На България е нужен супер А-отбор от мега професионалисти в съответните адекватни сектори и национално-отговорни личности, които да изведат страната от десетилетията системна криза. А не, безвкусна салата от безработни днес и полузабравени министри
Проф. Димитър М. Иванов
Доктор на икономическите науки
Специално за Епицентър от Лондон
“Много е възможно ситуацията да е по-лоша от
това, което преживяхме през 2008 г.”
Оливие Бланшар, бивш главен икономист на МВФ
Рядко през последните 33 години политическата криза в България и породеният от нея импас в управлението на страната са били толкова значими за бъдещето ни като нация и същевременно толкова потопени в сърцето на актуални икономически и геополитически събития, всеки ден от които разкрива нови развития.
В този смисъл смятам, че дебатът по отношение на всичко, което се случва свързано с опитите да се формира правителство следва да бъде твърде по-сериозен и отговорен.
Разбирам, че темата, върху която се фокусирам, е комплексна и политически деликатна, тъй като вече директно касае нарушената стабилност, крехкият баланс и различните интереси на основните, фундаментални институции на обществото ни; защото вече сме и във вихъра на политическата и медийна емоция, в мигновеността на поднасяните новини и мнения, в поредица от национални и международни събития, които ден след ден изглеждат по-фантастични едно от друго.
От разрастващия се конфликт между Русия и Украйна до заплахата от ядрени оръжия; от агресивните санкционни действия срещу Русия до клатещата се европейска политика, чиято посока понякога е трудно да се различи; от трудната битка срещу инфлационният ураган до чукащата на вратата глобална рецесия.
Живеем в свят, който е труден за дешифриране. И затова, мисля, че във всяко значимо национално решение, задължително следва да се опитаме да погледнем по-мащабно, отвъд, към бъдещето.
В опасния момент, в който живее нашата страна и целият ни континент, от всеки зависи да се опита да внесе малко повече разум в дебатите. Не че непременно някой или аз ще съм прав в това, което ще се опитам да кажа.
Но, целта ми е да предупредя, за да не се стигне до непростими действия, които могат да се случат на безпрецедентния исторически фон и с последици върху бъдещето ни в срок, който не можем да определим.
ФОРМИРАНЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВО И ДЕВАЛВАЦИЯТА НА „ЕКСПЕРТИТЕ“
Справедливо е да се каже, че 2021-а и 2022-а. бяха години на предизвикателства за демокрацията и за икономиката ни.
Да се каже, че бяха социално и икономически турбулентни години, би било колосално подценяване.
Инфлацията скочи до най-високото си ниво от десетилетия и комбинацията от геополитическо напрежение, военен конфликт, прекъсвания на световните вериги за доставки, безпрецедентни търговски и финансови санкции, и нарастващи лихвени проценти сега заплашва да потопи световната икономика в рецесия. У нас това бяха години на отваряне на масивна политическа криза, на рядък спад на доверието в управляващия елит, на криза на всички основни институции.
Години, които сериозно разклатиха цялата ни политическа система, икономическата ни и социална система.
Независимо от редица розови оценки за нашето икономическо състояние и близко бъдеще, системната икономическа криза в която е България е толкова дълбока, че на страната ни ще са нужни не по-малко от 10-15 години за действителното поемане по един нов, друг път на икономическа и финансова стабилност, модернизация и просперитет.
Без никакво съмнение (налице са показатели и съотношения, които с оглед на националната ни сигурност не бих си позволил да използвам тук) и даже при условието, че имаме серия от изключително професионални и отговорни правителства.
От тази позиция, продължавам, както многократно съм го подчертавал, да твърдя, че състоянието и бъдещето на икономиката ни – не е резерват на една отдалечена класа или група от икономисти или технократи, а трябва да е в центъра на националния политически и обществен дебат относно формирането на едно стабилно управление на България.
Казвал съм и пак ще се повторя, за мен основният съдбовен въпрос не е формирането на час по-скоро редовно правителство.
