Симеон Караколев, Явор Гечев и Георги Тахов (отляво надясно) трябва да бъдат разследвани заради разкритата от ОЛАФ криминална схема
Животновъди, ощетени от поредната криминална схема, завъртяна с помощ от държавата, се свързаха с Narod.bg, за да разкажат как е отрязан достъпът им до пазарите за храни в Йордания, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Казахстан и кои са главните виновници за безобразието.
В сигнала се твърди за международна корупционна схема в особено големи размери, в която участвали министърът на земеделието Явор Гечев, директорът на Държавен фонд „Земеделие“ Георги Тахов, както и Симеон Караколев – председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, който демонстрира връзки с върхушката на ГЕРБ И ДПС.
Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България“ е осъдено от Административен съд – Велико Търново с Решение 1 от 24.01.2023 г. да възстанови в държавния бюджет сумата от 1 002 223,60 лв., получени за реализацията на промоционална програма за земеделски и хранителни продукти.
За целта на програмата сдружението има задача да промотира български храни на територията на Йордания, ОЕА и Казахстан. Схемата, обаче, е разкрита от ОЛАФ и от мярката не могат да се възползват други кандидати, както и е иницииран връщане на средства от националния към Европейският бюджет.
Ние сме животновъди, които сме ощетени от спиране на мярката, защото не можем да рекламираме продуктите си благодарение на измамната схема, от която са се облагодетелствали описаните лица, пишат източниците на Narod.bg.
Според тях схемата е корупционна още от създаването на нормативната уредба по програмата от Министерство на земеделието и храните и ДФ „Земеделие“, като ограничава допустимите кандидати до приближените на тях. Това е описано в доклад на ОЛАФ.
Освен това са разкрити корупционни практики в процедурата за избор на прилагаща организация – оказа се, че с посочената Симеон Караколев е имал отношения преди нейното класиране. Другите формални конкурентни оферти са от Ивайло Тодоров – собственик на Agri.bg.
Ето и съдебното решение, с което е ударена врътката, попречила на животновъдите да навлязат на пазара за храни в Йордания, Обединените арабски емирства и Казахстан:
РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. В.Т., 24.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание на девети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря С.Ф. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №106 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 от ДОПК и чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП.
Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел/СНЦ/ „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България“, с ЕИК …, от гр. В.Т., чрез … Хр. В. и … В. Т.-П., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ №01-1500/12#4/15.02.2022г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция. С обжалвания акт на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 6, във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП; чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК; чл. 5, ал. 2, т. 5 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор/ЗФУКПС/; чл. 10, § 2, б. „б“ и б. „в“, във вр. с § 3 от Договора за финансово подпомагане №15 от 18.09.2015г.; чл. 54, § 1 и чл. 60 от Регламент №1306/2013; чл. 63, § 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046; чл. 6 от Регламент №3/2008; чл. 8, § 3 от Регламент №501/2008; изискванията за избор на прилагаща организация, съгласно Наредба за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционалните програми за земеделски и хранителни продукти, както и на основание Заповед №03-РД/2033#5 от 24.06.2021г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ на жалбоподателя е определено за възстановяване публично държавно вземане в общ размер на 1 002 223,60 лв., като след извършено приспадане на погасена сума в размер на 388 123,00 лв. /усвоена по банкова гаранция/ е определена дължима сума в размер на 614 100,60 лв.
От оспорващия се твърди незаконосъобразност на обжалвания акт поради постановяването му при съществено нарушение на административно производствените правила и в нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя недопустимо са смесени различни административни производства по подадени заявки за плащане и установяване на публично държавно вземане. По отношение на отказаното плащане намира, че административният орган не разполага с материална компетентност, а освен това актът е немотивиран.
Що се отнася до производството по установяване на публично вземане настоява, че съществено са нарушени административно производствените правила, тъй като вземането е установено при изтекла погасителна давност, при допуснато нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК, без да са установени действителните факти от значение за случая и без да са обсъдени самостоятелно от административния орган събраните доказателства. Посочва, че административният орган се е позовал на множество правни разпоредби, без да подведе твърдените факти към нито една от тях.
Освен това е усвоил банковата гаранция без да направи изявление за прекратяване на Договора, съгл. чл. 10 от същия. В цялост оспорващият се счита затруднен да организира защитата си, защото в акта се съдържа противоречие. Твърди, че не е ясно какво е противоправното му поведение, тъй като се посочват аргументи както за „нередност”, така и за „измама”, които представляват различни юридически факти и имат различни дефиниции. Счита, че фактическият състав на нередност по смисъла на чл. 1, § 2 от Регламент №2988/1995 – действал при подписване на ДБФП /съответно чл. 2, § 1 от Регламент №1306/2013 – действащ при издаване на акта/ не е осъществен.
Оспорва основният мотив на ДФЗ, че са установени изкуствено създадени условия, които в нарушение на правната уредба на ЕС са дали възможност на бенефициера да получи финансиране, което представлява предимство, което не му се следва. Изтъква, че действията по изкуствено създаване на условия за получаване на предимство следва да са предхождали финансирането, а в случая това не е така. Промоционалната програма е одобрена от ЕК на 20.04.2015г., а Договорът за финансиране е сключен на 18.09.2015г., т.е. последващите събития са ирелевантни. В АУПДВ не се посочва нито един факт, който да обосновава твърдението за наличие на обективния или субективен елемент на измама, съобразно практиката на СЕС. В тази връзка се позовава на дело С-434/2012г. на СЕС.
В заключение изтъква, че не са налице основания да бъде зачетена материална доказателствена сила на доклада на ОЛАФ, тъй като не съдържа констатации за конкретни факти, а собствени тълкувания, които не обвързват съда. Посочва, че макар това да е окончателен доклад на ОЛАФ, не са спазени процесуалните гаранции по приложимия правен ред, които да му придадат доказателствената сила на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. Претендира се отмяна на оспорвания АУПДВ като незаконосъобразен и присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът по делото – заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата. В представени писмени бележки излага подробни съображения по всяко възражение на жалбоподателя. Моли съда да отхвърли жалбата, претендира присъждане на разноски за производството.
Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбоподателят е сдружение с нестопанска цел, вписано в регистъра на ЮЛНЦ при Агенция по вписванията с наименование „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България“/НАРМОБ/ с ЕИК …, седалище гр. В. Търново, представлявана от С.К.– председател на Управителния съвет на Сдружението.
С Наредба за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти, приета с ПМС от 14.02.2007г./нататък в текста „Наредбата“/ се уреждат условията и редът за подаване на предложения за промоционални програми; предварителен избор на промоционални програми; сключване на договори за изпълнение и финансово подпомагане на промоционалните програми и контрол на изпълнението на одобрените промоционални програми.
Във връзка с тези правила сдружението жалбоподател е направило предложение до Министерство на земеделието и храните, с писмо вх. № 15-398/29.09.2014г., за разработването на промоционалната програма „Разнообразие от вкусове“ – за овче месо и сирене (Йордания, Казахстан и ОАЕ).
В хода на процедурата по одобряване и въз основа на детайлни указания от страна на Министерство на земеделието и храните, съответно с писмо изх. №15-398 от 22.10.2014г., и от ЕК – с писмо изх. №15-64/29.01.2015г., НАРМОБ е подала допълнения към Програмата с писма вх. №15-398/04.11.2014г. и вх. №15-64/05.02.2015г.
С писмо изх. №15-251 от 30.04.2015г. на Министерство на земеделието и храните, НАРМОБ е уведомена за одобреното европейско финансиране на посочената промоционална програма.
Сдружението, в качеството на предлагаща организация по чл. 15 от Наредбата от 2007г. е провело конкурсна процедура за избор на прилагаща организация по промоционалната програма „Разнообразие от вкусове“. Открило е конкурсната процедура като е публикувало обява в два централни ежедневника – в. „Монитор” и в. „Телеграф”, съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредбата.
На 29.07.2015г. е проведено заседание на Комисията, назначена за оценка на предложенията. Разгледани са офертите на следните дружества: „Терра рикка консулт“ ЕООД – България, „ТЕСКРА“ ЕООД – България и „Агробизнес Консултинг“ – България. Съгласно Протокол от заседание на комисията за избор на прилагаща организация от 29.07.2015г. за прилагаща организация е избрано дружеството „ТЕСКРА“ ЕООД – България, чиято оферта получава 95 точки.
Със Заповед №РД-09-638 от 16.09.2015г. на министъра на земеделието и храните дружеството „ТЕСКРА“ ЕООД е одобрено за прилагаща организация/чл. 19, ал. 3 от Наредбата/ за изпълнение на промоционална програма „Разнообразие от вкусове“.
Между ДФЗ и НАРМОБ е сключен договор за финансово подпомагане №15 от 18.09.2015г. /Договорa/, с който жалбоподателят като Изпълнител се задължава да осъществява действията по промоционална програма с наименование: „Разнообразие от вкусове“, описани в Приложение №1 към Договора, а именно: изготвяне на информационни материали, промоционални мерки, рекламни мерки и мерки по връзки с обществеността.
Между НАРМОБ и „Блу Пърфект” ЕООД на 04.03.2015г. е сключен договор за консултантски услуги във връзка с изпълнението на проект „Европейско овче месо и сирене. Опитайте качеството, вкусете разликата“, по който НАРМОБ се явява „предлагаща организация“. В тази връзка е изготвено пълномощно на В.М./представител на „Блу Пърфект”/. Впоследствие са сключени два броя анекси към договора за консултантски услуги, съответно от 06.07.2015г. и 01.11.2015г., като с анекса от 01.11.2015г. консултантът се ангажира с оказване на всякаква подкрепа и консултации при осъществяване на две промоционални програми на НАРМОБ – „Европейско овче месо и сирене. Опитайте качеството, вкусете разликата“ и „Овче месо и овче мляко. Разнообразие от вкусове“
Със Заявка за междинно плащане №211015290116 от 29.01.2016г., подадена от НАРМОБ, чрез упълномощеното лице Д.В.К., е заявена за плащане пред ДФЗ сума в размер на 231 470,04 лв. С Оторизационно писмо № DPP 144/07.03.2016г., е платена сума в размер на 183 531,66 лв.
Със Заявка за междинно плащане №221015300516 от 30.05.2016г., подадена от НАРМОБ, чрез упълномощеното лице Д.В.К., е заявена за плащане пред ДФЗ сума в размер на 654 041,77 лв. С Оторизационно писмо № DPP 151/29.07.2016г., е платена сума в размер на 523 169,40 лв.
Със Заявка за междинно плащане №231015290716 от 29.07.2016г., подадена от НАРМОБ, чрез упълномощеното лице Д.В.К., е заявена за плащане пред ДФЗ сума в размер на 371 393,98 лв. С Оторизационно писмо № DPP 161/11.10.2016г., е платена сума в размер на 295 522,54 лв.
По Заявка за междинно плащане №241015251016 от 25.10.2016г., за сума в размер на 555 403,70 лв. ДФЗ не е извършил плащане. Такова не е извършено и по Заявка №301015170117 от 17.01.2017г. за сума в размер на 63 327,49 лв.;
Заявка №212015300117 от 30.01.2017г. за сума в размер на 971 124,21 лв. и по Заявка №22201528042017 от 28.04.2017г. за сума в размер на 17 747,55 лв. Спряна е обработката на плащанията, включително има заповеди за спиране на административно производство, отменени от съда. По тези заявки в диспозитива на процесния АУПДВ се постановява изричен отказ за изплащане на заявените суми.
