Държавата не фалира, но има много неграмотност и предразсъдъци.
Толкова много глупости се изговориха след вчерашната пресконференция на финансовия министър Росица Велкова, че за пореден път виждаме как доза журналистическа неграмотност и нефелност могат да разгърнат излишни обществени вълнения.
Ето какви са фактите, а после ще обясня и мистификациите, които съвсем объркаха хората.
Преди шест месеца служебният министър Росица Велкова предупреди, че бюджетът, който 48-мото Народно събрание прие в последните си дни, ще обрече държавата на три години с бюджетни дефицити от по 6-7% спрямо брутния вътрешен продукт. Това прави по 11-12 милиарда годишно и заедно с предстоящите падежи по стари земи, които ще трябва да се рефинансират, ако не се вземат мерки, за свиване на дефицитите, държавата ще се принуди да тегли 45 милиарда лева нови заеми.
Тогава прогнозата потъна като чаша вода, изсипана на плажа, където все още хората почиваха и не им се занимаваше с политика. До тази седмица. След като имаме два месеца с изпълнение на бюджета на Асен Василев, но в нова икономическа ситуация – на забавяща се активност, и след като са ясни приходите от най-важния данък ДДС за март, финансовото министерство бие камбаната, че прогнозата от август миналата година е започнала да се реализира.
Прави го професионално – пише доклад до колегите си в Министерски съвет и ги призовава да потърсят ресурс в министерствата си за икономии, докато финансовото министерство разработва варанти за увеличаване на приходите. Такива са въвеждането на данък върху свръхпечалбите в цеия корпоративен сектор по същия модел, по който миналата година свръхпечалбите на енергийните държавни фирми се ползваха за субсидиране с енергийни помощи на бизнеса. Има и други мерки с по-малък ефект, но целта е дефицитът да се свие до 3% спрямо БВП. Министърът предупреждава също и какво ще се случи, ако вместо да се затегнат коланите, продължи разхайтеността, завещана ни от "Продължаваме промяната" и БСП.
Подобен тип доклад пусна до Министерски съвет Пламен Орешарски през 2009 г., когато беше финансов министър и за първи път се изправи пред реалността, че назряващата рецесия няма да позволи Бюджет 2009 да се реализира по план. Пусна доклада горе-долу по същото време на годината. Някъде през април или май 2020 г. подобен доклад за назряващ провал на Бюджет 2010 пусна и наследникът му Симеон Дянков. Той пое поста в условия на вече затихваща рецесия, но поради лична некомпетентност, преследвайки на всяка цена балансиране на изпуснат бюджет при само 15% дълг към БВП, депресира икономиката и се оказа, че и Бюджет 2010 ще се изпълнява в по-лоша среда от очакваната и ще трябва да се актуализира.
Тоест този тип доклади не са новост. Новост са дефицитите. Нито през 2009 г., нито през 2010 г. държавата не е рискувала да се окаже с дефицити от 6% или 7% спрямо брутния си вътрешен продукт. Подобно нещо се случва за първи път и затова е нормално финансовият министър да бъде и по-твърд в предупрежденията си. Качествена промяна спрямо 2009 г. и 2010 г. е, че днес сме в чакалнята на еврозоната, а законодателството ни се промени така, че сега държави от еврогрупата (еврозоната, плюс Дания, която е в чакалнята) и самата Европейска централна банка могат да поискат от нас да променим курса на лева спрямо еврото.
Да, това произлиза от промяна в Закона за БНБ, за която писах първи на 25 януари 2020 г. във вече спряното списание „Икономист“. След като една седмица обществото се страхуваше как може външни сили да ни диктуват валутния курс, а част от хората дори започнаха да обръщат левовете в евро, Народното събрание прие решение, че финансовият министър и управителят на БНБ не може да приемат такъв натиск отвън. По този начин и ЕЦБ си получи законодателство, което позволява да ни се бърка във валутния курс и обществото бе успокоено, че няма да позволим тази намеса да се материализира.
Защо обаче някой би искал да си променим курса?
Промените във валутния курс, особено при държави, в които той е фиксиран, се случват когато задлъжнялостта е толкова висока, че страната не може да се разплаща с всички. Тогава тези, които ѝ помагат, може да поискат девалвация и поне вътрешният ѝ дълг ще се обезцени преди да дойде чуждестранната помощ за рефинансиране или преструктуриране на външния дълг.
Малко известно е, че през 2007 г., веднага след влизането ни в ЕС, държавата предприема стъпки и за допускане в чакалнята на еврозоната. Тогавашният финансов министър Пламен Орешарски разговаря с германския си колега Волфганг Шойбле и популярно казано, германецът ни праща в девета глуха. На експертно ниво обаче ни е казано директно, че не може да се присъединим при същия курс, при който Германия заменя марката с евро. И нашият отговор е бил: „В този момент всяко наше желание се изпарява“.