Основният въпрос е – какво правителство?
От гледна точка на безпрецедентната световна ситуация, в която се намираме.
От гледна точка на решенията с огромен дългосрочен ефект, които ще трябва да бъдат вземани. А не, просто един миш-маш правителство, само и само, за да реализираме националния ни лозунг, заменил стария „Да изпълним петилетката в съкратени срокове“ с новия - „Да усвоим едни европейски пари!“.
Кълненето в псевдодемокрацията у нас, водопадно разливащия се политически популизъм през последните над двадесет години, логично доведе до радикално спадане на националните и обществени изисквания към избора и назначенията на политически лидери и на ръководни кадри в висшата изпълнителна власт. Постове като „министър“, „зам.министър“, категории като „експерт“ бяха девалвирани до свръх ниски равнища.
Преди години, вече ще станат двадесет, може би, с мои колеги политици бяхме силни радетели за формирането в България на национално експертно правителство. От известни, приети от обществото национални и международни български експерти в областта на обществено-политическото и икономическо развитие на страната. Не бяхме разбрани. Не се случи. Може би идеята бе поднесена твърде рано.
Днес, тя вече е омърсена от омърсяването на категорията „експерт“. Когато искате да ремонтирате вашата кола, вие отивате при възможно най-добрия техник-експерт. Същото е, когато искате да ремонтирате и вашето сърце – при най-добрия кардиолог. Не ги питате членове на коя политическа партия или каста са или не. Това въобще не ви интересува.
Днес, обаче, оплетени изцяло в партийно-политическата паяжина, да си „експерт“, повече означава да си си закачил „значката на експерт“ върху ревера на партийния си костюм. Както, за съжаление подчертава това и поредният кандидат за премиер, от страна на ПП.
„Аз съм експерт“, заявява той, но от партия ПП. И не се разбира, експерт в коя област точно. Да, той е международен и уважаван учен с огромни заслуги в областта на физикохимията, инженерната химия и т.н. Но, не съм сигурен, че той подчертава точно тази експертиза.
Няма съмнение, че девалвацията на стойността на категорията „експерт“ е стигнала у нас до почти дъното. Всеки, позакачил някаква едноседмична специализация на Запад или магистърска програма – вече се нарича експерт. От ранна сутрин до късна вечер, телевизионните канали у нас са накацани от ята от скакалци-„експерти“, които обясняват с огромно самочувствие на ошашавения български народ своите собствени „експертни“ виждания за България.
Цели нови телевизионни предавания бяха създадени само и само, за да дадат възможност на още повече „експерти“ да изкажат своите екстравагантни или псевдо „канонически“ виждания за икономиката на България. И всичко това доведе до масивното манипулиране на обществото ни относно качествата на политическия елит, на неговите „лейтенанти, капитани или по-висши офицери“.
Девалвацията на истински „експертното“ сложи фалшиви маски на истински „неекспертното“. И то, логично попадна във върховете на управлението на българската държава. На тази база, интелигенцията на България, хората с принципни обществени позиции бяха изтласкани от обществено-политическия живот, изолирани от съвременната история. Отделни, последни мохикани днес се опитват да разкрият порочността на тази политическа реалност и нейният негативен ефект върху нашето развитие.
Подчертавам това, защото, ако сте сериозен икономист, с изявени обществени позиции не можете да толерирате нетолеруемото, а именно невежото или пък изтъргуваното красноречие на „експертния“ дискурс. Речта, която процъфтява от устата на политически и икономически брокери. Речта, която казва бяло в понеделник и черно във вторник, и зелено в сряда, и пак обратно.
И най-странното е, че никой не пита тези „експерти“ - кои сте вие, че да имате право да се самозалъгвате и да мамите, да лъжете, да се позовавате на прозрачност във времето на черни пари и на непрозрачност, да призовавате за доверие, да повдигате викове на аларма, да пеете възхвала на дерегулацията един ден, и на регулацията на следващия ден и точно обратното?