В резюме, общата платена сума от ДФЗ е в размер на 1 002 223,60 лв., от които 626 389,75 лв. от ЕФГЗ и 375 833,85 лв. национално финансиране.
С Писмо вх. №02-040/1936#25 от 06.08.2018г. на Специализирана прокуратура София в ДФЗ е постъпило заверено копие на окончателен доклад на OLAF по дело № OF/2016/0390/B5. В същия изрично е посочено, че между засегнатите лица от проведеното от Службата разследване е и Сдружението жалбоподател. От съдържанието на доклада е видно, че външно разследване, проведено от ОЛАФ след информация, разкрита по време на друго разследване с референтен номер OF/2012/0565/B относно предполагаеми нередности и възможни измами, свързани с прилагането на мерки за предоставяне на информация и насърчаване съгласно Регламент (ЕО) №3/2008 на Съвета и регламент (ЕО) №501 на Комисията/2008 в България е установило данни за измамна схема и редица свързани с нея нередности, разпространени чрез програмата „Пейзаж от вкусове“, изпълнявана от „ТЕСКРА“ ЕООД. Тази схема включвала редица юридически и физически лица под контрола на организатора на измамата – собственик и главен изпълнителен директор на фирма NV AGROPROMOTION, сред които е и бенефициерът и отговорните за него лица.
Вниманието на ДФЗ е привлечено върху тези факти и с нарочно писмо на Дирекция J2 ”Одит на разходите за селско стопанство” на ЕК, което по повод установените факти от разследването на ОЛАФ изразява становище, че прилагането на определени промоционални програми в България не е в съответствие с правилата на ЕС, т. к. е налице измамна дейност, водеща до неправомерно плащане на средства от европейските фондове. В писмото се посочва, че по този повод ще бъдат предприети действия от ЕК за изключване на финансирането по отношение на тези програми, на основание чл. 52 от Регламент/ЕС/ №1306/2013. Българските власти са приканени да предприемат корективни мерки, като изискат възстановяване на сумите от бенефициера, съобразно задълженията си по чл. 54 от Регламент №1306/2013.
Във връзка с горното с Писмо изх. №01-1500/12 от 19.01.2022г., адресирано до жалбоподателя, ДФЗ го е уведомила, че открива производство по издаване на АУПДВ.
В определения срок е постъпило възражение вх. №01-1500/12# от 01.02.2022г. от НАРМОБ, без приложени към него доказателства.
На 15.02.2022г. заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издал АУПДВ №01-1500/12#4, с който на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 6, във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК; чл. 5, ал. 2, т. 5 от ЗФУКПС; чл. 10, § 2, б. „б“ и „в“ във вр. с § 3 от Договор за финансово подпомагане №15 от 18.09.2015г.; чл. 54, § 1 и чл. 60 от Регламент №1306/2013; чл. 63, § 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046; чл. 6 от Регламент №3/2008, чл. 8, §3 от Регламент №501/2008, изискванията за избор на прилагаща организация, съгласно Наредба за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти, както и на основание Заповед №03-РД/2033#5/24.06.2021г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на НАРМОБ е отказано плащане по четири конкретно посочени заявки, а именно: Заявка №241015251016 от 25.10.2016г., Заявка №301015170117 от 17.01.2017г.,
Заявка №212015300117 от 30.01.2017г. и Заявка №22201528042017 от 28.04.2017г. и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 002 223,60 лв. (представляващо сбор от извършените междинни и окончателни плащания по промоционалната програма), като след извършено приспадане на сумата от 388 123 лв. (погасени чрез усвоена банкова гаранция) е определена окончателна сума за възстановяване, представляваща публично държавно вземане в размер на 614 100,60 лв. АУПДВ е връчен на жалбоподателя на 16.02.2022г., видно от отбелязването в същия.
Издаденият от заместник изпълнителния директор на ДФЗ АУПДВ №01-1500/12#4/15.02.2022г. е оспорен по съдебен ред пред Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена чрез административния орган на 01.03.2022г., във връзка с която е образувано настоящото дело.
По делото са приети като доказателства документите, изпратени с жалбата и документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалвания административен акт, включваща и оптични носители на документи, изпратени с писмо изх. №01-1500/12#7/17.03.2022г. по описа на ДФ „Земеделие“; Протокол №189/02.03.2022г. на заседание на УС на ДФ „Земеделие“, Заповед №03-РД/2033#5/24.06.2021г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“; молба с вх. №1670/12.04.2022г., ведно с подробно описани в нея документи; документите, съдържащите се на оптичен носител, представен в съдебно заседание на 04.04.2022г. и материалите, съдържащи се на оптичен носител, представен с молба с вх. №1670/12.04.2022г. по описа на съда, както следва: Папка„Заявка за плащане последна“, съдържаща три файла с набор от документи относно процесната заявка за плащане №222015280417; Файл „Corrected Sheep project BGl.pdf“, съдържащ окончателен вариант на български език на процесната промоционална програма „Разнообразие от вкусове“; Файл„Loan Contarct0001.pdf“ – Договор за заем от 24.03.2015 г., сключен между Спинмаркетинг Ес.пи.ар.ел (Spinmarketing SPRL), в качеството на заемодател, и жалбоподателя – в качеството на заемополучател, ведно с Допълнително споразумение към същия договор от 17.08.2015г.; Файл„Loan Contract 40001.pdf“ – Договор за заем от 01.12.2015 г., сключен между Дюксбъри Ентерпрайзес Инк в качеството на заемодател и жалбоподателя – в качеството на заемополучател; . Файлове: ,,companies_house_document(l).pdf“ – електронна извадка от Регистър на дружествата на Великобритания относно дружество INTER WEB LTD към 20/03/2017г., „companies_house_document(2).pdf“ – електронна извадка от Регистър на дружествата на Великобритания относно дружество INTER WEB LTD към 03/07/2017, „Interweb l.docx“ – превод на български език на документа ,,companies_house_document( 1 ).pdf, „Interweb 2.docx“ – превод на български език на документа ,,companies_house_document(2).pdf; Файлове:„AFC 2012 1171 OF-2012-0565 OLAF FR.pdf“ – окончателен доклад на ОЛАФ по дело № OF/2012/0565/B на английски език, без приложения, „AFC 2012 1171 OF-2012-0565 OLAF FR Annexes А 1 to 21.pdf, приложения към окончателен доклад на ОЛАФ по дело № OF/2012/0565/B на английски език; „Agropromotion OLAF.pdf“ – превод на български език на окончателен доклад на ОЛАФ по дело № OF/2012/0565/В, ведно с приложенията; Файлове: „Primary evidence.pdf“ – набор от 22 отделни документа, описани под № 6 в молба-опис, представена от ответника в с.з. на 06.06.2022г., „Teskra trans annexesl.pdf“ – преводи на български език на документи от файла Primary evidence.pdf. , както и представените с молба на ответника с вх. №3785/07.07.2022г. писмени доказателства Препоръка за действие, което да се предприеме след разследване на ОЛАФ по дело №OF/2012/0565/B на английски език, чиито превод се съдържа по делото и Доклад за проверка на място на национална асоциация за развъждане на синтетична популация българска млечна/стр. 332 и сл. от делото/.