По-паметливите ще си спомнят, че именно по това време евроинтеграторските пориви, миксирани с присъщата доза неграмотност, подеха песента дали валутният ни курс не надценява лева до степен, че губим конкурентоспособност. Имали сме голям дефицит по текущата сметка, пък сме имали бюджетни излишъци. Въртяха се дискусии за реалния ефективен валутен курс и какви ли не още глупости. Всичко това, защото в еврогрупата и ЕЦБ не харесваха режимите на фиксиран валутен курс, а тук желанието за приемане на евро, както и днес, замъгляваха погледа към далеч по-неотложните ни проблеми.
За изминалите 16 години ЕЦБ разбра, че фиксираните курсове, особено от български тип, не са шарлатания и приеха аргумента за стабилността на нашия лев спрямо еврото. Но днес имаме нова фискална среда. Ако не се вземат мерки за ограничаване на бюджетния дефицит, само в следващите три до пет години ще доближим тревожно прага на задлъжнялост спрямо БВП от 60%. Това ще означава скок на лихвените разходи и риск някое следващо правителство да се изкуши да посегне на курса.
Точно тези два риска за курса визира Росица Велкова в доклада си до останалите министри. Външен натиск, или изкушение на местно ниво, но след поне още няколко години на свръхдефицити.
Тогава къде е проблемът?
Един от най-големите грехове на Симеон Дянков е, че прекрати практиката Министерство на финансите да ограмотява финансовите журналисти със семинари. Преди това и Милен Вечев, и Пламен Орешарски работиха чрез пресцентровете си да запознават колегията с въпроси от сорта как функционира валутният борд, какво е консолидиран бюджет, какво са сложните данъци, как ще се променят данъците всяка година, как (не) върви присъединяването ни към еврозоната и още и още.
Тогава имаше образовани финансови журналисти, които знаеха, че държава фалира, когато не може да плати падежиращия си дълг. Знаеха също, че да се всява паника, не служи на обществения интерес. Осъзнаваха, че когато чуят една глупост, тя трябва да се подложи на проверка, а не да се тиражира.
Днес, а и снощи водещите на телевизионната публицистика като папагали повтаряха „фалира ли държавата?“, „ ще падне ли валутният борд?“ и т.н. Най-голям грях записа на душата си Цветанка Ризова, която в национален ефир предизвика бившия финансов министър Асен Василев с пълно преиначаване на казаното от финансовия министър. „Днес финансовото министерство, вашата бивша заместничка, а сегашен служебен финансов министър, г-жа Велкова, каза, че страната е пред фалит, държавата е пред фалит. Дори може да се разклати валутният борд, да се промени курса на лева към еврото, така че това води към вашето управление“. „Не е ли пред фалит държавата?“.
Това не беше нито цитат, нито перифразиране, защото Росица Велкова не казва нищо подобно. Нито на пресконференцията, нито в изтеклия доклад преди нея.
Факсимилетата, които публикуваме в края на този текст са от оригиналния документ и всеки може да го види.
Но трябва да го гледа от висотата на информираност и образованост и да има предвид обясненията за външния натик към свръхзадлъжнелите държави и най-вече какво наистина е валутен борд.
Практикувайки тази антижурналистика Ризова позволи на Асен Василев, оборвайки с лекота нейните неверни приказки, да изглежда сякаш развенчава лъжи на финансовия министър. Стигна се дотам, че да обяснява спада на приходи от ДДС с опъване на чадъри над фирми, както било преди той да стане министър. И понеже в средите, подкрепящи ПП и ДБ, има хора, които навярно обясняват и еректилната дисфункция при мъжете с напрежението, което оказват Русия и Путин, разговорът потегли все повече в посоката на нелепостта.
Всъщност финановият министър Росица Велкова допусна грешка. След като журналист новобранец я попита „фалира ли държавата“, тя самата произнесе словосъчетания, които не трябваше. Като например „фалит на държавата“ в различни спрежения и „промяна на валутния борд“ пак в различни спрежения. Има неща, които просто не се изричат в прав текст, защото произнесени от конкретни хора, в конкретен контекст, се легитимират. А когато става дума за страхове, още по-малко.
Пиар правило е, че споменаването е легитимиране. И неспомнаването, е знак, че нещо и да съществува, му липсва значимост. Например, точно затова Путин и хората му не споменават Алексей Навални. Нашият финансов министър очевидно не е толкова опитен в комуникациите и се насади в неудобна ситуация, но последвалото неграмотно отразяване на пресконференцията беше истинският проблем. Още по-голям стана той, когато редица депутати, евродепутати, политици от всякакъв ранг, които също не знаят какво е валутен борд и какво е отговорно говорене, започнаха да се произнасят.
Така се пропусна основното послание – отиваме към години на свръхдефицити. Коловозите към тях бяха заложени с последния бюджет на Асен Василев. Трябват мерки, за да се върнем към нормалността. Заради ширещата се неграмотност и предразсъдъци стигнахме дотам умнокрасивитетът да си обяснява вчерашната пресконференция като активно мероприятие от марионетки на Путин. Да, дотам стигнахме. Неграмотност и предразсъдъци.
