Беглият поглед върху вътрешнополитическия процес зарежда с оптимизъм. Човек не може да не се вдъхнови като си представи, че и това Народно събрание няма да излъчи правителство. Каква пародия би била един кабинет на ГЕРБ и ПП, а ? И двете партии са имали властта и са се проваляли в упражняването ѝ. Едните напуснаха кабинетите си след продължителни всенародни протести, а другите се сгромолясаха след 7 месеца некадърно управление. Освен това, представете си какво гнездо на оси би било правителството на ГЕРБ и ППДБ. Ами те толкова се мразят, че ако направят правителство, всеки министър ще гледа да работи не за напредъка на страната, а да подхлъзне коалиционния партньор и ако може, да придърпа това, което оня е заделил за крадене.
Не зная дали в американското посолство си дават сметка колко много българинът мрази съдружникът му да краде повече от него. По-скоро не, иначе не биха одобрявали политическото кръвосмешение между двете първи евроатлантически коалиции.
Другата възможна комбинация – ГЕРБ, ДПС и БСП изглежда също противоестествена. Могат ли орел, рак и щука да теглят заедно кола, ще запитате вие и ще сте прави. Не виждам как БСП ще подкрепи войната и ще прегърне Истанбулската конвенция. Това значи да си плюе на лицето. В четвъртък Нинова обяви основните цели на партията за да покаже, че БСП няма нищо общо с приоритетите на ГЕРБ, следователно тройна коалиция не бива да се очаква. Т.е. оптимизмът, че правителство в рамките на 49-тото НС няма да бъде съставено, е реален и добре обоснован.
А защо да е обнадеждаващо, че сега няма да има редовен кабинет ? Ами вижте приоритетите на водещите две коалиции – еврозоната, Шенген, плана за възстановяване и развитие, домашното насилие, Украйна. Кое от това, кажете ми, ще реши проблемите на държавата и на хората, кое ще стимулира българското производство, кое ще даде хляб, ще повиши производителността на труда, ще намали неграмотността и ще вдъхнови жените да раждат. Кое ще вдигне заплатите, ще пресече кражбите и стопяването на нацията ? Пълно разминаване между това, от което имаме нужда и това, към което двете коалиции се насочват ! Шенген ли ще ни опази ли от войната ? Това, че пенсиите ще са в евро, ще ги вдигне ли ? Ще вдигне, но не пенсиите, а инфлацията. Пенсиите ще я догонят на куково лято. Ще приемем плана за възстановяване, ще получим някакви пари, но срещу тях ще трябва да затворим въглищните си централи и ще обеднеем до шушка. Кой знае още с какво ще ни изнудват срещу обещаните помощи. А законът за домашното насилие, натрапван ни напоследък по всякакви канали, цели да пробута под благовиден предлог джендърските практики. Въобще алабализми, празни приказки и нищо конкретно за развитието на българската индустрия и селското стопанство, за продоволствената сигурност, за неутралитет, за отровите, които поглъщаме, за циганизацията….За нашите управници е важно само как ще се представят в Европа, те козируват само пред Брюксел, там им е хвърлен пъпа, там се кланят, значи зависят от тях, не от нас. Тогава защо да ги избираме ?
За да сме честни, не можем да премълчим, че кандидатите да ни управляват обичат борбата срещу корупцията. Всъщност почитат и двете. Ако сте забелязали колкото борбата е по-шумна, толкова корупцията е по-мощна. Помните как рекламираха разните Боркори, КПКОНПИ-та, нулеви толерантности, всякакви комисии, центрове и съвети. Ефектът го чувстваме на гърба си. Сега пак говорят срещу корупцията, значи готвят се да дерат още по-здраво.
Или Шенген ! Толкова зор за едно гише. Но така симулират активност. Ето, казват, говорих с тоя и оня, поддържат ни, ще влезем. И какво от това ? В това време Румъния, която преди 20-ина години ни гледаше с нескрита завист, ни изпревари с няколко обиколки и сега и дишаме прахоляка, за срам на цялата българска политическа прослойка.
Всъщност вероятният провал и на шестите за две години парламентарни избори потвърждава, че политическата ни система не е в състояние да реши проблемите на страната. Кой знае още колко пъти ще има избори, при които резултатът ще е същия – задънена улица. Ясно е, че тази форма на управление вади начело формации и лица, които не са способни да водят добре държавата. Хората, разочаровани, се люшкат от един спасител на друг – от Луканов на Филип Димитров, от него на Жан, от Жан на Костов, после на Симеон, от Симеон на Станишев, от там на Борисов, после на Промяната и обикновено след всеки състоянието на държавата се влошава. За да се измъкнем от омагьосания кръг са крайно необходими коренни реформи – трябва да се гарантира реално равновесие и строг взаимен контрол между трите власти, трябва да се улесни отзоваването на негодни и корумпирани депутати, кметове и общински съветници, необходимо е засилване на личната за сметка на колективната отговорност, трябва повече пряка демокрация чрез допитвания до народа и особено са належащи промени във формата на управление. Защо не. Безизходицата, в която изпадаме, налага да разгледаме по-сериозно все още съществуващите възможности.
( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 24 април 2023 г. по Евроком )