Приети като доказателства са и представените от процесуалния представител на жалбоподателя с молба вх. №1501/31.03.2022г. документи, находящи се на страници от 143 до 208 по делото включително, без представеното на страница 175 заверено копие от фактура с доставчик ИК „Борба“ АД. Тази фактура с №0000108162/08.06.2015г., е приета като доказателство, ведно с банково извлечение от „Уникредит булбанк“ за извършено плащане, едва след представянето на заверено копие по реда на чл. 32 от ЗА от … В., ведно с оригинала за сверка.
Прието като доказателство по делото е и писмо с вх. № на съда 2751/30.05.2022г. от Специализирана прокуратура на Р България, ведно с представено писмено доказателство – заверено копие на оригинал и превод на документ, наименуван „обратно писмо“ /Контра летър/ с посочен автор Б.В., намиращи се от страница 279 до 283, както и писмо с вх. №5138/29.09.2022г. от Софийска градска прокуратура, ведно с Протокол за разпит на свидетел Е.Б.М. от 25.05.2017г., по ДП №13/2017г. по описа на Специализирана прокуратура, „Следствен отдел“, намиращи се от страница 372 до 378 включително.
Във връзка със служебно изисканата от ДИРЕКЦИЯ „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ /АФКОС/ към Министерство на вътрешните работи, информация, e представенo и приетo като доказателство по делото писмо вх. №6048/24.11.2022г., ведно с Приложения от №1 до №9 към окончателния доклад на OLAF по преписка OF/2016/0390/А5.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният АУПДВ е валиден административен акт, издаден от компетентен административен орган, в кръга на законово вменените му правомощия. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. Правомощието му е обвързано със предвиденото в нормата на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, че РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, които се явяват публични държавни вземания. Компетентността на изпълнителният директор на ДФЗ да издава АУПДВ е възложена изрично с цитираната разпоредба на специалния закон. С ал. 6 на чл. 20а от ЗПЗП е предвидена възможност изп. директор на ДФЗ да делегира това правомощие на зам. Изп. директор на ДФЗ. В случая е представена Заповед №03-РД/2033/#5/24.06.2021г., с която ИД на ДФЗ е делегирал правомощието си да издава АУПДВ на заместник-изпълнителния директор Вл. Атанасов с ресор Дирекция„Селскостопански пазарни механизми”.
Оспореният АУПДВ е издаден в изискуемата писмена форма за валидност, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа необходимите реквизити, като констативно-съобразителна и разпоредителна част. Посочени са фактически и правни основания послужили за издаването на акта. По отношение на фактическите основания е използван като подход препращане към фактите, изнесени в окончателниядоклад на ОЛАФ по дело №OF/2012/0565/B, което е принципно допустимо. Направено е изрично и конкретно позоваване на доклада, представен по делото.
Безспорно ДФЗ не провежда собствено разследване по отношение на твърдяни злоупотреби със средства от ЕФ, за да събира отделно доказателства. В случая са приобщени такива от други производства, като е дадена собствена интерпретация тези доказателства и е направен извод за споделяне на констатациите и заключението от разследването на Европейската служба за борба с измамите. Поради това съдът приема, че АУПДВ е мотивиран от фактическа и правна страна, като установените факти са подведени към приложимите по време и място правни норми.
За неоснователни настоящият състав намира развитите оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се според жалбоподателя в недопустимо смесване на различни по вид производства. В разпоредителната част на АУПДВ се съдържат различни диспозитиви, както за отказване на плащания по 4 бр. заявки за плащане, така и разпореждане за възстановяване на дължима сума, след извършване на прихващане/отделно е формулирано и разпореждане за прихващане на част от посочената като дължима сума/. Подобен подход обаче не е в противоречие с нормативните изисквания нито на АПК, нито на специалните закони. Допустимо е един административен акт да съдържа различни по своя характер властнически волеизявление, още повече когато са в рамките на правомощията на издателя, насочени са към един адресат и се отнасят до същия по вид административно производство.
В конкретния случай следва да се отчете, че отказът от плащане по подадени от бенефициера заявки не се осъществява в производство по верификация и контрол на разходите/такова по реда на Глава шеста от Наредбата за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционални програмиза земеделски и хранителни продукти/приета с ПМС № 34 от 14.02.2007г./, а се касае за установяване на публични вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, като преустановяването на плащанията е начин за погасяване на част от установените задължения, при което е извършено приспадане с тази част от дължимата за възстановяване от жалбоподателя/бенефициера сума и е определено общо задължение за внасяне/вж. таблицата по т. 2 от разпоредителната част на АУПДВ, стр. 36 от делото/.
