Не можехме да победим Османската империя с черешови топчета
Автор:
Таня Джоева
- Навършват се 145 години от възстановяването на България на европейската карта. Но дори и този национален празник разделя нацията. Защо, акад. Марков?
- Нацията е разделена от политиците, които политизират историята. Те свързват една война преди 145 години с войната в Украйна днес, а двете нямат нищо общо.
Руската империя води десет войни срещу Османската империя. През тези войни нито ние, нито сърбите, нито гърците, нито власите сме се успели да се освободим сами от Османската империя.
Ние не можехме да победим Османската империя с черешови топчета.
Политиците осъвременяват историята. Да, руски царизъм е имало. Да, още Петър Велики е искал да има излаз към топите морета през Босфора и Дарданелите. Но появата на руската армия на Балканите срещу Османската империя е в интерес на местните славянски и православни народи. Такъв е и призивът на Александър II, който първоначално не е искал да воюва, за да не се случи катастрофата от Кримската война. Има силно славянофилско движение, призивът е бил за освобождение на братята славяни, на братята православни. И руските войници воюват за православните братя. Не за Босфора и Дарданелите.
Войната през 1877-78 има и морална основа.
- Царска Русия започва войната и под знамето на Православието, след като българите дават много жертви по време на Априлското въстание. Какви още са мотивите на царя да воюва с Османската империя?
- Александър II като представител на династията на Романови иска да продължи разширяването на Руската империя на юг към топлите морета. Но да не забравяме, че в Кримската война нашето освобождение наближи, и когато Османската армия беше разбита, Великобритания, Франция и кралство Сардиния спасиха Османската империя и отложиха българското освобождение до следващата руско-турска война – девета поред.
Има стратегически мотиви, но има също така морално-психологически и религиозни мотиви, които заставят Александър II да стане и наш освободител, не само на крепостните в Русия. Той е реформатор като Петър I. Той отменя крепостното право и е наречен цар Освободител.
Да се успокоят днешните политизирани русофоби, че мястото на паметника на цар Освободител е точно срещу Народното събрание. Без него нямаше да има и Народно събрание отсреща.
- Безспорен национален празник ли е Трети март?
- Безспорен е! Аз обаче много държа на 19 февруари, когато е подписан Санстефанският предварителен договор. Съединението и Деня на независимостта отбелязваме по стария календар, а националният празник по новия Григориански календар. Голяма е бъркотията. Датата на нашето Освобождение е 19 февруари.
- Санстефанска България се превръща в национален идеал, който ни носи и много разочарования, щети, жертви, национални катастрофи. Може ли да кажем днес, че отношенията ни със Северна Македония са своеобразно продължение на този процес?
- Санстефанският национален идеал не е виновен. Виновни са късогледите политици, които не успяха да го осъществят.
Граф Игнатиев взема етническите граници на Българската Екзархия и прави Санстефанския договор. Той е предварителен, тъй като трябвало да бъде одобрен от Великите сили. Но те го ревизираха.
Аз все повтарям, че ако го нямаше Берлинският конгрес, който разпокъса на пет части Санстефанска България, най-вече под въздействието на Великобритания и Австро-Унгария, въпросът за македонска нация нямаше да е на дневен ред. Нямаше да има такива нация. В Македония тогава има българи.
- Защо България сякаш загърби националните си интереси и позволи на македонизма да доминира в Северна Македония?
- Това е националното предателство на Георги Димитров и на дейците от Коминтерна, които решиха, че класовата борба и световната пролетарска революция са над нациите, че нациите са отживелица, че отмират.
Сталин, който е специалист по националния въпрос, казва, че „ще има съветски народ“. Националното беше унищожено от Коминтерна.
Вярно е, че македонизмът теоретично го създаде Стоян Новакович - сръбски политик и дипломат, но Коминтернът даде рецептата на Тито и възможността той да направи македонска нация на антибългарска основа.
