Масови побоища - с други думи e трудно да се опише случилото се преди ден във Франция. Полицията биеше протестиращите, които излязоха на улицата, за да изразят възмущението си от плановете на правителството да повиши възрастта за пенсиониране на 64 години. Защо французите посрещат пенсионните нововъведения с такава ярост? Нали уж в Европа имаха големи пенсии?
Не може да се каже, че няма причина за пенсионна реформа. Както пишат местните медии, Франция стабилно застарява, „на всеки французин на 65 години сега има 2,6 граждани на възраст от 20 до 64 години, през 2030 г. ще бъдат 2,3, през 2040 г. - по-малко от 2“. И в крайна сметка тези, които работят, плащат пенсиите на тези, които вече не работят.
„Или реформа, или фалит“, заяви недвусмислено френският министър на обществените фондове Габриел Атал. „Ако не реформираме системата, тя ще бъде в опасност“, заяви президентът Еманюел Макрон в обичайния си патетичен стил.
Гражданите обаче някак си не са въодушевени от идеята, че ще трябва да работят още две години, а осемте най-големи синдиката се обединиха за стачки и демонстрации. На 7 февруари, според някои оценки, 2 милиона души излязоха на улицата. Профсъюзите обаче се опитват да надуят броя на участниците, докато властите, които също са длъжни да предоставят своите статистики, често дават данни за няколко пъти по-малко. Истината, както обикновено, е някъде по средата.
Знак, че страстите са ескалирали до краен предел, бяха дрязгите сред депутатите в Народното събрание. Там обикновено предпочитат да се придържат към учтивия тон - тъй като френският език позволява да бъдеш язвителен, ироничен и заядлив, без да изпадаш в откровеност грубост. „Вие нямате правителство, а клоака“, подхвърли опозиционният депутат Орелиен Сентул в лицето на Елизабет Борн, намеквайки, че Оливие Дюсо, ръководител на министерството на труда, който активно работеше по проектореформата, е заподозрян в подкуп.
„Не искаме да работим до 64-годишна възраст“, каза друг депутат, Давид Жиро. „Искаме да живеем щастливо“ (Да, точно така взе, че го заяви от трибуната!).
Марин Льо Пен предложи въпросът за пенсионната реформа да бъде подложен на национален референдум, но предложението ѝ беше отхвърлено - не защото няма смисъл, а защото левицата във Франция винаги и във всичко се противопоставя на инициативата на десницата.
За да успокои някак страстите, Елизабет Борн предложи повишаване на минималната пенсия до 85% от минималната заплата, което би възлизало на около 1200 евро на месец - при определени условия. Така например пенсионерът трябва да е работил пълни 43 години. Във Франция около 2 милиона души могат да започнат да получават такава повишена минимална пенсия, ако проектът за реформа бъде одобрен. И уж 1200 евро звучат обещаващо, но...
Много ли е или малко? Уви, това не е много, защото официалният праг на бедност във Франция е 1102 евро на месец на човек. Какво означава това от битова гледна точка? Това са така наречените ХЛМдомове (просто казано - евтини тесни апартаменти за бедните, в сравнение с които нашите панелки ще изглеждат доста прилично), безкрайни сметки, които трябва да се плащат навреме - наем, газ, отопление, електричество, комуникации - и спестяване на всичко, което е възможно.
Тази страна на живота не се обсъжда много в официалната френска преса, но някои цифри могат да се видят по примера на жителите на провинциалния бретански град Пеймпол. Над 500 евро наем, парното през януари - около 100 евро, докато преди май 2022 г. беше 58 евро.Пенсионерка, тръгнала да пазарува, казва: „Живея тук от 30 години... Сама, с малка пенсия. Понякога не знам как да свържа двата края през следващите месеци”.
В друг голям град - Марсилия - наемът скочи от 590 на 710 евро, газът до 121 евро. И става дума за най-евтините жилища, а това, което се счита за повече или по-малко прилично, е още по-скъпо. Така, когато наемите се повишат, наемателите волю-неволю трябва да спестяват от всичко, да намалят разходите за телефон и „да преминат към евтина китайска храна“.
А ето и историята на някой трудолюбив (да речем боклукчия) от района на Париж: той е на 63 години, сега печели 1400 евро, но за да получи максималната възможна пенсия според сегашните закони, възможна с неговата професия, трудов стаж и заплата трябва да работи още 4г. И тази пенсия - ако не мине Борновата реформа - ще е 900 евро на месец.
„Ако трябва да плащате 400 или 500 евро наем на месец, да живеете с пенсия от 900 евро е много трудно“, признава той. Някои от колегите му, поради тънкостите на закона, ще трябва да работят до 70 години, но „от определена възраст се чувстваш напълно изтощен. Така че пенсия от 1200 евро, разбира се, би била чудесна “, заключава той.
Разбира се, не всички пенсионери във Франция получават 900 евро на месец, но само тези, които са работили дълго време на добре платена работа, имат повече или по-малко прилични пенсии. Освен това, ако човек, освен пенсия, има и други източници на доходи, размерът на пенсията престава да бъде критичен за него.
Следователно митът за европейските пенсионери, които могат да си позволят да пътуват по света, не е верен.С изключение на богатите хора, които наистина могат да си позволят повече от останалите, пенсионерите, ако се преместят в чужбина, е само за да спестят пари.
Има голям брой страни, където наемът не е 500 евро на месец, а много по-малко, а храната е достатъчно евтина, за да живеете със скромна френска пенсия и дори да спестявате малко. Ако в същото време пенсионерът в родината си има собствено жилище, което ще отдава под наем, тогава той наистина няма да е зле.
Затова французите се бунтуват срещу реформата, започната от правителството. Те разбират, че зад фасадата на статистиката и думите за необходимостта от избягване на фалит се крие намерение да се изстиска още повече от тях. Защото всъщност не всеки ще може да се пенсионира дори на 64: трябва да се вземе предвид и трудовия стаж и много други подробности. А минималните 1200 евро, обещани на щедрата мадам Борн, предвид растящата инфлация и перспективата за сериозна рецесия, много вероятно ще се превърнат в тиква.
Превод: В. Сергеев