Основанието за подобен подход е позоваването от страна на ответника на установена нередност, съгласно чл. 1, § 2 от Регламент/ЕО, ЕВРАТОМ/№2988/95/, която се е изразила в намаляване на общия бюджет на ЕС чрез извършване на неоправдани разходи за фиктивни доставки на стоки и услуги по процесната промоционална програма. Не се касае за самостоятелно производство по верификация на сумите заявени за плащане, а за наличие на основание за отнемане на неправомерно получената облага по смисъла на чл. 4, § 1 от Регламента /ЕО/ №2988/95, който постановява, че по принцип всяка нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага.
Това означава да не се плати по предявените заявки и едновременно с това да се иска връщане на вече платеното. Както е посочено в § 3 на чл. 4 от посочения регламент – да се създадат условия за невъзможност за получаване на облагата и/или нейното отнемане. В случая преценката за наличието на изкуствено създадени условия за получаване на помощта обуславя както волеизявлението за отказ да се плати по заявките за междинно плащане, така и това за установяване по основание и размер на публичното държавно вземане.
Съдът приема за неоснователно оплакването, че са нарушени изискванията на чл. 34, ал. 3, чл. 35 и чл.36, ал. 1 и ал. 3 от АПК. Установените в хода на официално административно разследване от длъжностни лица на ОЛАФ факти са предявени на СНЦ с връчването на Уведомителното писмо по чл. 26 от АПК. В него изрично е посочено, че с оглед установените нередности и/или измамни дейности, свързани с плащания по промоционалните програми в нарушение на правото на ЕС се следват мерки по контрол, които ще засегнат и свързаните с дейността на NV AGROPROMOTION лица, каквото е жалбоподателят.
Отделно от това, конкретно неизпълнение на определено изискване по посочените разпоредби на АПК не може да се приеме като абсолютно или съществено процесуално нарушение в случая, когато органът действа при условията на обвързана компетентност и фактите в производството се установяват служебно и без намесата на засегнатото лице. Нарушението би било съществено само тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата – допускането му се отразява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то въпросът би бил разрешен по друг начин и крайният резултат би бил различен.
В случая приетото за установено от административният орган от фактическа страна се основава на доказателства, които се представят от други органи, а не от жалбоподателя или от трети заинтересовани лица, поради което и при активното участие на жалбоподателя тези факти не биха били променени. По тези съображения съдът преценява като неоснователни и оплакванията за нарушения по чл. 34 от АПК.
Съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Поради това издаването на АУПДВ е в условията на субсидиарност, когато не са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т., т. 1 – 9 от ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция. В тази връзка настоящият съдебен състав съобразява, че в случая става въпрос за измама, чрез предварително създадени изкуствени условия между участниците в схемата, с цел получаване на финансиране от бюджета на ЕС в нарушение на приложимото право. Безспорно това нарушение на правото на ЕС представлява нередност, но това е специфиченвид нередност, а именно: изкуствено създадени условия за получаване на помощта, която не попада в основанията, предвидени за налагане на финансови корекции по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Като фактическите основания за издаването на АУПДВ са приети манипулиране на тръжни процедури при избор на изпълняващ орган, фиктивни доставки, липса на финансови средства за изпълнение и др., които нарушения не са основание за издаване на решение за финансова корекция.
Материалноправно основание за издаване на обжалвания акт е чл. 54, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013, съгласно който за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност, държавите членки изискват възстановяване от бенефициера. В този смисъл е и чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013, съгласно който не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Във връзка с тези мотиви, доколкото се касае за отнемане на облага, получена от бенефициера чрез злоупотреба с правото на ЕС, съдът приема, че правилно е приложена процедурата по чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП.
Що се отнася до възраженията за начина на интерпретиране на доклада на OLAF като писмено доказателство в процеса, съдът приема, че правилно е зачетена неговата доказателствена сила като официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, като следва да се има предвид, че констатациите в доклада са подкрепени със събрани в хода на производството доказателства, приети от съда. В приложимите в настоящото производство процесуални правила от националното законодателство/АПК и ГПК/ няма изрични разпоредби, които да регламентират доказателствената стойност на подобен документ. Пряко приложимо е обаче правото на ЕС, в случая Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ №883/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите/OLAF/. В чл. 11 от посочения Регламент, озаглавен „Доклад за разследването и действия след разследването“, в ал. 2, б. „а“ е визирано, че докладите, изготвени в съответствие с ал. 1, включително всички приложени към докладите доказателствата в тяхна подкрепа, представляват допустими доказателства в съдебни производства от ненаказателен характер пред национални съдилища и при административни производства в държавите членки. Поради това приложеният по делото доклад на OLAF е допустимо доказателство, представляващо официален документ въз основа на прякото приложение по регламента и като такова има обвързваща доказателствена сила.
Докладът е изготвен от длъжностни лица при извършено от тях разследване, възложено в рамките на техните правомощия и се ползва с удостоверителна стойност по отношение на фактите, които съдържа. Естествена тази негова доказателствена сила не е абсолютна, тя следва да се прецени ведно с всички събрани по делото допустими и относими доказателства. В конкретния случай обаче доказателствената сила на посочения документ не е опровергана съобразно изискванията на националното право чрез пълно насрещно доказване, а е налице само и единствен оспорване на изнесените в доклада обстоятелства. Ето защо настоящият състав приема, че правилно, като е зачел стойността на доклада на OLAF, ответникът е мотивирал акта си от фактическа страна и не е допуснал твърдяните процесуални нарушения.
За неоснователни настоящият състав намира изложените възражения за незаконосъобразност на акта поради нарушение на материалния закон.
На първо място неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност, направено с писмена молба на пълномощник на жалбоподателя от 31.03.2022г./стр. 136 от делото/.
