Истински „Биг Брадър” се разиграва в Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски” (СМГ), която иначе има претенции да е сред най-елитните столични училища. За непрекъснатото шпиониране в гимназията разказват потресени източници на „Уикенд” от просветното министерство, а също родители и ученици.
Обяснението на този Оруелски сюжет, който се случва на живо, е омотано в клишета, според които така се опазвали животът и здравето на учениците, учителите и служители на СМГ! При проверка в сайта на училището обаче липсва правилник за видеонаблюдението, което позволява целия този произвол.
Само че родителите искат децата им, освен да получават знания, да са спокойни и да ходят на училище, без притеснение, че ги дебнат и записват, макар да е конституционно забранено. На повечето учители също не им е приятно да са непрекъснато в окото на Големия брат.
Въпреки това в СМГ камерите не спират да работят. Шпионират кой какви ги върши и в класните стаи и коридорите, през междучасията, и по време на часовете. Придобитата информация след това се коментира в учителската стая.
Зад камерите, както поясняват запознати, стои и усърдно наблюдава зам.-директорката по административната част – някоя си Мона Генева, единствената с пълен достъп до видеотехника. Госпожата дори си позволявала по време на час да изпраща на учениците съобщения по мобилните телефони със забележки за тяхното поведение. Въобще, не учебно заведение, а полицейска държава!
Въпросната зам.-шефка е лансирана от директора на СМГ д-р Антоан Тонев. В математическата гимназия тя попада по негова инициатива, като преди това двамата са били колеги в друго столично училище. Първо е назначена по заместване на мястото на излязла в майчинство библиотекарка. След завръщането на титулярката, започва бурното кадрово израстване на Мона Генева, която е издигната за зам.-директор по административната част.
„Не сме против да има контрол, но това непрекъснато шпиониране, донасяне за най-дребни детски „прегрешения” минава всякакви граници. Вместо да се развива материалната база на училището, в СМГ се инвестира в модерна техника за видеонаблюдение. Не е от полза нито за децата, нито за педагогическия колектив, това е непрекъснат стрес да не се издъниш, понеже Мона те гледа. Все пак СМГ е училище, а не централата на КГБ на „Лубянка” – споделят пред „Уикенд” гневни преподаватели.
По-малки ученици от прогимназията пък били заплашвани, че ще бъдат предадени на… Агенцията за закрила на децата. „Това е някакъв абсурд – продължават възмутените ни източници. – Децата нито са безпризорни, нито са лишени от родителски грижи, че да ги плашат с Агенцията. Явно някой копнее за макаренковските методи, но е объркал епохите!”
Според специалисти, с които разговаряхме, една от причините за тези недомислици в общуването с децата е липсата на педагогическа подготовка в част от протежетата на директора Тонев. Работата с учениците е специфична, не е за всеки и за нея се изискват специални знания, умения и подход, но това е далеч от представите на директора Тонев за правата на децата. При това неговите кадри стават не само преподаватели, но и класни ръководители.
Самата Мона Генева, например, била ангажирана с философски дисциплини, давала и консултации по тях. Като цяло обаче ангажиментите й с учебната дейност са концентрирани в един работен ден, отбелязват запознати. Скандален факт е, че в иначе толкова престижно училище, е допуснато да преподават служители, които нямат педагогическа специализация, казват юристи. При това не става дума за някакви лектори – световно известни учени, а за най-обикновени администратори.
Логиката на такава „толерантност” е елементарна – онези, които без педагогическо образование преподават и стават класни ръководители, получават бонуси за това. Разбира се, привилегированите се оказват в особена близост до директора.
Самият шеф на СМГ д-р Антоан Тонев пък не само преподава история, но и е класен ръководител. Дали в университета е държал изпити за педагогическа правоспособност, източниците ни нямат категоричен отговор. Тонев е бил учител и в други столични училища в годините на недостиг на кадри, сочат данните на МОН.
Около името му, по времето, когато преподава в класическата гимназия, например, избухва скандал, свързан с политическите му виждания. Родители го разпознават в телевизионен репортаж като представител на частния клуб на националисти „Кръв и чест”.
Самият Тонев отрича да участва в него, но все пак признава, че бил „националист през целия си съзнателен живот”, каквото и да означава това. Да не се чудят после интелигентни семейства защо децата им, иначе възпитаници на най-престижните училища в София, симпатизират на „Възраждане” и Костя Копейкин, каквито примери не липсват през последната година.
И ако политическите виждания са личен избор, то как се разпределя бюджета, а също и даренията, които постъпват в СМГ, засягат всички – и учители, и ученици. Училището разполага с не малко пари, за да се чувстват комфортно и педагозите, и възпитаниците.
Сградата е общинска, а финансирането идва от просветното министерство, Столична община и от дарения. Годишният бюджет на гимназията, според официалните данни на МОН, е близо 3,5 млн. лв., които отиват за заплати, стипендии на учениците, за консумативи и за поддържане на базата. Как точно обаче се изразходват тези милиони, е наистина любопитен въпрос.
Част от даренията, получавани от ръководството на гимназията, се пренасочват към доста странни дейности – казват запознати, според които това може да се проследи по документи, ако министерството се зарови в тях.
Ръководството на СМГ не е длъжно публично да се отчита, но пък това е начин да се прикриват много харчове и отклонения на пари. Например, при толкова дарения, гимназията все още не разполага с оборудван физкултурен салон, достатъчен за всички ученици. „Научихме също, че част от даренията, да кажем най-общо – под формата на вещи, техника и т.н., са били присвоени или бракувани, веднага след получаването им” – поясняват източниците ни и настояват за прецизна проверка.
От години не стихват и скандалите около прословутите курсове, които се организират от учители от Математическата гимназия извън учебната дейност. Според Търговския закон тези частни уроци са търговска дейност, но по закон гимназията няма право да я върши. Курсовете при това са „приватизирали” училището – те се провеждат в сградата на СМГ, но за помещенията не се плаща какъвто и да било наем.
Електричество, отопление, вода остават за сметка на гимназията. Така на гърба на СМГ се върши частна стопанска дейност, която обаче по никакъв начин не е свързана пряко и непосредствено с обучението на нейните ученици, сочи проверката, която направихме. В курсовете участват предимно ученици, които се подготвят да кандидатстват в СМГ.
Зад курсовете стои дружеството „СМГ учители”, регистрирано на адрес в квартал „Младост” с 80 лева капитал и с името на гимназията, понеже така е по-престижно. Съдружници и управители в него са част от учителите в училището, всеки с по 4 лева участие в капитала. Парите, събрани от курсовете, са под контрола и се разпределят от училищното ръководство. Родители забелязали, че за тези частни уроци не се издават каквито и да било касови бонове и фактури.
След това част от изкараните пари се раздават като допълнително възнаграждение на ангажираните учители, които пак да уточним, ползват за частните уроци базата на училището, а не собствения си хол. Разбира се, това, което печелят по схемата на тази образователна „приватизация”, не се отчита пред НАП и НОИ. Справка във финансовите отчети на частното дружество показва, че то реализира годишни приходи за над 1 милион лева, но не декларира печалба.
Преди време бившият министър на образованието Красимир Вълчев се канеше да предприема радикални мерки срещу частните уроци в СМГ. Дори беше поискал от директора д-р Антоан Тонев въпросните курсове да се организират от СМГ „Паисий Хилендарски”, а не от „СМГ учители” ООД. Както се вижда, схемата продължава да работи и се радва на голям успех и високи приходи.
Накрая ще се окаже, че гимназията се е превърнала в „държава в държавата”, която си има и свой частен „Биг Брадър”.