Останките на "Титаник" се намират на две части на дъното на Северния Атлантически океан и бавно се разлагат на близо 4000 метра под повърхността, но не са сами. Сонарният сигнал, засечен преди около 26 години, разкрива, че тази подводна зона е много по-обширна, отколкото се смяташе досега.
Пи Ейч Ейч Наргеолет, ветеран пилот на подводницата Nautile и водолаз на "Титаник", първоначално засича петното с ехографско оборудване през 1996 г. , но произходът му остава неизвестен.
По време на експедиция до потъналия кораб "Титаник" по-рано тази година Наргеолет и още четирима изследователи отиват на мястото, записано преди това, за да търсят мистериозния обект, който то представлява, предаде CNN. Поради големината на петното Наргеолет е смятал, че търси поредния потънал кораб - вместо това открива скалист риф, изграден от различни вулканични образувания и процъфтяващ с омари, дълбоководни риби, гъби и няколко вида корали, които може да са на хиляди години.
Това е биологично очарователно. Животните, които живеят там, са много различни от тези, които иначе живеят в бездънния океан", казва Мъри Робъртс, професор по приложна морска биология и екология в Единбургския университет в Шотландия и един от изследователите в експедицията. "(Наргеолет) е свършил наистина важна научна работа. Той си мислеше, че това е корабокрушение, а според мен се оказа, че е дори по-невероятно от корабокрушение. "
Терминът "абисална равнина" се използва за обозначаване на океанското дъно на дълбочина от 3000 до 4000 метра, което според Робъртс съставлява 60% от повърхността на Земята. Смята се, че това е безформено, кално морско дъно без особена структура. На няколко пъти водолази са наблюдавали скални образувания в равнината. След неотдавнашното откритие в близост до "Титаник" Робъртс смята, че подобни характеристики може да са по-често срещани, отколкото се е смятало досега.
Скалистите райони могат също така да помогнат да се обяснят разстоянията, които гъбите и коралите изминават по океанското дъно, което винаги е било загадка за учените. В калната среда, в която обикновено се наблюдават, има малко твърди повърхности, върху които тези видове да се закрепят, за да растат и да се размножават.
"Понякога те се появяват на места, където си мислим: "Ами как са попаднали там? Те не живеят достатъчно дълго, за да стигнат дотам", казва Робъртс. "Но ако тези скалисти места, тези крайъгълни камъни, са повече, отколкото някога сме предполагали, мисля, че това може да ни помогне да разберем разпространението на тези видове в океана. "
Понастоящем изследователите работят върху анализа на изображенията и видеоклиповете, направени на рифа по време на гмуркането, и възнамеряват да споделят своите открития, за да подобрят колективните познания на научната общност за дълбоководния живот. Робъртс се надява също така да свърже това откритие с по-широк проект за екосистемата на Атлантическия океан, който ръководи, наречен iAtlantic, и който ще позволи по-нататъшно проучване и защита на крехката екосистема в рифа.
В близост до "Титаник" има още едно сонарно петно, което Наргеолет се надява да идентифицира по време на бъдеща експедиция. Тя е регистрирана по време на същото проучване, което той е извършил преди години, между останките от кораба "Титаник" и новооткрития риф - сега наречен на негово име хребет Наргеолет-Фанинг и на специалиста по мисията на експедицията от 2022 г. Ойсин Фанинг. Наргеолет очаква каквото и да е то, да бъде още по-голямо от този риф.
Парализирана жена се изправя след като прочита “Джуан Фалун” за една нощ