Българите в Македония бяха изоставени. Българската държава се отказа от българите в Македония. Те се пишат македонци насилствено. Един брат в София се пише българин, друг в Македония – македонец. А от една майка са раждани!
Това е едно национално предателство на комунистическата партия, за което няма прошка.
Тодор Живков, който не беше от дейците на Коминтерна, обръща политиката по македонския въпрос през март 1963 година. Това е негова заслуга.
- След Сан Стефано обаче идва Берлин и разпокъсването на България. Тогава не успяхме да спечелим европейското обществено мнение на наша страна, но защо не успяваме и днес, след 145 години държавност и дипломация?
- Ние спечелихме общественото мнение с Априлското въстание, но след това по силата на Парижкия договор от 1856 година, когато Русия изгуби войната, не може да се променят граници на Османската империя без единогласието на Европейския концерт, на шестте велики сили. Затова бе и Берлинският конгрес, а Русия не успя да устои предварителния договор от Сан Стефано. Тогава Великобритания и Австро-Унгария се наложиха в Берлин, започна пропагандата на европейските сили. Видите ли, Балканите са в Ориента, изостанали са. Има едно презрение, като изключението е Гърция, която признават за родината на демокрацията.
По онова време в Югоизточна Европа се сблъскват две Велики сили – Русия и Австро-Унгария. Граф Андраши казва: „Ние не сме против голяма България, ние сме против малка Русия в близост до Протоците и Цариград.“ Тоест, една голяма българска държава да не бъде създадена под руско влияние.
Другата сила, която има вина за съдбата на България, е Великобритания. До края на 19 век Британската империя е защитник на Османската срещу Руската. Смята се, че България е разпокъсана в Берлин. Не, това става предварително в Лондон с така наречения Лондонски протокол. В Берлин Бисмарк е само „честен посредник“.
Що се отнася до днес, ние нямаме външно-политическа пропаганда. По македонския въпрос съм ръководител на един проект „България и Македония – история и политика“, в две части. На български излязоха и двата тома, превеждахме ги и на английски. Някой трябва да ни чете на Запад.
Като премиер и Кирил Петков твърдеше, че историята била в миналото, дайте да правим бизнес. Недейте така! Историята не можем да я оставим, не можем да я пренаписваме, не можем да позволяваме да се краде, да се фалшифицира. Не бива!
За съжаление, и правителството няма трайно отношение към тази външно-политическа пропаганда, няма система, има изблици и слушане какво ще ни каже Брюксел. Оттатък си пазят историята, а на нас ни казват „оставете тази вредна история“.
- Нека подчертаем, че сме имали национален идеал. Какъв е идеалът ни днес? Има ли такъв?
- През 90-те години група учени от БАН работихме и написахме национална доктрина. Идеалът беше „свободна, независима, благоденстваща и духовно обединена България“. Тогава Йордан Соколов беше председател на Народното събрание. Той каза, че ние си имаме национален идеал - трябва да влезем в НАТО и Европейския съюз. Имаше комисия, имаше разисквания, но НС не я прие.
При управлението на Симеон II също я внесохме в парламента, но пак не стана нищо. Само президентът (1997-2002) Петър Стоянов ни подкрепи.
- Казвате, че трябва да намерим равновесието в това, че българските национални интереси съвпадат с интересите на царска Русия. Днес, когато се води война, знаем ли кои са националните ни интереси и с чии интереси съвпадат те?
- Навремето интересите с Царска Русия съвпадат до Съединението. После се разминават, има скъсване на дипломатическите отношения при Стамболовото управление, възстановяване, но по време на войните Русия държи на Сърбия, а не на България.
Войната днес никой не може да я оправдае извън руската пропаганда. Но тя трябва да се обясни. Украинците ги сравнявах с македонците. Те са млада нация. Увлякоха се. Дадоха на Путин поводът, не причината. Те започнаха да събарят паметници, започнаха да твърдят, че Киевска Рус е украинска, промениха експозициите в музеите, започнаха да превеждат Гогол на майчин език, решиха, че Русия вече не представлява сила и трябва да влязат в НАТО.