Приложимо материално право при прилагане на давността за установената нередност е Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ №2988/1995. В чл. 3 от същия е установена обща 4г. давност и срок равен на двукратния като абсолютна давност. Според чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламент /ЕО/ № 2988/1995, държавите членки запазват правото си да прилагат по-дълги срокове. Така относно публично вземане ДОПК предвижда 5г. обща и 10г. абсолютна давност. Договорът за предоставяне на БФП между страните е сключен на 18.09.2015г., като публичните вземания се отнасят до възстановяне на суми, получени през 2016г. В случая е налице продължаваща нередност по смисъла на чл. 3 от Регламент № 2988/95 и доколкото се касае за многогодишна промоционална програма, то на основание чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент №2988/95 давността следва да е продължила след 19.01.2022г./датата на издаване на АУПДВ/.
Регламент (ЕО) №3/2008 на Съвета създава правна рамка, целта на която е да се подпомага и насърчава производството на хранителни продукти на основата на селскостопански продукти, произведени на вътрешния пазар, посредством популяризирането на тази дейност с осъществяване на действия в областта на връзки с обществеността, насърчаване и реклама, с цел да се подчертаят присъщите качества на продуктите; информационни кампании за защитени наименования за произход, защитени географски указания, традиционни специалитети, биологично производство; действия по предоставяне на информация за вина; проучвания за оценка на резултатите от действията по информиране и насърчаване; участие в мероприятия, панаири и изложения.
Съгласно чл. 6 от Регламент 3/2008 организацията или организациите, професионални или междупрофесионални, /предлагаща/та организация/, представляващи съответния сектор или сектори в една или повече държави-членки или на равнище на Общността, изработват предложения за програми за информиране и насърчаване с максимален срок от три години. Държавите членки съставят изискванията и критериите за оценяване на програмите за информиране и насърчаване, като проверяват целесъобразността на предложените програми и установяват съответствието им с разпоредбите на Регламент 3/2008.
Комисията решава в съответствие с процедурата, предвидена в член 16, § 2 от Регламент 3/2008, кои програми да бъдат одобрени и съответните им бюджети. За изпълнение на промоционалната програма предлагащата организация трябва да избере изпълняващ орган /прилагаща организация/ чрез привличането на конкурентни оферти с подходящи средства. Предлагащата организация подбира органите за изпълнение на програмата. Органите за изпълнение /прилагащите организации/ на програмите следва да разполагат със специализирани познания в областта на съответните продукти и целевите пазари и да притежават необходимите средства, за да осигурят осъществяването на действията по възможно най- ефективен начин, като вземат предвид общностното измерение на въпросните програми.
Сдружението жалбоподател е отправило предложение до Министерство на земеделието и храните, за разработването на промоционалната програма „Разнообразие от вкусове“ – за овче месо и сирене (Йордания, Казахстан и ОАЕ). С писмо изх. №15-251 от 30.04.2015г. на Министерство на земеделието и храните, НАРМОБ е уведомена за одобреното европейско финансиране на посочената промоционална програма.
Сдружението, в качеството на предлагаща организация по чл. 15 от Наредбата, е провело конкурсна процедура за избор на прилагаща организация по промоционалната програма „Разнообразие от вкусове“. Съгласно Протокол от заседание на комисията за избор на прилагаща организация от 29.07.2015г. за прилагаща организация е избрано дружеството „ТЕСКРА“ ЕООД – България, чиято оферта получава 95 точки. Със Заповед №РД-09-638 от 16.09.2015г. на министъра на земеделието и храните дружеството „ТЕСКРА“ ЕООД е одобрено за прилагаща организация/чл. 19, ал. 3 от Наредбата/ за изпълнение на промоционална програма „Разнообразие от вкусове“.
Съгласно Договора между ДФЗ и НАРМОБ жалбоподателят се задължава да осъществява действията по промоционална програма с наименование: „Разнообразие от вкусове“, описани в Приложение №1 към Договора, а именно: изготвяне на информационни материали, промоционални мерки, рекламни мерки и мерки по връзки с обществеността.
Между НАРМОБ и „Блу Пърфект” ЕООД на 04.03.2015г. е сключен договор за консултантски услуги във връзка с изпълнението на проекта, по който НАРМОБ се явява „предлагаща организация“. В тази връзка е изготвено пълномощно на В.М./представител на „Блу Пърфект”/. Впоследствие са сключени два броя анекси към договора за консултантски услуги, съответно от 06.07.2015г. и 01.11.2015г., като с анекса от 01.11.2015г. консултантът се ангажира с оказване на всякаква подкрепа и консултации при осъществяване на две промоционални програми на НАРМОБ. Посочените обстоятелствата не са спорни между страните.
В конкурсната процедура за избор на прилагаща организация по промоционалната програма „Разнообразие от вкусове“ оферти са подали следните дружества: „Терра рикка консулт“ ЕООД – България, „ТЕСКРА“ ЕООД – България и „Агробизнес Консултинг“ – България. Избраният като прилагаща организация участник „ТЕСКРА“ ЕООД с ЕИК …/прекратено, вж. Решение №691/09.06.0222г. по ТД №20221100900622/2022г. по описа на СГС, стр. 353 от делото/, е с деклариран собственик и управител Б.В..
Избраният като консултант по изпълнение на проекта „Блу Перфект“ ЕООД е дружество, отново със собственик и управител г-н Б.В.. Като свидетел, разпитан по ДП №13/2017г. на СпП/вж. стр. 372 и сл. от делото/, същият признава, че не се занимава с програмите и не контактува директно с хората от асоциациите.
Съгласно показанията му г-жа С.С.се занимава с проектите и той нямал отношение към изпълнението им. Не знае конкретните наименования на проектите, освен това, че става въпрос за мляко, овце, лютеница и др. не е запознат със съдържанието на проектите. Всичко това при условие, че същото дружество се манифестира по документите като отговарящо на изискванията за прилагаща организация. Все в тази връзка в писмо, открито в компютъра на г-жа С.С./по правното си естество „обратно писмо”/ е видно, че в него е записано, че действителният собственик на дружеството „Блу Перфект“ ЕООД и „ТЕСКРА“ ЕООД и активите им е С.С.. Тези факти са установени и от OLAF и посочени в Доклада.
