Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Пътят към еврото ще бъде катастрофален за България: Ралф Якш

Автор за "Гласове": Ралф Якш, директор на българския офис на фондация "Конрад Аденауер" 2004-2008 г.

С присъединяването си към еврозоната България ще стане част от съюз на задълженията. Това означава, че независимо дали ѝ харесва или не, България ще бъде солидарно отговорна за дълговете на другите.

Това е послание, което кара хората да обърнат внимание и да се вслушат. Хърватия тъкмо въведе еврото, а вече се появяват все повече съобщения, че цените са се повишили навсякъде, така да се каже, за една нощ. Това не е изненада – това явление се наблюдава и в други страни при въвеждането на еврото. То се дължи на факта, че доставчиците на стоки и особено на услуги (особено в хранителния бранш) често закръгляват цените си нагоре при преизчисляването им, така че на потребителя след това му се налага да плаща понякога значително по-висока сума. Досега това не е било проблем за повечето страни, тъй като преминаването към еврото се случваше в периоди на висока ценова стабилност. В случая с България обаче ситуацията е съвсем различна. Българите и без това вече страдат от почти галопираща инфлация, която безмилостно поглъща стойността на спестяванията им. Така че последното нещо, от което се нуждаят българските потребители, е допълнителен тласък на инфлационната спирала.

Краткосрочният и еднократен инфлационен тласък при преминаване към еврото обаче е само най-малкият риск за България, ако тя действително поеме по този изпълнен с неравности път. Всъщност един поглед върху (сравнително кратката) история на тази валута показва колко крехка и нестабилна е тя. Всеки би трябвало да се замисли, че криза като тази в Гърция би довела почти до срив на цялата евроструктура, въпреки че самата Гърция представлява само 3% от икономическото производство в еврозоната.

Слабостите и недостатъците в устройството на еврото са сериозни и продължават да съществуват и до днес. Първата и най-сериозна слабост в структурата на еврото е разделянето на паричната и фискалната политика. Това означава, че фискалната, както и икономическата и социалната политика остават в ръцете на националните държави, докато в същото време паричната политика – т.е. определянето на основните лихвени проценти – се осъществява на европейско равнище, по-специално чрез Европейската централна банка. Но това не може да завърши добре. Дори икономическите лаици бързо разбират, че едва ли е здравословно толкова фундаментално различни икономики като гръцката и холандската да имат един и същ основен лихвен процент. Резултатът е, че силата на икономиките в еврозоната не се е изравнила, както се очакваше, а само е задълбочила разминаването между тях. Италия, Гърция, Испания и други държави използваха изкуствено занижените лихвени проценти, за да натрупат още повече дългове чрез евтини заеми. Но не за да модернизират икономиките си чрез инвестиции, а за да успокоят гражданите си чрез разширяване на социалните помощи, за да могат да бъдат преизбрани. Резултатът е опустошителен и подкопава стабилността на еврото в дългосрочен план. Фактически дългът се е увеличил в редица държави, в някои случаи драстично. В резултат на това днес почти никоя държава в еврозоната не отговаря на критериите за стабилност, които някога бяха необходими за присъединяване към еврото.

Всъщност правилото за стабилност, което се прилагаше (поне официално), беше, че равнището на държавния дълг на държавата членка на еврозоната не бива да надвишава 60% от брутния вътрешен продукт. Междувременно еврозоната напълно изостави тези критерии за стабилност. Държавният дълг на Испания възлиза на 114% от брутния вътрешен продукт (БВП), на Франция – на 117%, на Италия – на 144%, а на Гърция – дори на 171%. Дори нивото на дълга на новата членка Хърватия от 79,8% значително надвишава критериите. Нищо не показва по-ясно, че предишното обещание, че еврото ще бъде толкова стабилно, колкото някогашната германска марка, вече не струва нищо.

И така, какво би означавало за българите присъединяването към еврото? Нищо добро.

