Румен Попов, контраадмирал, о.з.
„А вие, надменни потомци
На известни с подлостта си прославени отци…“
Лермонтов
България получи поредния отказ за включване в шенгенското пространство. Мотивите – банални: корупция и лоша охрана на външната граница на Европа. Тези отговори ние получаваме вече повече от десет години.
Съвременният читател едва ли си спомня потъналият в политическото небитие строител на ГЕРБ и бивш министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Още в годините на неговото политическо величие – преди повече от десет години, той строеше непроницаема външна граница и ни обещаваше открит път към въпросното Шенгенско пространство, ако не днес то утре задължително. Обещаваше го Бойко Борисов, обещаваше го всеки политик от неговата кохорта, който се добереше до микрофона на услужлив журналист. После ни го обещаваха правителството на продължаващите промяната, на три служебни кабинета.Какво му е да обещаваш, нещо което не зависи от теб и, поради това, не носиш вина за лъжливи обещания. А няма кому в Европа да докажеш, че каквато и да е граница, построена от човек - от човек може да се премине.
Не е трудно да се забележи, че обещаващите и горещо желаещите да влезем в шенгенската зона са едни и същи. Обяснимо е: перспективата за безконтролното шетане из офисите на европейските спекуланти и специалисти на законната корупция ще увеличи и шансовете на нашите мераклии за лесни пари от държавния бюджет – безразлично национален или на евросъюза. Това, че в България се шири корупция знаят не само европейските чиновници, знаем го и ние. Знаем, че големите корупционни сделки са на видни и не толкова видни дейци на ГЕРБ, в правителствата на Бойко Борисов и около него. Но това не пречи на тези истински носители на корупция да са посрещани с широки обятия от европейските борци за чистоплътна шенгенска зона . Очевидно по признака: гарван гарвану око не вади. Коя голяма инвестиция в Европа няма корупционно начало. В корупция са уличени и короновани особи. Не е пропуснат и спорта – оказва се, че и организацията на световното футболно първенство в Катар е заченато в грях. В демократична Европа се правят на учудени, че в светая светих на Европейския съюз, в неговия парламент и изпълнителните му органи се въртят корупционни сделки, за които българският гешефтар може само да мечтае. Къде по-удобно е да прехвърлиш корупционните пороци на плещите на българския народ.
Не охраната на границата, както и съдебната реформа, корупцията и пр. са пречките за допускането на България в шенгенското пространство. Истинската причина е атавистичния предразсъдък на „цивилизована Европа“ към нас българите като народ. Защото ние сме други, а другостта в Европа е неприемлива.
В хилядолетията назад, когато българите са имали държавност и са строили градове като Плиска, Велики Преслав, Мадарския конник, когато са сътворявали и развивали славянската писменост и православие, когато България е била „Държава на духа“ (академик Лихачов) дедите на днешните законодатели на Европа са бродили по горската пустуш и са преживявали от грабежа на Римските провинции. Историческата памет на надменният европеец приема величието на една Балканска страна като оскърбление. Благоденстваща Европа не може да преодолее неприязънта към бедна България. Тя, Европа, не чувства вина и отговорност за робската петвековна съдба на българите, за поддържането на османското варварство на Балканите.
Да, България е загубила много от бившето си величие и благополучие, но съхрани духа си и в наше време сътвори култура, която съперничи с най-доброто от световната цивилизация. И ако Европа не познава това богатство, това говори само за нейното надменно невежество.
Днес западноевропейците се гордеят със своите богатства . И удобно забравят източниците на това богатство. Христолюбивата „цивилизована Европа“ забогатя с ограбеното от испанските конквистадори злато на маите и инките, от държавното пиратство на Великобритания, от търговията с роби от Африка, от грабежа и експлоатацията на колониите в Индия, Индокитай, Африка, Алжир, от безчовечния грабеж и геноцид на белгийския крал Леополд в Конго, от диамантените находища в южна Африка . Всичко това в „цивилизована“ и не толкова цивилизована форма се случваше чак до втората половина на ХХ столетие - не толкова отдалечено историческо време, че разсеяно да забравяме за престъпленията, с които Европа забогатяваше.
И сега, когато нашата страна иска да отвори вратите на Европа за себе си й се отговаря, че е недорасла за пълноправен член на това привилегировано общество: едни казват - поради лоша съдебна практика, други - поради лоша охрата на външните граници на съюза.
Има още едно премълчавано препятствие пред членството на България в Шенгенското пространство.
Ние сме дълбоко чужди на Европа не само по културни, но и по нравствени причини. Българите не могат да приемат противоестествената джендър идеология, не могат , както се казва, да се месят в божиите дела като объркат местата на Адам и Ева, не могат да приемат, че освен майка и баща има и „ родител“ в свободно тълкуване, че освен момче и момиче има „то“. В общоевропейския оборот на стоки, пари и товари движението на други идеи, извън упоменатите в европейските директиви и декларации, не се толерира.
Разсъжденията по-горе навеждат на еретичната мисъл, че неистовият стремеж към шенгенските порти едва ли е толкова здравословен, колкото изглежда на пръв поглед. Той априори предполага да се лишим от правото да бъдем други, да имаме свой образ. Ако влизането в шенгенското пространство предполага да забравим интересите на българския народ за сметка на някаква, нищо не означаваща евроатлантическа ориентация и солидарност, това значи доброволно да се откажем от всичко минало и да се лишим от собствена перспектива за развитие и живот. Заслужава ли си?