Това е обликът на пункта ни при влизане в България от Гърция през ГКПП – Маказа.
Имало е герб…
Останало е само малка част от опашката на единия лъв.
Прекършен герб – прекършена държава.
Само родина се не кърши.
Политика, правоохраняване, здравеопазване, образование… правителства – минават и заминават, но родината остава.
Трябваше да започна първо с образованието, защото всичко останало, до настоящата тържествуваща продажност, е продукт на неговото съсипване.
Доценти и професори да искаш, а образованието е като герба на ГКПП-то … измамно, опустяло…
Само рамка, скеле… вътре празнота, понякога онагляла в цинизъм.
Сертификати много, от луксозни по-луксозни, а вътре – пустош, упадък, мракобесие, сивота, настаняващи се бавно и трайно в душите като токсин, който знае на какво се радва глупакът, продажникът, тщеславецът, ненаситният и му го дава, докато лукавостта превземе всичко в него…
Няма по-покъртителна гледка от това – заможен, лукав и празен.
Все повече ще се среща у нас.
Невежието се превърна в добродетел.
Колкото по-малко знаеш,
толкова повече печелиш.
Когато сърцето опустее изцяло, както и този герб е пуст, какво значение има кой ще изпреварва и кой не… кой е бил пръв някъде и кой последен?
Гербът е пуст като празните илюзии на дните ни, в които само глупостта се радва на величие с претенциите си.
За истината трябвало да се бориш, епично набива „образованието“ в главите.
За коя истина?
Истината няма нужда от борба.
Все едно слънцето и луната да имат нужда от борба.
Само користта на амбицията може да изпадне в подобно, желано състояние, за да оправдава непрестанното си, потайно желание да придобива, да овладява, да трупа, да бъде…
Да, „всичкият труд на човека е за устата му (Екл.6:7)“.
Но, колкото и да е облачно, рано или късно, слънцето и луната се показват.
И с истината е така, колкото и да е притисната.
Затова и не й е необходима борба.
Друго е…
Борбата, както винаги съм смятал, е донесена на земята от падналите ангели, наказани от Господ, заради гордостта си.
Чудя се, как на всеки му се иска да е ангел, дори и изпаднал да е, ангел да е…
И прави всичко, за да се докара като такъв.
С годините все повече ми става тъжно като гледам тази болест на душата.
Никой не иска да е човек.
Всеки търси да е по-значим от ангел.
Истинското щастие струва малко, казва Шатобриан, скъпо ли е, значи е долнопробно.
Затова пък у нас пищен парад на „ангели“ да искаш.
А гербът ни, скършен и тих, сякаш отказва да е част от пиршеството им, лишен в праведността си от изкушението да ги съди.
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС