Новият Посланик иструктира Председателят на парламента за българската армия и подкрепата за Украйна
Автор: Д-р Илия Илиев
Self-made person днес не е ключовата социална фигура в американското общество
Рано или късно, но неизбежно след истериите идва депресията
Американският президент Байдън заяви пред журналисти, че не си спомня на колко е години, важното е, че се чувства годен за още един мандат. Абе, няма значение възрастта ми, казва, ще довършвам започнатото! Всъщност президентската позиция в САЩ от години се свежда до протоколна. След бесните атаки срещу Доналд Тръмп тя вече е видимо скопена.
С Байдън е и окарикатурена. Пред очите на съвременниците Американската мечта се изпразни от съдържание. За нея припомни през 2008 г. Барак Обама, встъпвайки в президентската длъжност. Нарече своя път в политиката „сбъдната американска мечта, невъзможен в друга страна“ – дете на чернокож от Кения да стигне до най-високия пост и то във великите САЩ.
Криви си душата. Баща му е възпитаник на Харвардския университет. За майка си винаги е избягвал да споменава подробности. Автентичните, библейските юдеи са били чернокожи, пише за това самият Зигмунд Фройд, също юдей.
Отделно са дълбоките му връзки с клановете Буш и Клинтън, изиграли огромна роля за издигането му. Както и за уреждането му с Нобел за мир, преди да е направил поне нещо като държавник. После два мандата набеденият за миротворец безспирно води войни...
В разгара на драматичната Велика депресия през 1931 г. Джеймс Адамс в книгата си „Американският епос“ въвежда термина „американска мечта“: всички хора са създадени с равни права за живот, свобода и стремеж към щастие. Всъщност преразказва някои текстове от американската конституция.
Отдавна това са добри пожелания, приятни митове, далечни от действителността абстракции. Но преди Теодор Драйзер мнозинството американци са приемали, че, за разлика от Европа, в Америка благосъстоянието и успехът се печелят с честен труд, а любовта – с вярност и добродетели. Вярвали са в завещаната от Бенджамин Франклин мечта.
От поне половин век обаче терминът „американска мечта“ за гражданите на САЩ е загубил актуалност и не въодушевява никого. Да се докопаш с всички позволени и забранени средства до властта е специфична американска страст, Стендал и Зола са го писали преди Драйзер.
В разни времена “мечтата“ е придобивала различни водещи черти. През XIX в. отпред е излязла перспективата да се спечели цяло състояние много бързо, за една нощ дори. След като в Калифорния откриват злато, наистина някои са забогатели буквално за няколко дена.
През ХХ в. се открояват три особености: свободата на личността; възможността с упорит труд да постигнеш успех от нула; чрез добър социален образ да се изкачиш без пречки в по-високо обществено положение.
Действителността е почти обратната. Self-made person – направилият се сам човек, започналият от низините – не е ключовата социална фигура в американското общество. Разделението и враждебността след още два-три електорални цикъла може да доведе до оформянето на почти чисти републикански и демократически щати. Преселението от един в друг вече е забележимо.
Въведена е позитивна дискриминация, лошите и опасните са белите мъжкари, облагодетелствани са паразитиращите върху социални помощи ЧЖИП и разни окаяни пришълци, налудничавите феминистки и всевъзможните различни по джендър самоопределение. Самоубийствен отказ от реалностите. Самият Байдън определи за душа на нацията транссексуалните американци.
Администрациите, дори полицията и армията, са препълнени с извращенци. САЩ заприличаха на парламентарна република, повечето власт от президента е иззета от Конгреса и Сената. Те пък са населени поголовно с примитивни политици, загрижени за собствения си успех лобисти на едрия капитал. Сами организират и прокарват упадъка, съсипията на управляваната от тях страна.
Достигната е най-висока инфлация за последните 40 г. САЩ досега са дали за войната в Украйна $77,5 млрд., но заедно с още около 30 държави не побеждават дори в конвенционална война Русия сама. Руснаците масово проумяха, че англо-американците целят единствено унищожението на държавата им и ще се бият с всички средства за победа в Украйна.
За Вашингтон и Лондон загубата също е неприемлива, защото бързо ще доведе до очевидна за света загуба на хегемонията на САЩ с всички крайно болезнени последствия още в близкото бъдеще. Колкото повече оръжие дава Западът на Украйна, толкова повече то недостига на украинските въоръжени сили (ВСУ). Оправдават се вини, прехвърлят се отговорности.
Зеленски става все по-жалък и омразен за украинците, същевременно все повече дразни западняците. Все по-очевидно е, че прословутото контранастъпление на ВСУ е огромен риск за бърза катастрофа. То нито е полезно, нито може да не се опита, нито е възможно отлагането му чрез постигане на временно примирие.
Мержелее се агония, задава се ужасната перспектива от фатален разгром на ВСУ. Украинският външен министър Кулеба обвинява НАТО в "липса на политическа воля" за бързо приемане на страната му в Алианса. Бързо да влизате с войски у нас и да се биете с руската армия, че ние вече не можем!
Вашингтон и Лондон дават знаци, че са готови да играят вабанк, друг въпрос е дали не е главно за сплашване. Веднъж Хитлер в разговор с райхсканцлера Гьоринг заявява: „Аз винаги играя вабанк в живота си"...
Уплашена до ужас и истерия от последствията за себе си, Демократическата партия и нейното задкулисие са се насочили към еднопартийна „демокрация“. На взимане на властта чрез всякакви нарушения на изборите и налагане чрез нея на диктатура. Такъв опит изглежда е неизбежен, на тази мисъл навежда нелепото кандидатиране на 80-годишния объркан Байдън за втори мандат.
Натам сочи и грубото отстраняване от Fox News на извънредно популярния журналист Тъкър Карлсън. Американските партии и техните спонсори, казва той, са в сговор, не позволяват просмукването на „забранени теми“ в публичното пространство.
„Днес САЩ изглеждат като еднопартийна държава. Важните за нашето бъдеще теми като за войната, гражданските свободи, демографските промени, властта на корпорациите и природните ресурси не се обсъждат в медиите... Но идеологическите догми няма да продължат дълго, защото са безумни. Властите го схващат и от това идват истериите и агресията.“
Доста изчерпателна картина за краха на американската мечта днес. Ще добавим още, че рано или късно, но неизбежно след истериите идва депресията. Точно в такива фази става възможно отиването на явна смърт, в случая на абсурдната при здрав разум ядрена война.
В такива времена за управниците на България не е разумно да си пъхат пръстите, където скърца вратата.