Събраните при разследването на ОЛАФ доказателства сочат, че не се касае за дейност на самостоятелни и икономически независими правни субекти. Така собственикът на ТЕСКРА“ ЕООД и „Блу Перфект“ ЕООД – Б.В. признава, че изпълнява поръчките на С.С.и получените от дружеството му пари впоследствие са прехвърлени по личната сметка на С.С..
На 04.03.2015г. НАРМОБ сключва с „Блу Перфект“ ЕООД договор за консултантски услуги, свързани с изпълнението на процесния проект като „Блу Перфект“ ЕООД ще консултира НАРМОБ във връзка с дейностите по мониторинг на всички програми, реализирани от прилагащата организация, организиране на цялостния процес на утвърждаване между прилагащата организация, предлагащата организация и министерството, като същевремнно консултантът „Блу Перфект“ ЕООД/както и свързаните с него търговски дружества/ са подизпълнители на прилагащата организация, съответно е заинтересован като страна за утвърждаване на извършените дейности. На 10.03.2015г. „Блу Перфект“ ЕООД сключва договор за консултантски услуги с г-н В.М.като му превъзлага дейностите по същия договор от 04.03.2015г. По този начин г-н В.М.става консултант и на сдружението жалбоподател.
В доклада на OLAF като засегнато лице е посочена и г-жа М.Д., упомената като консултант/съветник на г-жа С., според доклада автор на сключваните договори между бенефициерите и прилагащите организации, договорите за заеми между участниците в схемата, както и договорите за изпълнението на различните видове услуги, за които се отпуска БФП.
В цитирания доклад подробно са описани връзките между отделните физически лица, създали схема на взаимодействие между различни икономически оператори, посочени са осъществяваните контакти между тях, както и е обоснован начин на реализация на предварително изготвена схема, чиято цел е посредством участие в различни промоционални програми, проектирани предварително, за да се усвоят средства от фондовете на ЕС, които иначе биха били усвоени от други лица при други условия. В контекста на посоченото съдът намира тези изводи в посочения документ за логично обосновани и съответстващи на приложените доказателства, поради което не счита за нужно изрично да ги повтаря в мотивите на решението.
Следва да се посочи, че действията на посочените в доклада лица, които са познавали предварително и са контактували интензивно помежду си, са били насочени към създаване и реализиране на промоционална програми по предварително определен ред и начин, от предварително избрани като участници в процеса по реализация лица с предварително разпределени функции. Тези фактически констатации съответстват на събраните доказателства и не се опровергават в хода на производството пред съда.
Съгласно чл. 13, § 3 от Регламент 3/2008 предлагащата организация, следва да финансира 20% от програмата със собствени средства и трябва да е в състояние да покаже, че разполага е достатъчно финансови ресурси, за да изпълни програмата. Това е следвало да бъде показано пред Европейската комисия, която трябва да одобри програмата. Също така следва да се представи гаранция за изпълнението в полза на ДФЗ в размер 15 на сто от максималното годишно финансиране на програмата от ЕС и ДФЗ (чл. 20, ал. 4 от Наредбата).
Според констатациите на Доклада на OLAF на НАРМОБ са предоставени заеми, за да се докаже, пред Европейската комисия, наличието на достатъчно финансови ресурси. Така например „SpinMarketing“ (Белгия) е предоставила заем от 20 000 евро, с годишна лихва от 5%, а „Блу Перфект“ ЕООД е предоставил заем от 10 000 евро. „SpinMarketing“ е дружество, регистрирано в Кралство Белгия като собственост на г-н А.О., представител на което е била упомената М.Д.. За А.О.в доклада на OLAF се посочва че е свързан с установената схема, като бизнес партньор на г-жа С. и нейният съпруг г-н А.Х.. Видно е, че заемите, предоставени на НАРМОБ са от дружества, контролирани пряко или косвено от г-жа С.С.
В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че посочените договори за заем са сключени без заемите да са ползвани. На първо място договорът за заем е реален, а не формален такъв, като правните последици се свързват с предоставянето на заемната сума, а не с оформянето в писмен вид на волеизявленията на страните. Поради това няма логично обяснение защо този документ съществува и се представя като доказателство, ако не документира реално сключен договор.
На второ място ако тези заеми действително не са били използвани, в каквато насока са възраженията на оспорващия, то сдружението не би било в състояние да финансира дейностите по промоционалните програми, тъй като същото не разполага с никакви собствени средства за изпълнението им, видно от годишните финансови отчети на същото. Според установеното от OLAF, заемите са били предоставени, като НАРМОБ е следвало да върне заемите, чрез сключени фиктивни договори за услуги, с някое от дружествата, контролирано от г-жа С.С.
Това обяснение логически съответства на поведението на страните, при което впоследствие, при кандидатстване за участие в програмата и нейното изпълнение за прилагаща организация и за консултираща такава са избрани дружества, за които е установено че са свързани с посоченото лице.
За неоснователни съдът приема и възраженията, че процедурата по чл. 15 и сл. от Наредбата е проведена законосъобразно и е избрана прилагаща организация в конкурентна среда. Както вече се посочи, установена е връзка между лицата, представляващи сдружението жалбоподател и избраните за прилагаща организация и консултант дружества, която връзка предхожда кандидатстването на НАРМОБ за прилагащо сдружение, която връзка се документира именно с посочените договори за заем. Както вече се посочи именно отпуснатите средства на жалбоподателя са способствали той да кандидатства и да бъде одобрен за получаване на БФП. В светлината на тези обстоятелства избирането на посочените дружества за участие в програмата, реализирана от жалбоподателя, не може да се приеме като обосновано само по обективните критерии за оценка на подадените оферти.
