Има два вида "антикомунизъм": либерален и консервативен.
Консервативната критика към комунизма е, че преди късния си завой към "традиционното" и националното, той брутално и радикално модернизираше обществото. Водеше война с религията и църквата "в името на" псевдонауката; с традициите в името на прогреса; с патриотизма в името на интернационала. Жестоко урбанизира страната, уби българското село, натъпка хората по панелки и изтръгна общностното. Легализира аборта, прати жените по фабриките, унищожи раждаемостта. Създаде и насърчи "Македонизма", караше българите в Пиринско да са "македонци", искаше да сме 16-та република на СССР. Всичко това е критиката на един консервативен, десен човек по комунизма.
От другата страна - либералната критика към комунизма е, че не беше свободно, консуматорско общество от западен тип. Че нямаше Макдоналдс и дънки. Че беше авторитарна държава, че караше насила децата да четат книги, вместо да им дава свободата по цял ден да цъкат ТикТок. Искаха да сме 16-та република на СССР, а то, според него, трябва да сме такава на федерален ЕС.
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Огромната част от либералната критика към комунизма е фокусирана изцяло около неговия край, през 80-те, защото тогава режимът прави рязък завой в предишните си политики и яхва национализма, фолклора и дори църквата. Всъщност либералната критика е изцяло към "десния", националистически и ретрограден период на соц-а, този в края. Тогава, когато Маркс и Ленин са заметени под килима в полза на Левски, Ботев, а интернационализма и македонизма са заменени с хан Аспарух и "1300 години България". Защо либералният антикомунист е толкова фиксиран в късния соц и всичките му белези? Ами защото ранният соц, този след 9-ти, плашещо се доближава по своите цели, възгледи и дори реторика до днешните либерали и либерални "антикомунисти".
Ранният соц: е прогресивен, антицърковен, антитрадиционалистки и анти-национален. Той издига в култ "прогреса и науката", атеизма и феминизма. Той громи и преследва национализма, забранява всички националистически формации в страната, преследва българските националисти като "великобългарски шовинисти". Привижда му се фашизъм навсякъде и води битка с "фашистите". Смята националните държави за минало, иска участие на България в над-национална федерация.
Да ви звучи познато?
Звучи, защото истинският комунизъм, онзи дивашкия, революционен, от Маркс и Ленин, има почти пълно препокритие извън икономиката, по културните въпроси, с модерните либерали и прогресивни, демократично мислещи хора. Затова техният антикомунизъм е пригоден да критикува само късния соц, само ерата на "бай Тошо", и по-конкретно само неговите авторитарни белези като затворените граници, цензурата и ДС. Отвъд тези белези либералният антикомунист не смее да навлезе в разговора какво точно налагаше Соц-а веднага след 9-ти. Защото собствените му възгледи плашещо се доближават до партийната линия от времето на Георги Димитров. По идеологическа същност и комунизмът, и модерният градски либерализъм са прогресивни, материалистки и атеистки идеологии. Те могат да спорят само за икономика. По всичко останало следват една посока на цивилизацията и обществото, но с различни средства.