САЩ се превърнаха в най-големия доставчик на втечнен природен газ в света, според Администрацията за енергийна информация (АЕИ). Повече от 40% от износа е за Европа. Вашингтон обаче избягва дългосрочните договори и дава да се разбере на партньорите, че търговията може да спре във всеки един момент поради ръста на вътрешното търсене. Това би нанесло много силен удар на икономиката на ЕС.
Вътрешни резерви
До миналата година европейците всъщност не се нуждаеха от американско гориво. Но руската енергетика беше санкционирана и покупките на втечнен природен газ рязко скочиха. Според компанията “Вигон” - с 60,6%, до 120,6 милиона тона. Делът на САЩ в европейския внос достига 42,7%. Катар има 15,3, Алжир и Нигерия имат по 14,3. В Русия остават малко над 13. “Газовата инфраструктура на Европа” изчислява, че хранилищата в ЕС вече са пълни на 55%.
Американците увеличиха доставките за Стария свят почти 2,5 пъти поради преразпределението на ресурси от други посоки. Докладът на Съвета на икономическите съветници към Белия дом гласи: износът за Китай през 2022 г. е намалял със 76,7%, за други държави от Азиатско-тихоокеанския регион - с 36,8, други страни - с 40,7. Като цяло продажбите на ВПГ са се увеличили с 8,8%.
Министерството на енергетиката на САЩ предупреждава: капацитетът е ограничен, така че е необходима гъвкавост и е по-добре да се избягват дългосрочни договори. Все още не се планира увеличаване на производството. Освен това миналата седмица се регистрира намаляване на дневното производство и покачване на цените на ВПГ с 3%.
"Те се доближиха до тавана на съществуващата инфраструктура. Дори и с възобновяването на един от най-големите заводи “Фрийпорт” с пълен капацитет след аварията, за да увеличат износа, те ще трябва да инвестират в ново производство", казва Алексей Гривач, заместник-ръководител на фонда за национална енергийна сигурност.
Анализаторите отбелязват и липсата на свободни газови превозвачи на световния пазар. Морските танкери вече са необходими буквално на всички - от Катар, Тринидад и Тобаго до САЩ и Австралия.
Конфликт на интереси
Според експерта от индустрията Леонид Хазанов американските запаси от природен газ и капацитет за втечняване са достатъчни, за да отговорят както на вътрешното търсене, така и на износа. Прекомерният ръст на доставките обаче не е от полза за Вашингтон. „Това ще намали цената на синьото гориво в Европейския съюз, Япония, Индия и дори Китай“, обяснява той.
Също така твърде интензивният износ може да доведе до ускоряване на инфлацията.
При добиването на шистов нефт се получава и газ. Той се разделя на различни компоненти, включително метан, който се втечнява и изнася, казва експертът. През 2004-2020 г., поради концесионното кредитиране, имаше шистов бум, ВПГ започна да се произвежда много повече. Но сривът на енергийните котировки по време на пандемията принуди банките да затегнат кредитната си политика – производството на петрол и съответно производството на ВПГ започна да намалява. А повишеното търсене на гориво в ЕС повиши цените и в САЩ.
Бившият външен министър на Австрия Карин Кнайсл каза, че ако американците решат да ограничат износа, Брюксел ще трябва да вземе "много трудни решения". Небрежното отношение към енергийната сигурност може да доведе до тежки последици за ЕС, подчерта тя.
"Президентът на САЩ Джо Байдън беше остро критикуван за неспособността му да осигури нормален живот на американците. За да подобри рейтинга си, той може да забрани износа на ВПГ и по този начин да намали цените на вътрешния пазар", аргументира се Хазанов. Вашингтон винаги се е ръководил единствено от собствените си интереси.
Очакванията на Европа
Междувременно ЕС разчита основно на износа на САЩ. Германия, традиционен потребител на тръбопроводен газ от Русия, спешно изгражда ВПГ терминали. Три плаващи инсталации вече са пуснати във Вилхелмсхафен, Лубмин и Брунсбютел. Общо се изпълняват шест проекта с общ капацитет от 33 милиарда кубически метра годишно. За сравнение: през 2021 г. през "Северен поток" са изпомпвани 69 милиарда рубли. А първият стационарен терминал ще бъде готов едва през 2026 г.
Освен това са необходими гаранции. Например обектът във Вилхелмсхафен има само споразумение с Катар - от 2026 г. Преди това всичко зависи от американските заводи, включително тези, които все още не са построени.
"LMH по един дългосрочен договор за два милиона тона годишно за един от новите терминали в Германия ще струва 30-50% повече от руския газ. За изплащане бяха необходими високи пазарни цени, които Вашингтон постигна благодарение на енергията криза. До средата на 2021 г. не беше възможно да се покрият напълно разходите за американски LMH “, отбелязва Гривач.
Според експертните оценки цената на втечнения газ е 1,5-2 пъти по-висока от тази на тръбопроводния . Поддръжката на терминала също е скъпо. Например за обекта във Вилхелмсхафен бяха отпуснати 732 милиона евро. Не всяка страна от ЕС може да си позволи това. Пред лицето на изоставянето на ядрената енергия и недостатъчната ефективност на зелените източници обаче Брюксел просто няма друг избор.
Превод: В. Сергеев