Няма опасност от сериозни сеизмични разклащания, нито пък ще се получи ефекта на доминото, който да срине едва ли не половин София при трус от 6-7 по скалата на Рихтер. От времето на Тодор Живков до сега строителните фирмите са подлагани на строг контрол.
За София открай време се знае, че е сеизмична зона и за това обектите се строят качествено – нито се пести от бетон, нито от арматура.
„Нашите сгради се проектират да издържат до 9 по скалата на Рихтер. Такива са изискванията. Панелните ни блокове, противно на разпространеното мнение, са много надеждни и здрави. При строенето им е имало контрол на изключително ниво. В тях има земетръсни панели, които са задължителни.
Земестръсните шайби се конструират в зависимост от големината на блока. В един среден по големина блок има 5-6 земетръсни шайби, които са във всички посоки. Основните се поставят на асансьорната и на стълбищната клетка. Поради това се смята, че там е най-здравото и най-сигурно място в сградата. Обикновено конструкторите на сградата са предвидили, че при пожар, наводнение, земетресение или нещо друго, там ще има струпване на много хора на едно място.
Проблемите могат да дойдат от безразборното къртене. От това, че някой решава да преустрои апартамента, да се разшири, като блъсне стената между спалнята и терасата, примерно. Честа практика е двустаен апартамент да се преустрои на тристаен. Но не бих казал, че и това е кой знае какъв проблем, защото повечето граждани са съвестни и не „местят” стени.
Големите проблеми идват от партерните етажи – магазините и офисите, които се отдават под наем. Всеки магазин почва собствен ремонт. След 2 години, ако фирмата напусне сградата и дойде нов наемател, той също почва да кърти. Това отслабва основите на сградите и ги прави уязвими при земетресение.
Всички видяхме как падат сградите в Турция – по един и същи начин, ниско долу се къса стоманобетонната колона. Разбира се, няма база за сравнение между турското и българското строителство – ние сме на светлинни години пред тях. Турците залагат на количество а ние на качество”, разказва пред репортер на „Уикенд” строителният управител Христо Василев.
Според него нямало значение дали дюлгерите са българи, турци, гърци, виетнамци или китайци. На обектите всички вършели добре работата си. Нямало и конструктор, който да си сложи подписа, ако арматурата не е изпълнена по проект до сантиметър или има изпуснати железа. Важна била и обработката при наливане на шайбите и колоните. Недопустимо било арматурата да няма 1,5 – 2 сантиметра бетоново покритие, защото с времето започвала да корозира.
Ролята на високия клас бетон и арматура давали гаранция за здравината и дълголетието на сградата. Нито една българска строителна фирма не използвала пясък от Турция, защото доставката до нашите бетонови възли излизала доста скъпо.
„Ако се докаже, че в Турция е използван морски пясък, виновните ще си понесат последствията. Там пипат здраво, като стане бяла! Недопустимо е сол да има контакт с бетон и арматура. Солта разяжда бетона и желязото, няма сплав между отделните елементи (хоризонтални и вертикални). Това е все едно да строиш пясъчни кули – ясно е, че дълго няма да издържат. Няма да се учудя, ако е използван морски пясък и китайско желязо, което е нисък клас, за да са евтини жилищата и да има бум в строителството.
При нас изобщо не се строи с такива материали, защото не отговарят на стандартите ни, нито на тези на Европейския съюз. Каквото и да смятат хората, България е известна с доброто си строителство. У нас не мисля че може да се икономиса кой знае колко от материали, бетон, желязо и т.н. Ние сме си взели поуките от разрушителното земетресение в Стражица с епицентър Вранча.
За съжаление, когато то се активира, винаги има отглас и в България. Така стана и на 14 февруари, когато епицентърът на труса бе близо до Вранча и на 200 километра от София. Усети се в Сверозападната част на страната и в столицата”, пояснява още Христо Василев, който е твърдо против хората да бъдат сплашвани със слухове, че ще последва нещо ужасно, защото не се строи качествено. От подобни слухове печелели единствено застрахователните фирми и медиите, които помпали сензационен рейтинг.
През последните 30-35 години на територията на страната ни са станали само няколко земетресения с магнитуд над 5 по скалата на Рихтер. Поражения имало, но те били предимно „козметични”. Случвало се да падат комини на стари къщи, да се напукват сгради, но като цяло жилищният фонд оставал здрав.
„Козметичните” поражения се дължали на различни причини – от това, че хората нямали обичая да поддържат жилищата си технически изрядни до напълно занемарени обекти, които били на една ръка разстояние от саморазруха. Христо Василев уверено заявява, че според него сградите в България биха могли да устоят дори на много силно земетресение, от порядъка на 7,5-8 по Рихтер. „Дано никога не ни се случи да го преживеем, де”, чука на дърво все пак той.
Случайната катастрофа в Охайо – като случайното земетресение в Турция и Сирия