Що се отнася до възраженията за изпълнение на промоционалната програма и представените доказателства за изпълнение на задълженията по сключени договори за услуги с външни изпълнители/за промотиране, популяризиране на продукт, реклама и др./, те не обосновават различен извод от фактическа страна от този, възприет от ответната страна. Основанието за издаване на оспорвания АУПДВ както се посочи, не е неизпълнение на договорните задължения между страните по делото относно реализацията на програмата въобще, а предварително създаване на изкуствени условия за нейното осъществяване, различаващи се обективно от пазарните, като без тези условия тя не би могла въобще да бъде започната.
В тази връзка като част от тези условия изрично е посочено в доклада на OLAF извършването на услуги по цени, значително отклоняващи се от пазарните и/или издаване на документи за такива услуги/фактури и др./ от лица, за които се установява, че нямат материално-техническа и кадрова обезпеченост да ги извършват.
Тези съображения са подробно аргументирани от разследващите органи и се подкрепят от събраните и приложени към доклада на OLAF доказателства. Изводите в тази насока по никакъв начин не се опровергават от представените от оспорващия доказателства за изпълнение на част от договорените услуги. Ето защо възражението, че е налице такова изпълнение само по себе си не може да опровергае посочените фактически констатации.
Гореизброените обстоятелства в своята съвкупност разкриват обективната и субективна страна на измамна схема, изградена с единствената цел да бъде получено финансиране в рамките на програмата, при което средствата от ЕФГЗ да достигнат до лица, които нямат качествата на бенефициери.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 60 от Регламент №1306/2013 озаглавен „Клауза относно заобикалянето на разпоредби“ без да се засягат специфичните разпоредби в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията,необходими за получаване на такива предимства, са създадениизкуствено,в противоречие с целитена това законодателство.“
Въпросът за заобикалянето на закона/противоречие с целта на закона е поставян и изясняван в нашето позитивно право и правната теория многократно и се дефинира като извършване на действия, посредством които с помощта на позволени от закона средства се достига до един непозволен от закона краен резултат. Специфично проявление на това явление са създаването на изкуствени условия за упражняването на специфична по вид дейност, която извършвана в подобна среда, води до получаването на облаги и предимства, които не биха се следвали, ако тези условия не бяха налице.
От своя страна понятието „изкуствени условия“ няма легална дефиниция в приложимите регламенти, но е многократно изяснявано чрез тълкуване в практиката на СЕС. Такива условия се установяват, когато въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, кандидатите за подпомагане имат намерение да получат предимство чрез създаване на координация помежду си или между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персоналнавръзка.
Най-общо казано това е създаване на такива взаимовръзки между участници в икономически оборот, които по своето външно обективиране наподобяват реално осъществявани отношения между различни лица, но са подчинени на предварително зададен скрит смисъл, насочен към осъществяване на предварително поставена цел. Такива взаимовръзки не биха могли да възникнат обективно в реалните пазарни условия.
От своя страна осъществяването на тази цел принципно не е позволена от правовия ред, но нейното преследване с позволени средства и чрез действия, наподобяващи обичайните, не би могло да се предвиди предварително. Именно защото участниците в подобни отношения преследват подобна цел, сключваните между тях сделки често са съчетание между привидни и прикрити такива, а реализирането на цялостната схема се схваща като заобикаляне на закона или злоупотреба с право.
Безспорно са разкрити връзките от правно, икономическо и лично естество между жалбоподателя, изпълняващата организация и подизпълнителите. В Доклада на OLAF са посочени редица изявления от г-жа С.С., доказващи съглашение между нея, Сдружението и подизпълнителите. При анализ действията и бездействията на физическите лица, представляващи икономическите се следва извод, че същите са имали намерение да получат предимство, изразяващо се в получаване на финансова помощ, която не им се следва според правото на ЕС и в противоречие с целите на мярката.
Съгласно заложеното в Регламент 501/2008 целта на промоционалните програми е информиране и насърчаване, свързано със селскостопанските продукти и с метода им на производство, както и с хранителните продукти, произведени на базата на селскостопански продукти, на вътрешния пазар и на пазарите на трети страни.
Общността извършва действия, свързани с насърчаване, на вътрешния пазар и на пазарите на трети страни, на редица селскостопански продукти, дава тласък на действията, провеждани от държавите-членки, като подобрява представата за тези продукти сред потребителите в Общността и в третите страни, особено по отношение на качеството, хранителната стойност и безопасността на хранителните продукти и начините на производство. При установените данни е безспорно, че „промотирането“, извършено по начина, установен при разследването на ОЛАФ не е способствало за постигане на тези цели.
В заключение безспорно са налице данни, че сочените за организатори на схемата са инициирали контакти с лица, които могат да бъдат предлагащи организации пред ЕК като им обещават средства, за да бъдат имитирани възможности за осигуряване на дела на собственото финансиране.
В резултат чрез действия, привидно отговарящи на изискванията на одобрената промоционална програма участниците в схемата са целели единствено да получат финансово подпомагане, а не да популяризират конкретни земеделски продукти. Това по естеството си е пример за злоупотреба с право, изградена на принципа на заобикаляне на правилата, установени в ЕС.
По изложените съображения съдът приема, че оспореният АУПДВ е съответен на материалния закон и целта на същия, която е да се охрани бюджета на ЕС като се отнеме предимството, получено в резултата от злоупотреби с правото на ЕС. Жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото основателни се явяват претенциите на ответника за присъждане на разноски за производството, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 20 831,38 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 от ДОПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България“ от гр. В.Т., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №01-1500/12#4/15.02.2022г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел/СНЦ/ „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България“, от гр. В.Т., ЕИК …, да заплати на държавен фонд „Земеделие“ разноски по делото в размер на 20 831,38 лв./двадесет хиляди осемстотин тридесет и един лева и тридесет и осем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: