Бъдещето на България зависи много от отношенията между Русия и Турция
За България ще бъде фатално, ако се ангажира допълнително във войната
Европа ще усети последствията от кризата особено остро догодина
- Г-н Чуков, има ли Европа достатъчно надеждни лостове, за да се справи с енергийната и финансова криза тази зима?
- Европа може да положи максимум усилия и да омекоти енергийната и финансова криза в краткосрочен план. Проблемът е, че европейците няма как да продължат да получават евтини руски енергийни суровини в обозримо бъдеще. Войната на украинска територия нанесе и продължава да нанася чудовищни щети на европейската икономика и финанси. Руският тръбопроводен газ винаги ще бъде с по-ниски цени от импортирания втечнен газ. Френският президент Макрон разкритикува американците, че продават на своите европейски съюзници 4 пъти по-скъпо LNG (втечнен природен газ) в сравнение с цените за американската индустрия. Цели европейски промишлени клъстери започват да се прехвърлят в САЩ, Австралия или Китай, където има по-добри условия за развитие. Същото се отнася и за европейските капитали, които напускат Стария континент. Негативната тенденция може да се забави, но не може да се преодолее. Последствията ще ги усетим особено остро догодина. Германският икономически мотор, който бе в основата на европейския просперитет, започва да заглъхва.
- В каква фаза навлиза войната в Украйна - как зимният сезон ще промени бойните действия и стратегията на противниците?
- Войната в Украйна навлиза в своята решителна фаза, която не се свързва преди всичко с климатичните условия. Студът, калта и снегът ще окажат влияние на бойното поле. Снабдяването на фронта ще се затрудни. Тревожното е, че водената война между Русия и САЩ на украинска територия е с риск да се превърне в поредната световна война. Залозите се увеличават постоянно, а това е сигурен път към глобален Армагедон.
Украйна не е субект в тази война и не считам, че от Киев зависи развитието на въоръжения конфликт. Пентагонът ръководи ВСУ (украинската армия), а МИ-6 отговаря за украинските специални служби.
Ако говорим експертно, а не пропагандно, войната не е между Украйна и Русия. Ако беше такава, тя щеше да приключи за няколко седмици. Москва и съюзници се сражават срещу САЩ и съюзници.
А как ще се формулират водените военни действия на украинска територия, е въпрос на пропагандна гледна точка. Дотук може да се каже, че украинската армия е боеспособна, а не толкова слаба, колкото светът си е представял като армия от разпадналото се постсъветското пространство. Украинската армия отдавна е натовска армия. Тя бе ускорено обучавана и въоръжавана по стандартите на НАТО след 2014 г., когато бе извършен въоръженият преврат в Киев.
Украйна като държава, която познаваме след 1991 г., вече отдавна не съществува, за да я коментираме като страна-субект в геополитическия конфликт, придобил въоръжено измерение между Русия и САЩ. Тя е прокси, управляема територия, плацдарм за бойни действия между два свята.
- Какви са най-сериозните рискове от оръжейната надпревара в центъра на Европа?
- Нито Русия, нито САЩ използват своите най-модерни оръжия на украинска територия. Украинците се сражават предимно със съветско оръжие, което се оказа и към днешна дата със завидни бойни качества. НАТО предостави на Киев своя модерен военен ресурс за управление на бойното поле. Разузнавателният и комуникационен комплекс на НАТО е интегриран с ВСУ и обслужва украинската армия.
Киев получава постепенно все по-модерно западно оръжие, което да компенсира огромните загуби на украинците в жива сила на бойното поле. Цифрите на убитите и ранени украинци след 24 февруари са ужасяващи. При това данните се дават от западни източници. Отношението на загубите, според някои публикации, между руснаци и украинци са 1:8 или 1:10. Същите източници, които ползват открита информация, твърдят, че загубите на чужди наемници или преоблечени като наемници военни от натовски страни надхвърлят 54 000 човека. Най-много са загиналите полски военни. Дали цитираната по-горе информация е достоверна, вероятно ще научим по-късно. САЩ добре си дават сметка за „червените линии“, които не трябва да прекрачват в Украйна, защото рискуват да инкасират удар на собствена територия от руската атомна триада. Затова може би засега не виждаме нито руските, нито западните най-модерни въоръжения. До този момент наблюдаваме само увертюрата преди финалната битка САЩ-Русия.