- Ще ескалира ли войната, според Вас, и каква трябва да е българската позиция?
- Има опасност от ескалация. Бившият комик Зеленски всяка вечер по една фланелка се показва с обръщение към нацията и твърди, че победата е близо. Каква победа?! Четете историята. Руснаците победиха Наполеон, победиха Хитлер, влязоха в Берлин, влязоха в Париж.
Путин щял да падне от власт и Русия да се разпадне. А после? Ако тази огромна държава се разпадне, ядреното оръжие къде ще отиде? Ако се разпадне Русия, за света ще стане още по-опасно.
Целта на Запада са ресурсите на Русия.
Мисля, че президентът Румен Радев има умерена позиция. Не се увлича за разлика от някои политици. Ние сме в НАТО и, разбира се, се обявяваме против агресията на Русия. Но имаме 12 изтребители и едва ли можем да ги дадем на украинците.
- Къде са корените на така наречения „сателитен синдром“, от който българският политически елит очевидно страда?
- Не вярваме достатъчно в собствените си сили. Трябва да повярваме. Трябва да бъдем единни по националния идеал. Винаги ще има противоречия, винаги партиите ще се карат, но когато става въпрос за национални интереси са длъжни да се обединят.
Националните празници на сърби, на гърци са въстанията. Казват – ние сами се освободихме. Всички балкански народи се перчат, че са се освободили сами. Това не е вярно. Как сами се освободихте?! Ние, за съжаление, най-дълго сме чакали тази освободителна война, защото сме най-близо до Цариград и до Протоците.
Империите също загиват. Дядо Славейков написа „кат Русия няма втора тъй могъща на света“, но преди 100 години Руската империя се срина и загина. Същото важи за Кайзеровия райх, за Третия райх, с които бяхме съюзници и си обещавахме общо бъдеще. После го имаше и непобедимият Съветски съюз, но и той изчезна. Съединените щати и Европейският съюз също няма да са вечни.
Външната ни политика не бива да страда от сателитен синдром.
- На прицел отново е Паметникът на Съветската армия в София. Все повече и все по-отчетливи стават гласовете, че той трябва да бъде преместен. Вашето мнение?
- Съгласен съм, че трябва да бъде преместен.
Но през 1992 година, когато президентът Елцин дойде в София, подписахме договор, където е записано, че паметниците на руската и на Червената армия трябва да бъдат съхранени.
Иначе и аз казвам, че мястото на паметника не е там. Червената армия ни окупира. Няма второ Освобождение, има окупация, аз съм съгласен. Но как да махнем паметника, след като сме подписали договор? Дипломатите трябва да решат.
- В едно интервю преди четири години казвате, че Чичо Сам изгони дядо Иван от политиката, от икономиката, от отбраната, но няма как да го изгони от историята. Смятате ли, че познаваме историята си и се отнасяме към нея почтено, а не злоупотребяваме с оглед на конюнктурни интереси?
- За съжаление, историята твърде дълго беше под влияние на политиците, а истината беше далеч от политиката. След 1989 година също започна да се налага така наречената политическа коректност.
Някои от по-младите колеги историци се съобразяват, особено по отношение на Русия.
Не трябва да се съсредоточаваме само върху прегрешенията на Русия, защото руската политика има и заслуги към България.
Както и англосаксонците – имат и грехове, и заслуги. Колко години вече се боря да има паметник на цивилните жертви на англо-американските бомбардировки – две трети са жени, деца и старци. Казват, недейте, ние сега сме в НАТО.
Да, но преди пък бяхме във Варшавския договор и пак забраняваха. Забраняваха Първата световна война, защото сме били воювали с Русия и Румъния. Затова моят призив е: Оставете историята на историците!
