Днес Макрон е казал, че Европа трябва да намали зависимостта си от САЩ и да бъде по-активна в НАТО, Виктор Орбан казал, че ЕП трябва да се разпусне, а полският премиер, че на поляците и италианците им е писнало от европейската диктатура.
Т. н. френско-германският локомотив на европейската интеграция винаги ми се е струвало много досадно клише, с което се обяснява на лаиците ролята на двете сили в съдбата на съвременна Европа. Затова всяко разногласие между Берлин и Париж винаги се изучава буквално под лупа и се превръща в основа за най-тревожни очаквания.
Европейският съюз в глобалната конкуренция остава на заден план за Германия и Франция. Едва ли се правят планове за “разпускането” му, но неговото укрепване и разширяване едва ли ще са приоритет. Сега главните европейски сили имат по-важни неща - трябва да решат въпроси, свързани с основите на тяхната вътрешна стабилност и позиция в света. И Париж, и Берлин добре осъзнават неизбежността на преустройството на целия международен ред и действат изключително егоистично, стремейки се да си осигурят подходящо място в новия световен ред.
Франция традиционно заема специално място в редиците на американските съюзници. Има собствени ядрени оръжия и независима енергийна система. Но за да извлекат ползи и в глобалните си амбиции, французите винаги са се нуждаели от подкрепата на ФРГ, която е икономически по-стабилна и по-богата.
Гермния , от друга страна, след края на Студената война, предприе няколко силни хода за увеличаване на независимостта на Европа. Отношенията ѝ с Русия бяха на първо място - след като получиха достъп до руските енергийни ресурси, германците можеха да разчитат постепенно да се измъкнат от американската опека. Това вече няма да е възможно.
Сегашната ситуация напомня на тази от 1973 г., когато Берлин и Париж също не успяват да се разберат как да отговорят на петролното ембарго от арабските държави. В резултат на това Германия, както и сега, прави избор в полза на по-близки отношения със Съединените щати и самостоятелност в икономиката, докато Франция започна да развива ядрената енергетика. Следващите 10 години почти не се споменават за европейската интеграция – наричат ги периодът на „евросклерозата“.
Същото нещо вероятно ще се случи и сега. Европейската интеграция като цяло е проект за успешни страни в добри времена. Основните му постижения, включително създаването на обща валута и единен пазар, се случиха при най-благоприятните международни обстоятелства. Когато нещата се затрудниха, проектът беше отложен и те започнаха да се спасяват. И тук няма да има време за реверанси или „семейни“ снимки.
КОМУНИЗМЪТ Е В ОСНОВАТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА
ЕВРОПЕЙСКИ ПРОИЗХОД НА КОМУНИЗМА