Подводничарите от „Кострома“ са украсили кабината на подводницата си с цифрата 1, оградена със звезда – символ на победата над американската подводница близо до Мурманск.
Сонарът е вид радар, който работи под вода. Въпреки това водата е далеч по-малко предвидима среда от въздуха дори за най-модерните сензори, а условията на вятъра, температурните колебания и звуковите вълни, пречупващи се в океанското дъно, могат драстично да влошат ефектовността на сонарните устройства. При опит да бъдат открити изключително тихите подводници, които се използват в момента, само няколко неблагоприятни фактора могат да превърнат една много трудна задача в невъзможна. Следователно, подводница, шпионираща близо до пристанището на противника, може да не успее да забележи друга подводница, която се насочва към нея, докато не се сблъскат.
На 11 февруари 1992 г. американската „Батън Руж“, ядрена атакуваща подводница от клас „Лос Анджелис“, се спотайва на двадесет метра дълбочина в плитките води край остров Килдин, на четиринадесет мили от руското пристанище Мурманск. Съветският съюз се е разпаднал само два месеца по-рано, но американският флот все още иска да следи отблизо какво се случва с мощния руски флот.
Точният характер на шпионската дейност на „Батън Руж“ така и не е изяснен. Това би могло да включва записване на звуците, произведени от руските подводници за по-късна идентификация, или депозиране и прибиране на разузнавателни средства.
В 8:16 ч. нещо масивно удря 110-метровия „Батън Руж“ отдолу, надрасквайки корпуса на ядрената подводница. По чудо корпусът на американската подводница не е допълнително компрометиран.
Оказва се, че руската ядрена подводница от клас „Сиера“ B-276 „Кострома“ се е опитала да изплува под американската подводница. Плувайки с около осем мили в час, конинговата кула на руската подводна лодка е ударила корема на американската. Кулата на „Кострома“ с титанов корпус е частично смачкана от удара в корема на „Батън Руж“, а части от антисонарните плочки на американската подводница по-късно са открити вградени в повърхността й.
И двете подводници са проектирани да изстрелват крилати ракети от торпедните си тръби, някои от които теоретично биха могли да бъдат въоръжени с ядрени бойни глави. Русия и САЩ обаче наскоро се бяха съгласили да изтеглят такива бойни глави съгласно договора СТАРТ I и се преполага, че „Батън Руж“ и „Кострома“ не са въоръжени с ядрено оръжия. Все пак по-лош сблъсък би могъл да пробие ядрените им реактори, облъчвайки с радиация подводниците и околните води.
За щастие това не се случва. „Батън Руж“ обикаля и се свързва с другата подводница, за да се увери, че не се нуждае от помощ, а след това и двете подводници се връщат в пристанището за ремонт.
Американската ядрена подводница „Батън Руж“. Снимка: ВМС на САЩ
Инцидентът предизвика един от първите дипломатически инциденти между САЩ и новото руско правителство, като държавният секретар Джеймс Бейкър трябваше да се срещне лично с Елцин и да го увери, че САЩ ще намалят шпионажа си в руски води, послание, опровергано през следващата година от друг сблъсък на подводница край полуостров Кола.
Инцидентът също така подчерта различията в определението за „международни води“. Съединените щати следват стандарта за измерване на дванадесет мили от най-близката земна маса. „Батън Руж“ не е нарущител съгласно американския принцип за определяне на междунардните води. Москва обаче ги определя като простиращи се на дванадесет мили от линията, образувана от двете крайни точки на залива, по който стандарт Русия определя „Батън Руж“ за нарушител на териториалните си води.
„Батън Руж“ е само на седемнадесет години. Въпреки това разходите за ремонт на 110-метровия плавателен съд, съчетани с вече планираните разходи за ядрено презареждане, са оценени като прекомерни и подводния кораб е изведен от експлоатация през януари 1995 г.
„Кострома“ обаче е ремонтирана и върната в морето през 1997 година. Екипажът й е нарисувал маркировка (цифрата 1, оградена със звезда) на нейната кула, за да отбележат „поражението“ на „Батън Руж“.