Дипломацията съвсем се изкелефенчи. Някога дипломатите - посланици са били пращани от своите владетели в съседни и по-далечни царства и господарства като заложници и между другото са шпионирали въпросните царства и господарства.
В по-късни и уж по-цивилизовани времена посланиците все по-малко са били заложници и повече са били шпиони. Но винаги условието да си посланик е било да си от благороден произход, а по-късно - да си обучен, да си част от кариерата, да владееш дипломатическата интрига, да поназнавайш това-онова в политическите игрички. Имало е моменти, когато да те пратят посланик е било наказание и начин да те разкарат за малко, или за повече от игричките. Тато беше цар - пращаше в Улан Батор, в Рим и други столици всички, които му се пречкаха в партийното и държавното управление.
След Тато традицията продължи по особен и смешен начин. Михайлова-Нейнски замина за Анкара с огромния си багаж познания за творчеството на никарагуанските поети, Сугарев отиде в Индия, защото имаше вид на пенсиониран руски ясновидец, АлЙо битува в Полша и в Македония, защото има радикална и неолиберална привързаност към безплатните софри и авантата. Тафров се мота в Рим и ООН. И така нататък... Имена, дестинации и адреси - бол.
Сега наблюдаваме поредните самодейни ходове на Зеленски, който ни праща Н. Пр. сексоложката Олеся да го представлява у нас. Та, затуй казвам, че дипломацията съвсем се изкелифенчи.