Хлябът е значително по-скъп спрямо миналата година по това време, въпреки че пшеницата е поевтиняла с около една трета и беше въведена нулева ставка на ДДС.
Стойността на пшеницата се срина, но крайният продукт в магазините поскъпва
Нулевата ставка на ДДС доведе само до временно поевтиняване в търговската мрежа
Стойността на брашното се колебае
Цената на пшеницата се срина, но хлябът в магазините не само, че не поевтинява, а продължава да поскъпва. Оказва се, че цената на хляба в България в момента се движи в съвсем различна посока от стойността на пшеницата.
През последните седмици цените на основните зърнени култури стабилно вървят надолу. Това е нещо обичайно за пролетта, когато предстои да бъде събрана следващата реколта. Но изкупните цени намаляват не само спрямо предходния месец, а и спрямо същия период на миналата година. Изкупната цена на хлебната пшеница към 12 април е 423 лв. за тон без ДДС, показват данни от последния оперативен анализ на Министерството на земеделието. Това е намаление с 4,9% спрямо предходната седмица. А спрямо средата на месец април миналата година намалението на изкупната цена на хлебната пшеница е с 32,5%.
Daniel Bojilov: Цените на зърното падат, но цените на хляба растат.
Цените на слънчогледа падат, ама тия на олиото растат.
А идете и питайте правителството на Фатмака що така става? Може и Кирето и Асенката да питате, защото те пуснаха духа от бутилката с огромната нестабилност на цените.
Според първия закон на Дани за пазарната икономика, когато цените на суровините скачат двойно, цените на крайните стоки скачат тройно. И колкото да паднат цените на суровините после цените на крайните стоки никога не падат или падат незначително
Поевтиняването на пшеницата не е нещо инцидентно, а трайна тенденция от последните седмици. За около месец изкупната цена на хлебната пшеница е намаляла от 499 лв. за тон без ДДС на 423 лв., което е понижение с над 15 на сто. В същото време хлябът продължава за поскъпва. Според последните данни на Националния статистически институт само през март цените на хляба и зърнените храни са нараснали с 0,9%. Повишението е в рамките на стотинки и не за всички марки хляб във всички магазини, затова повечето потребители не го усещат. Но странното е, че въобще има повишение на цената, при рязкото поевтиняване на пшеницата.
Данните на правителствения сайт foodprice.bg показват, че въпреки трайното поевтиняване на пшеницата, цената на брашното се движи нагоре и надолу през последните близо два месеца. На 22 февруари брашното тип 500 на едро струва 1,32 лв. за кг., до 7 март поскъпва до 1,38 лв., а след няколко колебания на цените нагоре и надолу на 12 април струва 1,33 лв.
В същото време хлябът поскъпва. На 1 март средната цена на хляб “Добруджа” от 650 грама е 1,49 лв. На 22 март поевтинява до 1,48 лв., но след това поскъпва до 1,52 лв.
Движението на цените на хляба през последните седмици е в различна посока от промяната на цената на пшеницата. Но поскъпването е малко - в рамките на няколко стотинки.
Различна става картината, ако видим промените в цените спрямо миналата година. На правителствения сайт за цените на храните няма данни за миналата година, тъй като той функционира отскоро. Но последните данни на НСИ към края на март показват, че за година поскъпването на хляба и зърнените храни е с 15,6%. В същото време хлебната пшеница е поевтиняла с близо 29 на сто. В края на март миналата година средната изкупна цена на пшеницата е била 640 лв. за тон без ДДС, а в края на март тази година е 456 лв. за тон.
От 1 юли миналата година влезе в сила нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното. Това обаче не доведе до поевтиняване на хляба с 20 на сто. Според официалните данни на НСИ, през юли миналата година хлябът и зърнените храни са поевтинели с 4,3%, през август е последвало ново минимално понижение с 0,5%, но след това цените отново са тръгнали нагоре. В резултат в края на март цените на хляба и зърнените храни са с 15,6% по-високи спрямо година по-рано. Въпреки че пшеницата е с около една трета по евтина спрямо миналата година, а за хляба и брашното няма ДДС. Поскъпването на хляба с 2-3 стотинки за разфасовка от 650 грама продължава и през месец април.
Войната оказа влияние на пазара
Миналата година житото поскъпна с над 55 на сто
Не сме се върнали на нивото от 2021 г.
В момента цените на пшеницата са малко по-високи спрямо пролетта на 2021 г., преди войната в Украйна.
През пролетта на миналата година хлебната пшеница поскъпна с над 55 на сто на годишна база основно заради войната в Украйна. След като войната започна на 24 февруари 2022 г., изкупната цена на хлебната пшеница нарасна и към края на март същата година беше 640 лв. за тон без ДДС. Това е с над 55 на сто по-висока цена спрямо края на март предходната 2021 г., когато пшеницата струваше 409 лв. за тон. Сред причините за това поскъпване бяха затруднените доставки от Украйна и Русия, както и несигурността как ще се развие войната и желанието на много страни да се запасят с по-големи количества зърно.