Да, критичен съм, но се надявам да съм и ясен.
Говоря за тези „експерти“, които са наводнили обществено-политическата сцена на България; превърнали са я в един манипулиран пазар на странна търговия, политико-икономически занаятчии, лечители и доктори-експерти на Молиер, метеоролози в икономиката, четящи в утайката от кафе, гадатели на иконометрични каши и фигурни криви направо от стомасите на компютри, гурута, мениджъри, анализатори, лобисти.
„Свещеници“ на религия без вяра или закон, готови в името на политически постове на всичко. Хора, които всъщност оправдават изцяло карикатурната дефиниция за икономическия експерт, като, „човек, който винаги е в състояние да обясни на следващия ден защо предишния ден е казал обратното на това, което се е случило днес". Случайте и имената у нас на такива облечени в „експертни дрехи“ хора, които мога да цитирам са твърде много, но би било лош стил от моя страна да правя това. Хората ги познават, а резултатите от тяхното управление са плачевно известни на всички.
Бия си главата, за да разбера. И не мога. Защо тази икономическа наука, тръгнала от толкова високо, от философията и логиката, от Рикардо, от Маршал, по времето, когато той търпеливо я конституира в автономна наука в Кеймбридж с подкрепата на Хенри Сиджуик, защо в България, в периода, когато имаме крещяща необходимост от нея, тя слезе до нивото на глъчката в кръчма, с няколко пешки които крещят по-силно, сякаш искат да докажат, че интелектуалната физика на Кейнс или Фуко се е снишила до баламосването от страна на евтини политически лобисти, гледачки, астролози и политолози?
И защо тогава да се чудим на състоянието на нашата икономика и финанси, на огромното ни изоставане по общо взето всички социални и икономически показатели.
И се тревожа, че днес не се разбира, че не става дума за едно поредно завъртане на икономическото колело.
Че днес светът ще трябва да претърпи големи структурни и промени, които ще надживеят текущия бизнес цикъл.
Че вече е очевидно, че глобалната икономика преминава от един дълъг период на недостатъчно търсене към недостатъчно предлагане, което ще се превърне в основно, за много години напред препятствие за растежа.
Че е дошъл краят на безграничната ликвидност от централните банки и че влизаме в етап на нарастваща нестабилност на финансовите пазари.
Че икономическите шокове ще стават все по-чести и по-насилствени.
Че тези промени ще засегнат индивиди, домакинства, компании и правителства - икономически, социално и политически. И докато анализаторите не осъзнаят вероятността тези тенденции да надживеят следващия бизнес цикъл, икономическите трудности, които днес преживяваме, най-вероятно ще надхвърлят значително възможностите, които създават.
КЕЙНС И „ЛЕКАРИТЕ“ НА ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА
Ако трябваше днес да се обърнем само към един икономист, за да разберем проблемите, пред които е изправена икономиката, няма съмнение, че икономистът щеше бъде Джон Мейнард Кейнс.
Въпреки че Кейнс почина преди повече от половин век, неговата диагноза за рецесии и депресии остава в основата на съвременната макроикономика. Неговите прозрения минават през дълъг път на разбиране към част от обясненията на предизвикателствата, пред които сме изправени сега.
И не случайно тук се обръщам към Кейнс, а именно, за да свържа това, което той казва с актуалната политическа реалност у нас, към току що дебатирания политически случай с проекта на правителство начело с кандидата на ГЕРБ-СДС, а и подобните на него случаи, вече разиграващи се на политическата сцена.
Кейнс гледа на икономиката, на икономистите като на обслужваща професия. Той правилно сравнява икономистите с лекарите, със зъболекарите - "по-скоро като зъболекарите", е изразът, който той използва в есето си на тема "Икономически възможности за нашите внуци" (1930). Ако има нещо нередно със зъбите ви, отивате на зъболекар и той оправя нещата. Ако нещо не е наред с вашата икономика, отивате при икономист и той или тя ви решава икономическите проблеми... И дотук свършват добрите страни на това сравнение. Защото икономиката, респективно управлението й не е нито зъболечение, нито неврохирургия. Но, Кейнс осъзнава и това, и подчертава, че би било доста по-добре ако „зъболекарите и лекарите в политиката и икономиката като професия“ да имат по-реалистично усещане за собствените си възможности. При всяко положение, зъбите на човек не ходят на избори на всеки четири или пет години, за да си изберат нов зъболекар.
Комплексността на икономическата и социални системи; тяхната природа е такава, че винаги изисква да е налице едно задълбочено и богато разбиране на реалностите и проблемите и на възможният набор от модели за решение.
И в този смисъл, да издигаш за основен „лекар“ на обществената и икономическа криза на България, човек на който никой не познава неговите обществено-политическа позиции, виждания, диагнози и вариантност от терапевтични методи и решения, бе нещо, което аз лично считам за изключително рисковано.
Вземането в предвид на тактически политически обстоятелства и фактори при неговия избор, не може да бъде поставяно над националните ни интереси. И затова силно се учудвам на възхвалите изказани от един от лидерите на ГЕРБ, който го нарече – „лечител на болната ни политическа система“!? Кога той разбра това и на какво основание, аз не знам? От думите на друг виден политически анализатор, че „…това е възможно най-добрата личностна кандидатура“. На фона на кои други? Не е и необходимо да споменавам и това, което един кандидат-министър каза, че „той е дошъл с Божа мисия“!? С „Божа мисия“ но без визия.
А и да кажеш за предложените кандидати за министри, че „Това са работещи експерти, които може да изведат България от кризата…“ , извинявам се, но е твърде наивно и повърхностно. На фона на сложната и все още безрезултатна реакция и битка на целия свят срещу продължаващо засилващата се геополитическа и икономическа криза.
Не опровергавам Кейнс, нито съм против лекарите. Обратно, в България действително има не малко известни имена на експерти в медицината (и не само национални, а и международни), които обаче са и с изявени от години обществено-политически позиции; хора, които многократно се опитват да сложат своята диагноза върху болестите на цялата ни страна.
И колкото повече развивам мислите си по тези въпроси, толкова по-разтревожен ставам, виждайки как тесногръдо и краткосрочно политическият елит на страната атакува проблемите на кардинално променящия се свят с непроменени възгледи и идеи.
И, надявам се, забелязвате, че аз в тези разсъждения даже и не говоря за различията между ляво и дясно, защото когато говоря за рисковете за националната ни сигурност, за икономическото ни развитие – те трябва да се разглеждат над партийните борби, защото тези въпроси засягат единствено нашата обща съдба.
Основният ми фокус е един единствен: Разбираме ли критичният исторически момент, в който се намираме както ние, така и светът и имаме ли потенциал и капацитет като общество, което е достигнало може би най-критичния момент от собственото си развитие, да изведе като кормчия на бъдещето си едно свръх силно и отговорно правителство, плод на своя национален интелектуален капитал?
Или ще продължим да тъпчим на едно място и да пълзим с правителства-еднодневки?
Ще си затворим ли очите и ума относно идеята за действителни кардинални подобрения в управлението и развитието на България или ще продължим лекомислено курсът на удобни, лобистки ден за ден назначения, които поставят изцяло под въпрос просперитетът на страната ни?
На България е нужен супер А-отбор от мега професионалисти в съответните адекватни сектори и национално-отговорни личности, които да изведат страната от десетилетията системна криза. А не, безвкусна салата от безработни днес и полузабравени заместник министри и министри от правителства, не донесли нищо особено в пътя на България напред.
ЗА РЕАЛНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД НАС
Днес, глобалната икономика продължава да бъде конфронтирана от опасната комбинация от висока инфлация, слаб темп на икономическия растеж, нарастващи лихви по кредитите, масивен глобален дълг, възможна дълга рецесия. Дестабилизиращите инфлационни очаквания за българската икономика ще продължат и в 2023 г.
