Напоследък в социалните мрежи все по-често има сравнения на цените на храните у нас и в други страни от Европа. На снимката се вижда как докато разфасовка на кашкавал в България е струвала 16,49 лв., абсолютно същият кашкавал в Германия е струвал 4,99 евро.
Дават 7 евро за час труд у нас и 37 евро в Германия
Кашкавалът, яйцата и прясното мляко в Германия са по-евтини отколкото у нас
Настигнахме Западна Европа по цени на краставиците
В България хлябът е много по-евтин
От търговската верига “Лидл” признаха, че има храни, които в магазините им в България са по-скъпи отколкото в техните търговски обекти в Германия. Става въпрос конкретно за яйца, прясно мляко и кашкавал. Именно при тях повишението на цените през последната година е най-голямо.
Между цените в България и Германия най-голяма е разликата при кашкавала. В Германия кашкавал в магазините на “Лидл” струва 13 лв. за килограм, а в България е 16,50 лв., каза Драгомир Илиев, търговски директор във веригата. От компанията са сравнявали продукти с най-ниски цени и с еднакво качество. Тоест сравнявали са най-евтиния кашкавал в България с най-евтиния кашкавал със същото качество в Германия. На въпроса защо при положение, че от началото на годината токът за бизнеса е поевтинял, цените на горивата са по-ниски, а няма спад на цените на кашкавала от търговската верига обясниха, че кашкавалът е произведен през ноември при тогавашните цени на суровините и оттогава зрее, токът и горивата са поевтинели, но пък има ръст на заплатите.
От “Лидл България” обявиха какви са най-ниските цени на определени храни. Но в магазини на веригата има и био яйца по 1,17 лв. за брой - продават 6 яйца за 6,99 лв. Във веригата продават и кашкавал по 31,23 лв. за кг., както и прясно мляко по 3,59 лв.
Литър прясно мляко в България струва 2,59 лв. при 20% ДДС, а в Германия е по-евтино - 2,25 лв. при 7% ДДС, показват данните на търговската верига. Като отново са сравнявали най-евтиното прясно мляко у нас с това в Германия. Реално обаче цените на повечето марки прясно мляко в магазините у нас са на цени над 3 лв. за литър. Ако махнем ефекта на по-ниското ДДС на най-евтиното прясно мляко в Германия, пак се оказва, че у нас то е по-скъпо.
Съществена разлика има и в цените на яйцата. В България минималната цена на яйцата във търговската верига е 50 ст. за брой, а в Германия е 39 ст. за брой, при положение, че там ДДС е 7 на сто. Дори да махнем ефекта от различното ДДС, се оказва че яйцата в България са с 32% по-висока цена от тази в Германия. Причината за това е, че заради дефицит на яйца в страните от Европа е нараснал износът на български яйца, което води до покачване на цените и в България, коментираха от търговската верига. Но защо в Германия това не се случва не стана ясно.
Някои основни храни у нас са по-скъпи от тези в Германия при положение, че според официални данни на Евростат разходите на фирмите за един час работа в България са средно 7 евро, а в Германия разходите на бизнеса за един час труд са малко над 37 евро, или над пет пъти повече. Това означава, че заплатите на производителите на храните, на шофьорите, на работниците в складовете и магазините, както и на строителите, които изграждат самите магазини, в България са пет пъти по-ниски от тези в Германия, но има храни, които тук са по-скъпи.
За стоките от внос за високите цени допринасят допълнителните транспортни разходи. Но се оказва, че кашкавал, яйца и прясно мляко, произведени в България, са по-скъпи от същите храни, продавани в Германия. Причината в България да има по-скъпи храни са десетилетията на неслучени реформи в аграрния сектор, коментира Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на “Лидл България”. Няма адекватно подпомагане на фермерите, допълни тя. Субсидиите за животновъди и производители на зеленчуци в съседните страни Гърция и Румъния, както и в Германия, са по-големи от средствата, предоставяни на българските фермери. Освен това производството на основни храни в страната не е достатъчно, за да покрие търсенето, и сме зависими от вноса. Част от проблемите в България е и липсата на коопериране в земеделието. За да могат фермерите за доставят регулярно големи количества земеделска продукция с постоянно качество на търговските вериги, те трябва да се кооперират. Това в по-развитите страни е практика от много десетилетия, а у нас подобни примери са по-скоро рядкост.
От “Лидл” са сравнили цените на 21 основни храни у нас с тези в Германия. При четири от тях - два размера яйца, прясно мляко и кашкавал, цените в България са по-високи от тези в Германия. Останалите храни у нас са по-евтини. Прави впечатление, че у нас значително по-евтин е хлябът. При 1,83 лв. за килограм у нас, в Германия цената е 4,26 лв. Но цените на краставиците вече са доближили тези в Германия. У нас една краставица струва 2,69 лв., а в Германия - 2,72 лв., при положение, че ДДС там е 7 на сто.
В Италия и Франция има диференцирани ставки
ДДС у нас е 20 на сто, а в Германия е 7%
Само хлябът е с нулев данък
В България ДДС за храните е 20 на сто, а в Германия е 7%. Размерът на данъците се отразява на крайните цени на хранителните продукти, обясни Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на “Лидл България”.