Това реално доведе до реализиране на свръхпечалба за земеделските производители. Те продаваха пшеница от предната реколта, събрана през 2021 г., на неочаквано високи цени заради войната. Наред с поскъпването на пшеницата нараснаха и цените на торовете и препаратите за растителна защита, както и на горивата за тракторите. Реално с високите цени от продажба на пшеница от старата реколта фермерите са купували скъпи препарати, които да използват за следващата реколта.
През пролетта на миналата година правителството не предприе никакви мерки, за да укроти поскъпването на пшеницата, което доведе и до покачване на цената на хляба. Защото има пазарна икономика, а зърнопроизводителите имаха шанс да изнасят пшеница на неочаквано високи цени. Но сега с поевтиняването на пшеницата служебното правителство реши да забрани вноса на зърно от Украйна, което да не подбива цените на родното производство.
Важно е да се отбележи, че в момента цената на пшеницата остава по-висока спрямо пролетта на 2021 г., преди голямото поскъпване заради войната. В средата на април изкупната цена на хлебната пшеница е 423 лв. за тон без ДДС, при 398 лв. по същото време на 2021 г. Това увеличение от малко над 6 на сто е свързано с поскъпването на горивата и торовете, както и с повишаването на заплатите. Същевременно за период от две години цените на хляба и зърнените храни са нараснали с близо 40 на сто, показват данните на НСИ.
Забраниха вноса на храни от Украйна
Намалява износът на зърно
Транзитът остава
Вносът на близо 20 стоки от Украйна, включително зърно, няма да бъде допускан в България през следващите два месеца. Забраната да важи за периода от 24 април до 30 юни 2023 г., реши Министерският съвет на заседанието си в сряда. Сред забранените за внос от Украйна стоки са: мека и твърда пшеница; пшенично брашно; семена от слънчоглед, слънчогледово масло, царевица, пчелен мед и пчелни продукти, сурово мляко, сухо мляко, млечен концентрат, орехи, лешници, яйца, птиче месо, свинско месо, овче и козе месо, ръж, ечемик, овесени ядки, сорго, елда, нишестета, пшеничен глутен, соя, ленено семе, рапица, вино, винен оцет, етилов алкохол. Тези стоки от Украйна ще може само транзитно да преминават през страната ни.
Причината за това е, че в страната има продукция за милиарди, която не може да бъде продадена заради евтиния внос от Украйна, но това нямало да се отрази на цените на храните в България, обясниха представители на служебното правителство. Всъщност основната част от произвежданата в страната пшеница винаги е била за износ. Но проблемът е, че в момента износът намалява. През настоящата пазарна година за периода от 4 юли 2022 г. до 16 април 2023 г. през “Пристанище Варна” ЕАД са изнесени 834,4 хил. тона пшеница, което е спад с 33,3% на годишна база. Преобладаващата част от пшеницата от миналата реколта трябва да бъде продадена преди да дойде време за жътва, за да има място в складовете за новата реколта.
Близо 642 хил. тона украинска пшеница са внесени от Украйна в България от края на юли миналата година до края на март тази година, показват данни на Агенция “Митници”. Годишното потребление на пшеница в страната е около 2 млн. тона. От служебното правителство обещаха, че забраната на вноса от Украйна няма да доведе до поскъпване на храните. Но всъщност храните поскъпваха и при наличието на внос от Украйна. А какво ще бъде поскъпването след спиране на вноса предстои да видим.
Цената на слънчогледа е с 57,5% по-ниска
Олиото поевтиня минимално
Царевицата е с близо 25% надолу
Цената на олиото стабилно върви надолу през последните осем месеца, показват данни на Националния статистически институт. В резултат в края на март цените на животинските и растителни мазнини вече са с 0,8% по-ниски спрямо същия месец на миналата година.
Причината за това е поевтиняването на слънчогледа. Към 12 април средната изкупна цена на слънчогледа е 742 лв. за тон без ДДС. Това е намаление с 8,3% спрямо предходната седмица и с 57,5% спрямо средата на същия месец миналата година.
Поевтиняването на олиото става много по-бавно спрямо понижението на цената на слънчогледа. Но за разлика от хляба, движението на цената на олиото е надолу. В момента изкупната цена на слънчогледа е дори по-ниска от тази по същото време на 2021 г., преди голямото поскъпване зарани войната. Сега изкупната цена е с над 25% по-ниска спрямо средата на април 2021 г., когато слънчогледът струваше 999 лв. за тон. За това вероятно допринасяше и евтиният внос на слънчоглед от Украйна. Този внос вече е забранен от служебното правителство. Но за период от две години олиото не е поевтиняло, а напротив. За две години цените на животинските и растителни мазнини са нараснали с близо 42 на сто.
В момента поевтиняват и останалите зърнени култури. Изкупната цена на царевицата е 441 лв. за тон без ДДС, показват последните данни на Министерството на земеделието. Това е понижение с 0,5% спрямо предходната седмица и с близо 25 на сто на годишна база.
Поевтинява и фуражната пшеница. Средната изкупна цена на пшеницата за животни към 12 април е 404 лв. за тон без ДДС. Това е понижение с 6,5% спрямо предходната седмица и с близо 34 на сто на годишна база. Поевтиняването на царевицата и на фуражната пшеница осигурява по-евтина храна за животните. Това обаче не е довело до понижаване на цените на яйцата и месото.