ВЪЗПИТАНИЕТО НЕ Е НАСИЛИЕ
Пореден случай на загрижена майка, на която й тормозели отрочето в някаква детска градина. Възмутена, бясна майка. Да приемем, че казаното отговаря на истината. Но да видим и истината за децата.
Нагледала съм се в последно време на деца, тотално изтървани от родителите. Няма да забравя скорошен случай на една женица, която дойде с отрочето си при мен. Отрочето - на около 10 години, само на тавана не се покатери. Блъскаше с крака по бюрото, качи си краката на креслото, без разрешение взе листове да си рисува и през цялото време казваше на майка си: "Хайде, бе, тръгвай, скучно ми е!". Женицата го гледаше виновно и дори не смееше да му направи забележка за безобразното поведение. Е, аз понеже не съм толкова сдържана, го насметох и обясних на майката, че ако не си контролира отрочето, незабавно трябва да напусне. Отрочето се кротна на стола и половин час не бесня и ме гледаше с тих ужас. Доволна съм. Малък, но добър урок по възпитание. Значи може, ааа?
Нагледала съм се и на деца, които търчат по магазините, крещят и правят сцени, търкалят се по земята и прочие детски истерии. И родителите, които или гледат тъпо и безпомощно, или крещят в истерия и те. Резултатът е невъзпитани простачета, които смятат, че това поведение е нормално и правилно. И всъщност родителите им са виновни, когато тези отрочета започнат да вземат наркотици, да бият и убиват, да вършат престъпления. Защото просто са ги изтървали.
Възпитанието трябва да е строго. Това не означава да не обичаш детето си и да не го прегръщаш. Означава да знае кой е авторитета в семейството и да знае, че има правила, които се спазват задължително. И да знае наказанията, ако не се спазват. На дете не трябва и да се крещи, защото така олеква авторитета. Но трябва да знае, че дори и най-тихо казаните думи трябва да се осмислят. Правилата трябва да се набиват в съзнанието, докато се научат. Защото отговорността ни като родители е не само към обществото ни, но и към децата ни. И ако израснат простаци, то вината ще е само наша.
Не им е лесно и на учителите. От тях се очаква да се справят с деца, с възпитанието на които родителите им не са се справили. И вместо да получат подкрепа от тези родители, учителите получават и агресивни и истерясали родители, готови да се бият и убиват в името на капризите на наследника си. Не е лесно!
Възпитанието е наш дълг и отговорност като родители. И то не е насилие. А дълг.
Елена Гунчева-Гривова