От храните у нас има нулева ставка само за хляба и брашното. Същевременно във Франция има две ставки за храните - 10 на сто и 5,5%, а в Италия има три ставки - 10%, 5% и 4%. Но от Лидл не искаха да се ангажират с позиция какви трябва да бъдат данъците в България, защото това е и въпрос на контрол.
Пазаруваме по-често, но по-малко стоки
Българите станаха ловци на промоции
Хора следят цените на конкуренцията
Поскъпването на храните е довело до промяна на поведението на потребителите, показват наблюденията на шефовете на “Лидл”. В търсене на по-ниски цени е повишен е интересът към стоки на промоция. По принцип всяка една промоция се планира 9-10 седмици предварително, за да може производителите да доставят необходимите количества за по-голямото търсене. Но ако от търговската верига видят, че при конкуренцията има някои продукти на значително по-ниски цени, и те гледат да реагират бързо и да направят промоция.
Заради голямата конкуренция има служители на “Лидл”, чиято работа е ежедневно да обикалят другите големи магазини в страната и да следят цените на 250 основни стоки. А от компанията се стремят да предложат по-ниски цени от конкурентите.
Друга характерна промяна в поведението на потребителите е по-честото ходене до магазина с цел по-добро планиране на купуваните храни за 2-3 дни напред, вместо с едно пазаруване хората да купуван необходимите им стоки за цяла седмица. Всъщност по-честото влизане в магазините се дължи и на това, че хората вече не пазаруват само от един магазин, а ходят до няколко магазина, за да купят храните с най-изходни цени. Преглеждат брошурите на различните вериги и така решават кои стоки от кои магазини да купят.
Има минимално намаление на броя купувани продукти при всяко влизане в магазина, показват още данните на търговската верига. Явно хората правят много прецизен избор точно какво да купят, тъй като средната сметка, която правят в магазините на веригата, е нараснала със 7-8 на сто. При положение, че годишната инфлация при хранителните стоки е близо 25%.
Ще бъдат необходими повече хора
Трудно ще докладват за надценки над 20-25%
Надценката не е чиста печалба
Рентабилността на “Лидл България” е 4,73%, обявиха от компанията.
Не е ясно как може да бъде реализирана идеята на служебното правителство търговските вериги да докладван на Комисията за защита на потребителите (КЗП), ако слагат надценка на някоя стока над 20-25%, стана ясно от думите на Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на “Лидл България”.
Това би означавало да бъдат наети още хора, чиято работа е само да докладват в КЗП. Освен това в самата КЗП също ще трябва да бъдат наети още служители. Освен това, ако бъде въведено едно такова изискване, е важно дали ще бъде за всички търговци на пазара. В страната има около 9400 търговски обекта и не би било редно някои търговци да докладват надценките си в КЗП, а други не. В нито една страна от ЕС няма таван на търговските надценки.
От “Лидл България” обясниха, че работят с рентабилност между 3 и 5 на сто. За 2020 г. рентабилността на компанията е 4,85%, за 2021 г. е 4,73%, а за 2022 г. още нямат данни. Това означава, че на всеки 100 лв. приход нетната печалба е само 4,73 лв. В този бранш печелим от оборота и нямаме ползва от изкуствено повишение на цените, коментираха от компанията.
Надценката, която от веригата слагат на храните, не е чиста печалба. Защото имат разходи за логистичните бази, в които производителите доставят стоките си. След това стоките отиват към магазините в цялата страна, за което също има разходи. Самата издръжка на магазините също е голяма.
Ако цената на един продукт е 20 лв., печалбата за компанията е по-малко от 1 лв., обявиха от “Лидл България”. Но обясниха, че има микс при ценообразуването и печалбата от едни стоки може да е 15 на сто, от други само 2 на сто, а при трети дори да е нула процента. Без печалба от веригата продавали например шаран за Никулден и агнешко месо за Великден и Гергьовден. Причината за това е, че заради високата конкуренция няма как да продадат шарана и агнешкото на друга цена. Но клиентите очакват да има тези храни в магазините и от компанията ги предлагат.
Премиерът Гълъб Донев: Има резерв за сваляне на цените
Хванаха кренвирши с изтекъл срок
“В редица магазини на търговските вериги се наблюдават трайни промоции на хранителни стоки с 25-27% по-ниски цени. Това говори, че има резерв за намаляването на цените на храните от първа необходимост”, каза премиерът Гълъб Донев по повод високите цени на храните.
“Предстои внасяне на редица нормативни актове, които да регламентират и регулират целия път на хранителните продукти от производителя до магазина с електронни етикети, така че да се проследи по веригата кой какви надценки слага, защото е недопустимо един и същи продукт в български магазин да струва повече отколкото във същата верига в страна от Западна Европа”, допълни премиерът.
В четвъртък хора от Комисията за защита на потребителите и Българската агенция по безопасност на храните влязоха на проверка в хипермаркет в столицата и веднага откриха нарушения. Проверяващите екипи са открили около 20 опаковки кренвирши по 200 грама с изтекъл срок на годност и 5-6 опаковки моцарела с наскоро изтекъл срок.