Автор: Петко Симеонов
Във връзка със затварянето на моя Фейсбук профил поисках съдействие от Българския хелзинкски комитет. Вчера получих отговор, в който ми пишат, че не могат да ми помогнат, тъй като Фейсбук е частно дружество. От него ще правят каквото си искат, а пък са предупредили, че всичко, което пишем, става тяхна интелектуална собственост.
Значи, БХК не може да помогне с нищо, а ми препоръчват да ползвам други възможности в Мрежата за запазване на мненията си.
А аз искам нещо просто - да ми позволят да си изтегля от профила това, което смятам за важно: някои постинги, снимки и списъка с приятелите. Те бяха моята общност.
От Фейсбук, не стига дето без никакво обяснение ме лишиха от него, а се и подиграха. Изпратиха ми зипната директория, в която единственото, което е видимо, са използваните от мен профилни портретни снимки. Другото е - файл на "информация" и следват техни служебни файлове. Там, където би следвало да има мое съдържание, излиза картинката, която помествам.
Какъв е изводът?
Каквото и да помествате във Фейсбук и смятате за ценно - копирайте и съхранете при себе си. Увлечени в грижите на всекидневието, не си даваме сметка, че тук водим своеобразен дневник на живота си, на своите интереси и разбирания, на своите контакти.
Това не го ли разбират и големите шефове във Фейсбук? Те не съзнават ли, че това е богатство?
Това са документи! Постингите, репликите, снимките днес ни изглеждат нищожни, но това е информация за реактивност и устойчивост, за мисли, вълнения, страсти, фиксации и пластичност на милиони хора в десетки държави. Това сега е ценно, а с времето цената му ще расте! В ерата на изкуствения интелект (ИИ) тази информация е историографски ползваема. Тя и днес позволява провеждане на изследвания в различни науки - социология, антропология, политология, психология и т.н. Тя съдържа в себе си знание! Знание какво става и как се променят отделните езикови групи и човечеството като цяло. Безценно е!
Съзнават го, разбира се, ползват го, печелят. Но големите шефове във Фейсбук провеждат преди всичко политика!
По повод закриването на моя профил ми се обадиха хора с по няколко, дори десетина закрити профили. При закриването на моя профил се размислих, ние сме сигурно няколко милиона закрити в тези дни, дава ни се възможност да открием нови профили. Значи може, от една страна, да се изследва доколко са трайни нашите контакти, а от друга - да се разсипват тези контакти. Да се разбере доколко са трайни нашите възгледи и заедно с това да ни се отправи мощно послание - ти нямаш значение, възгледите ти са кухи думи, консумирай правото да се изкажеш в момента и нищо повече...
Това е идеология на атомизиране на човека, на отслабване на връзките му с другите хора, на принизяване на неговата идентичност до потребител. Политика. Позната? Нали?
В момента тече дискусия - дали Фейсбук и Туитър ще оцелеят? Единственото условие, според мен, значимостта на Фейсбук да се запази и расте, е в точно обратната посока на онова, което прави в момента. Нужен е консервативен подход:
-Сериозна идентификация при регистрация.
-Ясни правила. (Това всъщност са общочовешки правила на публично поведение! Един инструмент за развитие на човечеството! Прочетете внимателно действащите правила и тълкувайте техния смисъл...)
-Неприкосновеност на написаното в профилите. Администрацията може единствено да прави трайно или временно невидими нарушили правилата (според нея!) отделни постинги, но те да бъдат трайно видими от техните автори.
-Право на личността да създава нов профил при запазена идентичност, без право да внася промени в предишния.
-При окончателно напускане на Фейсбук, профилът се съхранява и става публично достъпен след разумен брой години.
И пр., и пр. не само подробности. С други думи - политика на укрепване на индивида и неговите социални контакти; създаване на общочовешки правила на публично поведение, което би улеснило самоорганизацията на хората!