Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Гаврата с оцелелите опълченци: Властниците се гаврят с ония, които са счупили оковите на робството


Последните опълченци, фотографирани през февруари 1948 г. От ляво надясно: Васил Джабарски, Кръстьо Попов и Тодор Калоянов.

Автор: Росен Тахов

Теглят файтона на княза, препитават се с „Тука има, тука нема“

Разрешават на ветераните да обрулят орехите на избягалите турци в Карлово

Патриотична легенда е, че всички тачим борците за свобода. Народът наистина скланя глава пред подвига на героите. Властниците обаче се гаврят с ония, които са счупили оковите на робството. Емблематичен е случаят с оцелелите български опълченци.

Първото национално унижение устройват управниците на Русе. През 1881 г. тамошните първенци препасват гърдите на ветерани с каишите на княжеския файтон. Гордите глави на храбреци от Шипка и Шейново се мушкат в хамутите на Александър Батенберг, за да го преведат през града.

„Двукраките коне изкараха своята мисия чак до Митрополията - нещо около половин час разстояние от Сарая - свидетелства очевидецът Захари Стоянов. - А пуста местност, за зла чест, не е равна. От старата скеля до мястото Байряклъ джамия е стръмнина, която, дордето изкарат питомните добичета, трябаше да почиват на няколко места“, ожалва клетниците летописецът.

И през турско раята не е впрягана в бейски коли, възмущават се зрителите на срамното зрелище.

Човешкият впряг тегли файтона след Държавния преврат на 27 април. С благословията на Русия, подкрепата на военния министър и консерваторите Батенберг сваля либералното правителствот на Петко Каравелов. Страната е разделена на пет области с чрезвичайни, тоест извънредни комисари. В Русчук е назначен подполковник Александър Логвенов. Негова е идеята опълченски мишци да се използват за впрегатна сила.

Князът е на обиколка из страната, понеже са насрочени избори за Велико народно събрание. Високият форум ще се събере в Свищов да отмени Търновската конституция и гласува на монарха извънредни пълномощия за седем години напред. Батенберг минава през Враца, Лом и Видин, откъдето по Дунава слиза в Никопол. Оттам чертае да посети Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово и други селища. Според програмата на 9 юни трябва да е в Русчук. Седмица преди да стъпи в града Логвенов събира населението.

„Вие сте се научили, господа - начева издалеко той, - че господарят княз е излязъл да заобиколи своята държава, да се запознае по-отблизо с нуждите на населението, тоест с вашите. Може да сте чули даже и това приятно и патриотическо дело на някои добри хора по разни градове, които по един стар обичай на нашите деди, като излязат да срещат владетеля на страната, изпрягат му конете из хамутите и наместо тях те теглят своя княз и баща?“

„Да живеят подобни българи, ще кажа аз!“, провиква се братушката и удря право в целта: „Вие, господа, не мислите ли да последвате примера на своите съотечественици?“

Веднага започват да разпределят хамутите. Турски първенец обещава на Логвенов 15 пехливани, които да заместят княжеските коне. „Тая чалма не е друг никой освен Мустафа ага, арабаджибашията на сичките кола в Русчук, които хвърлят боклук, носят стока за железницата и пр.“, обяснява Захари Стоянов.

На 9 юни Александър Батенберг е посрещнат с топовни гърмежи, „Ура!“ и „Шуми Марица“. Митрополит Григорий приветства високия гост, той пък благодари за патриотическите чувства на русчуклии. Като поутихва първоначалният възторг, водачът на местните консерватори Стоил Попов изкомандва пехливаните: „Хайде!“

„От един път 10-15 въжета се източиха като смоци изпод гайтанлиите аби, намятаха ги на вратовете си и се впуснаха да зимват хляба на четвероножните животни, да ги изместят из хамутите и да турят себе си на тяхно място“, хроникира Захари.

Турците се надпреварват за по-първите места във впряга, но прекаленото им старание смущава гражданството. Няма ли да се намери достоен българин да уважи коронованата особа, тегне въпрос във въздуха. Стоил се приближава до един опълченец, който държи националния трикольор.

„Гецо, остави байряка настрана и поведи момчетата да направят една чест на Негово височество!“, нарежда той и дърпа знамето от ръцете му. Гецо обаче се колебае. Хамлетовски терзания разпъват поборника. Той наистина се е борил, за да види български княз в отечеството си, но пък му е неловко да стане добитък.

Що да стори, пита се шипченският герой и нервно рови в брадата си. „Гецо, не се май, братко, недей остава само турците да препоръчват себе си, че са верни поданици. Гецо, пропадна Русчукът!“, пали се Стоил.

Най-подир в опълченеца нещо се прекършва и тръгва към княжеския кортеж. „Един турчин метна на врата му едно въже, а друг му подава примката да си пъхне вътре главата. Два пъти я пъха той и вади, защото дългата му брада се заплиташе на въжетата“, описва драмата Захари Стоянов.

Още няколко опълченци се впрягат до Гецо. Всички дружно стягат мускули, изпъват жили, файтонът отлепя и потегля през града. Вътре заедно с Батенберг е руският дипломат Михаил Хитрово. Той забелязва, че народният възторг някак си не е спонтанен, спектакълът намирисва да е нагласен.

„На руския консул в Русчук той казваше доверително, че народният ентусиазъм за пълномощията бил изкуствен и че той се дължел на извънредните мерки на администрацията“, предава наблюденията му Симеон Радев.

Изборите на 14 юни 1881 г. са спечелени от роялистите с насилия и шашми. „Но кое по-напред да кажем? Кое да изброим? Дали изнасилованите гласове, дали пригнетените мнения, дали арестуваните, дали битите, дали ранените, дали убитите?“, гневно пита либералният вестник „Независимост“.

С голям зор са избрани едва четирима либерали, но само на книга. „Още с пристигането в Свищов пролича, че те не ще могат да влязат в Народното събрание - свидетелства Екатерина Каравелова. - Из улиците се разхождаха сопаджии с внушителни сопи в ръцете, украсени с надпис Конституция.“

Великото народно събрание гласува извънредни пълномощия на княза, но този акт не стопля опълченците. Нашите управници винаги са гледали да орежат правата им и тънко да се измъкнат от задълженията към ветераните. След Освобождението например по улиците на Карлово е разлепено следното обявление:

„Предвид на лошото материално положение на възвърналите се карловски опълченци и в знак на признателност за тяхната услуга към отечеството ни, градский съвет им отстъпи орехите на избягалите турци, за да ги обрулят. На всеки опълченец се падат не повече от две дървета, които ще им се определят от градский агент.“

По-късно пак за заслуги към майка България на поборниците е разрешено да се прехранват с популярния хазарт „Тука има, тука нема“. Тогава трите чашки се разигравали на сергии, наречени „пиянки“. Политикът Димо Казасов си спомня:

„Мъчително бе да виждаш стар, с униформа народен опълченец да стои с клюмнала от умора глава при някои от тия маси, които признателното отечество му бе предоставило като награда за самоотвержената му борба.“

Дори на опълченците от русчушкия впряг на княз Батенберг не е предложен по-сносен живот. Лефтер Михайлов, кавалер на Георгиевски кръст за храброст и добиче във файтона, е оставен без средства. „Никаква пенсия не е получавал досега“, отбелязва вестник „Юнак“ през 1898 г. Брадатият Гецо обаче е по-зле. Освен че го мъчи недоимък, до края на живота му викат Гецо Княжеския кон.

ЗА КАКВО Е СЪЗДАДЕНО ЧОВЕЧЕСТВОТО

Източник/ци: Гаврата с оцелелите опълченци - Труд

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!