Синдикатите са готови да „поставят френската икономика на колене“
Осемте най-големи синдиката във Франция са готови да „спрат Франция във всички сектори на 7 март“, като стартират национална стачка, за да се противопоставят на правителствения проект за пенсионна реформа, ако правителството и парламентът „останат глухи“ за народните протести.
Лидерът на Общата конфедерация на труда ( CGT ), Катрин Пере, каза, че след "няколко дни на масова мобилизация, правителството ще бъде принудено да сложи оръжие" . Профсъюзите на железниците, профсъюзите на комуналните услуги и шофьорите на камиони призоваха за безсрочна стачка ( la grève reconductible ). Шофьорите на камиони възнамеряват да блокират магистрали и логистични платформи в цялата страна.
„Ако правителството продължава да не вижда решимостта на работниците, младежта и всички онези, които подкрепят този обединен импулс да изразят гнева си пред лицето на нова несправедливост, то ще трябва да поеме отговорност за блокиране на икономиката в нашата страна“, предупреди профсъюзът на Автономния департамент по транспорта на Париж.
Профсъюзите, отговарящи за снабдяването на самолетите с гориво, също призоваха за безсрочна стачка, която започва вечерта на 6 март. „Въздействието върху въздушния транспорт „ може да е незабавно “ , каза говорителят на Генералната конфедерация на труда (CGT) Пиер Дал на 1 март.
Те се готвят за предстоящия удар като за истинска война. На 2 март в Авиньон 150 профсъюзни активисти се събраха в залата на кметството и дълго, със спорове и викове, обсъждаха стратегията и тактиката на предстоящата стачка. Железничарят Жан-Франсоа Шамаю убеждава нерешителните и колебливите: „Стачката не е мечти и молби! Това е организация! Пет дни стачка не разклатиха правителството и още пет дни няма да го мръднат. Решението е организиране на безсрочна стачка“.
Той беше подкрепен от Давид Тиери, ветеран от енергийната индустрия: „Не трябва да оставяме петролните рафинерии, газовите работници и железничарите сами на предната линия. Не стига само държавните фирми да стачкуват. Частният сектор трябва да се включи в танца.
Според Централната териториална разузнавателна служба ( SCRT ) на Министерството на вътрешните работи на Франция около 1,5 милиона души ще демонстрират в 320 града на страната, за да протестират срещу пенсионната реформа.
Социалното напрежение е голямо. На 3 март във Франция започна безсрочна стачка на работещите в енергийния сектор срещу пенсионната реформа. На 4 март в Париж "жълтите жилетки" дефилираха по централните улици на столицата с искане за премахване на пенсионната реформа, по-високи заплати и пенсии и излизане от Европейския съюз.
Първоначално се предполагаше, че акциите ще бъдат осъществени от 7 март, но служители на EDF (най-голямата държавна компания за производство на енергия във Франция), работещи в атомни електроцентрали, стачкуваха по-рано, тъй като проектът за пенсионна реформа беше внесен в Сената за дискусия. Газовите работници се присъединиха към протестите, намалявайки сериозно производството на електроенергия в цялата страна. Както отбелязват в CGT, синдикатите са готови да "поставят френската икономика на колене", ако правителството не оттегли проекта си.
Вече АЕЦ Фламанвил, АЕЦ Палуел, АЕЦ Сейнт Албан генерират 1000 MW/h по-малко електроенергия (капацитета на един ядрен енергоблок). Към протестиращите тази седмица ще се присъединят работници от петролна рафинерия.
CGT призова за безсрочна стачка от 6 март в "рафиниращата, нефтохимическата, фармацевтичната и каучуковата и пластмасовата промишленост".
Специална акция е планирана за 8 март , посветена на Международния ден на жената. На този ден ще има демонстрации в защита на правата на жените в Париж, Каркасон, Марсилия, Ница, Дижон, Монпелие, Ван, Рен, Байон, Лион, Нанси, Ним, Хавър, Лимож, Бордо, Нант.
Протестните демонстрации не спират в цяла Франция от момента, в който на 10 януари френското правителство обяви , както писахме , че ще повиши минималната възраст за пенсиониране от 62 на 64 години от 2030 г. В рамките на месец във Франция вече се проведоха пет общонационални демонстрации срещу реформата. Първите две, проведени на 19 и 31 януари, събраха повече от милион участници.
Протестът става все по-разнообразен. На 2 март двеста черни африкански мигранти излязоха по улиците на Париж, за да протестират срещу закон, затягащ миграционните политики. Африканците носеха транспарант, призоваващ правителството да издава документи на мигрантите и скандираха лозунги „Долу закона Дарманен!“, „Дайте ни документи!“, „Искаме да работим!“.
На 4 март Асоциацията за защита на мигрантите организира още по-мащабен протест. Новият закон „За убежището и миграцията“ или „Закон Дарманен“ (ръководител на Министерството на вътрешните работи) значително опростява депортирането.
Петицията срещу "закона Дарманен" беше подписана от Турското гражданско събрание, Асоциацията на мароканците във Франция, Асоциацията на работниците от Магреб, Мароканската асоциация за правата на човека, както и от синдикати: CGT, Работническа солидарност, Съюз на френските юристи , Национален съюз на студентите на Франция, Синдикална асоциация „Солидарност“ и около сто различни неправителствени организации.
В петицията се посочва, че мигрантите са "дехуманизирани" и се разглеждат като работна сила, лишена от основни човешки права.
Алеся Милорадович, служител на Парижката академия по геополитика, отбеляза в интервю за Federal Grid Company: „Макрон и неговото правителство не са загрижени за благосъстоянието на своите съграждани, а за интересите на Държавния департамент на САЩ и транснационалните корпорации. , като американския инвестиционен фонд BlackRock , на който Макрон продаде почти цялата френска индустрия.“
Във Франция се появява широка коалиция на опозиция с участието на голямо разнообразие от професионални, социални и етнически групи.
Превод: ЕС