- Можем ли да се озовем на ръба на Трета световна война при по-активна намеса на НАТО в конфликта?
- След близо 9 месеца сражения на европейска територия е трудно да говорим за единно НАТО. Оформиха се три различни военно-политико-икономически вектора. Под прикритието на политкоректния наратив за евроатлантическо единство се наблюдават различни интереси, които влизат в противоборство. Европейското ядро в лицето на Париж и Берлин се бори за икономическо оцеляване. За французи и германци войната е пагубна и с фатални последствия. Германия се опитва да води по-миролюбива политика, а Париж се ангажира военно прекалено сериозно на украинска територия. Лондон има своя собствена стратегия и тя се нарича „Глобална Британия“. Британците ще се откроят по-релефно в света, ако континентална Европа е слаба и разединена. Brexit не бе случаен ход на британците. Лондон не иска да бъде васал, а желае да бъде партньор на Вашингтон. За британците е изгоден слаб и разпадащ се ЕС под ръководството на Лондон. Тук руските и британски интереси съвпадат. САЩ имат отделно своя геостратегия, в която предишните два центъра на интереси са само „пешки“. Всичко зависи от Москва и Вашингтон дали ще има поредна световна война. И дали ще позволят на някой друг да се превърне в „детонатор“ на глобалната атомна война.
- Ще спечели ли България, ако изпрати военна помощ за Украйна или умерената позиция е най-добра за нас?
- За България ще бъде фатално, ако се ангажира допълнително във войната на територията на бившата УССР. Не е необходимо да се правим, че до този момент не снабдяваме обилно ВСУ с боеприпаси. Макар и през трети страни, документално „развързани“. Ролята на Луи дьо Фюнес от филма „Ни чул, ни видял“ не успя да я изиграе даже Корнелия Нинова, която е добър артист пред нашите медии. Българските политици не си дават сметка, че бъдещето на България зависи много от отношенията между Русия и Турция. Днешната българската държава се появи в края на XIX век в резултат на острия геополитически конфликт на Балканите между Руската империя и Високата порта. Ако Москва и Анкара се превърнат дълговременно в ситуационни партньори на нашия полуостров, то тогава можем да имаме огромни проблеми. Трябва да сме наивници, ако мислим, че чл. 5 от устава на НАТО ще ни спаси от сериозно геополитическо „земетресение“ на Балканите. Кой от трите центъра в НАТО ще тръгне да жертва своите национални интереси, за да бъде гарантирана териториалната цялост на България. Бързо забравихме неоосманските мечти на Ердоган, които с времето при определени обстоятелства могат да се реализират като „пакетна сделка“ между Москва и Анкара на фона на пасивно наблюдаващите събитията наши „стратегически съюзници“. Крайно време е да осъзнаем, че границите на Балканите „дишат“. Пропагандните бравурни клишета в подобни случаи са за т.нар. „полезни идиоти“.
Атина сключи военен договор с Париж срещу Анкара. А цялата тази драма е между натовски държави. Какво ще се случи с гръцките острови в Егейско море и Кипър, предстои да видим. Особено след настъпващото геоенергийното преформатиране на света и в частност в Европа и на Балканите.
- Вижда ли се краят на войната в Украйна? Има ли фактор, който може да доведе до благоприятно решение?
- Много признаци подсказват, че войната има потенциал да се прехвърли извън украинските граници. Точният въпрос е: вижда ли се краят на острата геополитическа схватка между Русия и САЩ? На 8 ноември са армагедонните междинни избори в Америка. Резултатът от битката между демократи и републиканци ще окаже влияние върху събитията в Европа и света.