Усложненият геополитически пейзаж е опасен ускорител за деглобализацията, за разделянето на света на два големи блока отново. И следователно не можем да продължим да анализираме международните пазари по начина, както правехме през последните тридесет години, когато имахме ускоряваща се глобализация, когато имахме свободно движение на капитали, когато имахме свободно движение на хора навсякъде. Всичко това се променя и то доста драматично, защото тези процеси ще продължат да нарушават и блокират още по-силно световните вериги за доставки.
Това, което се обърка в геополитическата среда променя много неща в света на инвестициите, променя капиталовите потоци, променя националните и регионални енергийни стратегии, променя характерът и посоката на международната търговия, променя даже и механизмът и досега възприетите системи на международните валутни разплащания. И този процес е в ход и не може да бъде спрян.
Достатъчно е с трезви очи да анализираме световната карта на търговията и да сравним страните, които да кажем, преди 2000 г. имаха по-голяма търговия със САЩ и всички страни, които имаха по-голяма търговия с Китай. От едната страна бяха само Китай и Северна Корея, и това беше общо взето. Днешната карта на световната търговия е много по-различна. От същата страна, която споменах вече е цяла Азия, Африка, Южна Америка, почти половината от Европа. От другата страна, това, което остава, е САЩ, Великобритания, Канада, Мексико и може би Холандия - и това е всичко. Това е напълно различен свят.
Цялото икономическо уравнение става много по-крехко и опасно, отколкото беше през последните десетилетия. И най-опасното е, че не знаем разпределението на различните типове рискове, които стоят пред нас. Знаем някои, но не знаем цялата истина, защото е скрита.
И следователно, ако нещо още се обърка - да кажем, че Китай и САЩ, Китай и Тайван биха засилили конфликта - това би променило света доста драматично. А това би довело до още допълнителни прекъсвания на доставките. Това би довело до по висока инфлация, по-високи цени, по-малко наличност на много стоки и т.н.
А ние, все още продължаваме да гледаме на света през очите на 2000 г. Продължаваме да манипулираме народа и да не посочваме предизвикателствата пред България. Най-вече това, че най-вероятно ще преминем през десетилетие на стремителни падания и сложни възходи, каквито вероятно цяло поколение у нас не е преживявало досега.
Политическият ни елит следва да спре да бяга от тези реалности и да флиртува с обещанията си пред избирателите. Всички политически химери един или друг ден са призвани да се разбият върху историческите реалности. Така че, нека да се съобразим честно с политическите и икономически реалности и да се изправим лице в лице с истинската същност на нещата, която не е техническа, а политическа, и да кажем открито, откровено, за какво става дума. Време е този дебат да се проведе. Време е да покажем на българските граждани, че има няколко възможни пътя и че имат избор. Между задънената улица и разводът с модерния свят от една страна и трудният път към просперитетът и прогресът.
Прогресът ни днес е без никаква визия и без големи цели. Той е едно замърсено верую, една смесица от чернотия от въглищен прах, търговия с оръжие и барут; неефективни усвоявания на подарени инжекции с европейски пари. Вярваме и не вярваме и смесваме вяра със съмнение... Ние днес сме най-безверните хора. И това до голяма степен е оправдано. Защото всяка наша досегашна политическа конструкция е проядена от молците на „ежедневните собствени интереси“. На това следва да бъде сложен край.
Преди повече от 230 г. Адам Смит беше казал, че „Цялото богатство (на една нация) – е въпрос на вяра.“
У нас, вярата на хората отново трябва да бъде спечелена, възстановена, засилена. Но, и пак повтарям, да не забравяме, че Адам Смит, освен „баща“ на политическата икономия, беше и морален философ. За съжаление, почти нищо не се знае за неговите умения и знания в областта на зъболекарството, неврохирургията или физикохимията.
17 декември 2022 г.
Лондон-София