. И да се създаде на практика ново стратегическо планиране в държавата ни от нов елит, който да е способен на това.