Доналд Тръмп има други виждания за пътя, който води до постигане на геостратегическите цели на Вашингтон. Целите на САЩ са едни и същи и при демократи, и при републиканци. Само пътят за тяхното постигане е различен. Светът ще се успокои, след като бъде преформатиран в геополитически план. По-ясно казано, когато еднополюсният неоколониален свят на Pax Americana се срине и бъде заменен от разноцветния в цивилизационен план многополюсен свят. Погледнато по друг начин, Путин атакува Федералния резерв и се стреми да унищожи доларовата матрица, която е обхванала света.
- Възможно ли е Вашингтон да намали драстично финансовата и военна помощ за Украйна, ако на междинните избори в САЩ на 8 ноември републиканците спечелят превес в Конгреса и Сената?
- Определено. Ако републиканците електорално надделеят, то финансовата и въоръжена подкрепа за Киев ще намалее. За републиканците основен геополитически противник е Китай, а не Русия. Те ще фокусират своето внимание изключително върху Индо-Тихоокеанския регион и това ще стане за сметка на полаганите до този момент усилия на демократите в Европа срещу Кремъл.
- Влизат ли в задънена улица отношенията ни със съседите от Скопие след поредицата скандали около културни центрове у нас и в РСМ?
- София има един огромен проблем по отношение на своята политика към Скопие. Ние нямаме изработена стратегия. Нямаме даже добре обмислена тактика. За съжаление, българската политика по отношение на РСМ се изработва на ишлеме, в зависимост от националните интереси на нашите съюзници в НАТО и ЕС. В този смисъл хаотичното поведение на Кирил Петков по отношение на Скопие може да послужи за учебникарски пример.
Сериозен полезен ход в създалата се ситуация нямаме. Можем само да се занимаваме с аварийното изработване на поредната „кръпка“ в нашата македонска външна политика.
Но северномакедонците също са в незавидна позиция. Тях също ги използват на ишлеме и ги успиват с благи обещания. РСМ крачи към днешния ЕС, който е в режим на тежък фадинг и не е изключено видимо да изчезне от хоризонта.
Трябва да има много наивници в Скопие сред политическия елит, ако все още считат, че вчерашният, днешният и утрешният Европейски съюз са една и съща неотменима във времето блага и атрактивна цел.
Единствено украинците по разбираеми причини за някакво мечтано, но напълно нереалистично спасение се надяват, че ще ги приемат в ЕС и НАТО в следващите 10 години.
- Дава ли нови шансове в налагането на Китай като незаобиколима водеща световна сила новият мандат, който получи на скорошния конгрес президентът Си Дзинпин като лидер на страната и на компартията?
- Китай отдавна е незаобиколима водеща световна сила. Пекин изостава само във военната област от Русия и САЩ, но бързо скъсява дистанцията. Преутвърждаването на Си Дзинпин като безспорен лидир на Поднебесната империя само ще ускори победния ход на китайците сред водещите държави в света. На ХХ конгрес на Китайската компартия бяха елиминирани всички проамерикански противници на Си Дзинпин. Това бе несиметричният китайски отговор на провокационното преди време посещение на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайван.
Си Дзинпин спокойно може да бъде наречен император на Поднебесната.
Китай ще си върне Тайван. Можем да не се съмняваме. Нещо повече - в орбитата на Пекин се върти цяла Югоизточна Азия. Даваме ли си сметка каква част от икономиката и финансите на тази част от света се върти в орбитата на хуацяо - хора с китайски произход или етническа принадлежност, които живеят извън континентален Китай?
Китайската диаспора в Япония владее значителна част от японските модерни технологии. Западният свят, включително и ние, трудно разбираме китайците, те са сложноразгадаема за нас цивилизация и с нашата силно идеологизирана либерална когнитивна матрица често стигаме до грешни изводи. Възможно е след време да се окаже, че Тайван негласно вече е станал част от Китай, докато Западът все още продължава да се вживява в този казус.
Инж. Боян Чуков е експерт по борбата с тероризма. Бивш дипломат. Завършва специалност „Радио и телевизия“ в Техническия университет в София. Специализира в Института за политически науки, Париж. В периода от 1988 до 1992 година завежда консулския отдел в Посолството на България в Мадрид. Съветник по националната сигурност в правителството на тройната коалиция (2008-2009). Има над 500 публикации на международни теми. Владее френски, испански, руски, гръцки и английски.