Джон МакГлиън, theamericanconservative.com
Днешната психология не може да помогне на американския мъж. Психологията като цяло проваля мъжете
Мъжете на Америка са в затруднение. Както наскоро отбеляза Даниел Де Визе, сътрудник на The Hill, повече от 60% от младите мъже в страната са сами, което е „почти два пъти повече от броя на необвързаните жени“. Той предупреждава, че в момента сме свидетели на „пълен срив на социалния, романтичния и сексуалния живот на американския мъж“.
Единствено идиот би могъл да не се съгласи с това твърдение. В Съединените щати 80% от самоубийствата са при мъжете, според Центъра за контрол на болестите. На всеки 13,7 минути някъде в Америка мъж отнема собствения си живот. Милиони мъже са отчаяни, необичани, безцелни души. Което повдига въпроса: Какво може да се направи? Може би повече от отчаяните мъже трябва да търсят психологическа подкрепа? Но ако размислим, може би не трябва. Тъй като, подобно на мъжете в страната, психологията също е в затруднение. В сегашното си състояние, тя не разполага със средствата да помогне на мъжете на Америка, или на когото и да било.
През последните няколко години стана модерно все повече хора от психологическото съсловие да отхвърлят еволюционната психология – прекия наследник на психологията и биологията. Както ми обясни Сатоши Каназава, експерт по еволюционна психология в London School of Economics, „еволюционната психология се базира на еволюционната биология и се занимава с гените и клетките, които са по-малки от хора и други животни. Еволюционната психология и нейните причинно-следствени механизми са по-фундаментални от други клонове на психологията и техните причинно-следствени обяснения, които работят основно с цялостното човешко същество“, разказва той. Да отхвърлиш еволюционната психология, означава да отхвърлиш реалността в по-широк смисъл. В момента се случва пълно отхвърляне на биологичната реалност и останалите, свързани с нея реалности.
Невярващите могат да проверят някои от последните изявления на Американската психологическа асоциация (АПА), като твърдението, че няма големи различия между мъжете и жените – с други думи, те твърдят, че мъжете и жените са на практика еднакви и клиничната практика няма нужда да отразява някакви присъщи разлики между тях. За непросветените, АПА е основната програмна акредитирана инситуция за професионално образование и обучение по психология. Когато говорим за обучение на психолози и обучение на американци, АПА решава всичко.
Проблемът: мъжете и жените не са еднакви. Половите разлики в мозъчната анатомия съвсем определено съществуват. Мъжкият мозък е с 10% по-голям от женския мозък. Анатомичните разлики се обясняват в най-голяма степен от половите хормони в мозъчното развитие. Мъжете и жените изпитват различните емоции – като щастие и тъга например – по много различен начин. АПА, която сега смята обичайни мъжки качества като стоицизъм и конкурентност за „психологически вредни“, проваля мъжете.
Психологията като цяло проваля мъжете
„Psychology Today”, най-голямото медийно издание, посветено на всички въпроси на психологията, редовно прокарва идеята за „позитивна мъжественост“. За да съществува „позитивна мъжественост“, някакви форми на „негативна“ (или „токсична“) мъжественост трябва също да съществуват. Това, разбира се, са пълни глупости. Има токсични хора, със сигурност. Но мъжествеността – качествата, свързани с това да бъдеш мъж – не е сама по себе си „токсична“. Статиите обаче, в които се твърди обратното, определено са.
Роло Томаси, подкастър и писател, който дискутира кризата на мъжествеността от години, ми каза, че психологията проваля мъжете, защото „модерната психология е от жени за жени.“
„От всички специалности“, изтъкна той, „жените докторанти по психология са повече от мъжете приблизително три към едно и това е така от десетилетия.“ Той е прав.
За да се усложни положението, добавя Томаси, „малкото останали мъже в сферата се отклоняват от работата, която ги е направила уважавани. Сега те възприемат приятелски настроената към жените бастардизация на предишната си работа, за да избегнат отмяна и загуба на практиката си или за да не им се наложи да се борят за актуалност в епоха, в която онлайн инфлуенсърите по самопомощ ги изместват ежедневно.“
Томаси, който наскоро се появи в Dr. Phill в дискусия за състоянието на мъжете в Америка, каза: „От началото на сексуалната революция казваме на мъжете да се „усмирят“. А рецептата на модерната психология за мъжете е да се „стегнат“, но само до тази степен, до която интересът на жените има полза от това.“ Всички предлагани решения за мъжете са всъщност „джендър разменени женски решения“.
„Не може да съществува единствено мъжко решение“, заключава той, „до голяма степен защото това би означавало да се признаят основните различия в еволюиралата психология на мъжете“. А това не ни е позволено, нали така?
За да станат нещата още по-зле, дори и мъж в нужда да тръгне да търси психологическа подкрепа, той ще има големи затруднения да намери подходящ терапевт. Мъжете предпочитат да бъдат консултирани от други мъже, но сферата на психологията, както отбеляза Томаси, сега е доминирана от жени. Получаването на терапия от специалист от същия пол е значима предпоставка за удовлетворение и терапевтичен успех. За жалост, в Съединените щати има остър недостиг на подходящо квалифицирани терапевти мъже. А мъжете, които се обучават за терапевти днес и които са предполагаемите лечители на утрешния ден, са заети да поглъщат одобрените от АПА наративи.
Бъдещето на американския мъж изглежда мрачно и ще си остане мрачно, докато АПА не признае факта, че фундаментални разлики между мъжете и жените съществуват. Не затаявайте дъх, няма да се случи всеки момент.
Джон МакГлиън е изследовател и есеист. Работите му са публикувани в издания като National Review, The New York Post, The South China Morning, Sydney Morning Herald и други.
Източник: theamericanconservative.com
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