Не беше случайно, че Европейската централна банка (ЕЦБ) беше толкова нерешителна в борбата си с инфлацията и много бавно повишаваше лихвените проценти, за да спре обезценяването, докато в същото време Федералният резерв на САЩ повишаваше лихвените проценти значително по-енергично. Колебанието на ЕЦБ имаше проста причина, а именно, че финансовите министри на най-задлъжнелите държави от еврозоната сметнаха, че високата инфлация е точно това, от което се нуждаят. В крайна сметка инфлацията поглъща не само активите, но и дълговете. Ако се приеме, че инфлацията е 10%, държавният дълг на дадена страна се намалява с 10% годишно, без да се налага държавата да предприема непопулярни мерки за икономии. Ето защо може да се предвиди, че страни като Гърция, Италия, но и Франция нямат никакъв интерес от твърда и стабилна валута. Същевременно държавите от Юга, които открай време се отличават с високи нива на задлъжнялост, имат мнозинство в Управителния съвет на ЕЦБ, който взема решения относно паричната политика. Накратко, съотношението на мнозинството в Управителния съвет на ЕЦБ не създава предпоставки да очакваме, че паричната стабилност изведнъж ще придобие приоритетно значение за ЕЦБ.

Какво означава това за българския гражданин? За България и нейните граждани подобен курс би бил чисто и просто катастрофален. България, която днес има много умерен държавен дълг от около 20% от БВП, автоматично би станала част от една свръхзадлъжняла валутна зона. Позоваването от страна на привържениците на присъединяването към еврозоната на това, че подобно развитие може да бъде предотвратено, тъй като тогава и България ще бъде представена в Управителния съвет на ЕЦБ, е най-обикновена карнавална шега. Южните страни, начело с Франция, наричани с насмешка "Клуб Мед" в банковите среди, в обозримо бъдеще са бетонирали съотношения на мнозинството в своя полза. Дори страни, ориентирани към стабилност, като Холандия и дори голямата Германия, редовно получават по-малко гласове. Идеята, че България може да спре това развитие в Управителния съвет на ЕЦБ, изглежда направо комична.

Друго е реалистичното развитие: с присъединяването си към еврозоната България ще стане част от съюз на задълженията. Това означава, че независимо дали ѝ харесва или не, България ще бъде солидарно отговорна за дълговете на другите. Това вече ясно личи в споменатото колебливо отношение към борбата с инфлацията. Инфлацията винаги е в полза на длъжника и в ущърб на спестителя, тъй като тя поглъща както дълга, така и спестяванията. Така че в момента, в който задлъжнелите страни от "Клуб Мед" се измъкнат от дълга чрез инфлация, спестяванията в други страни на практика постъпателно се отчуждават. За България това би означавало социална катастрофа. Днес България има извънредно неблагоприятна демографска ситуация, в дадения случай – бързо застаряващо общество, а застаряващите общества трябва да обръщат особено внимание на стабилността на спестяванията си – обезценяването на спестяванията и свързаното с това обезценяване на пенсиите би имало катастрофални социални и икономически последици за едно застаряващо общество като българското. При това положение България има само две възможности – и двете са лоши. Или българската държава ще трябва да увеличи пенсиите, за да компенсира загубата на покупателна способност. Това обаче означава, че българската държава няма да разполага с тези пари на друго място или че ще трябва да увеличи данъците, което ще доведе до безпаричие сред гражданите. Или пък държавата трябва да остави пенсионерите на произвола на съдбата, което би означавало обедняване на голяма част от населението. Възможността за избягване на отговорност за други лица няма да съществува за България след присъединяването към еврото. България би се отказала от определянето на собствената си парична политика чрез националната си банка и би станала играчка на чужди интереси. Никой, който мисли добро за България и българите, не може да препоръча този път.

Превод от немски език: Мартин Патрушев

Гледайте Хърватия и мислете за България: 14-35% скок на храните в 1-вия ден на еврото в Хърватия

Наш икономист обясни главоломното поскъпване в Хърватия след въвеждането на еврото: Сега наблюдаваме по-малкият скок в цените, големият

Ето това е схемата, и през валутния борд, ние сме си въвлечени в този най-зверски грабеж в Европа

Източник/ци: Ралф Якш: Пътят към еврото ще бъде катастрофален за България | Glasove.com

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!