По казуса Иванчева и Петрова, хора свързани с прокуратурата, ме критикуват, че не съм спазвал принципа решенията на съда аксиоматично да се приемат като независими и да не се обсъждат. Дори ме укориха, че същият този съд ме защитил спрямо Джи Пи Груп, Делта Гард и Делян Добрев.
Започвам с изключителния Кристиан Таков - Правото трябва да се пази от закона. Ако не го разбират в прокуратурата значи не са разбрали разликата между школата в Симеоново, произвела Гешев, в която ги учат да обслужват закона, както са всички други полицаи, и Софийския университет, който ни даде Кристиан и която връзката на правото и закона минава съзнанието за обществено признание, през морал и справедливост.
Самата идея, че съдебните решения не се обсъждат, а изпълняват означава да си примирим с безобразията в тази система. Да, има проблем с това да подвеждаме всички съдии под един знаменател, това е разбира се недопустимо. Но е още по-перфидно, обратното положение доверието по принцип към професията да се използва за защита от всеки нейн отделен член и така те да стават недосегаеми и неподлежащи на обществена критика.
Тези съдии, които постановиха присъдата на Иванчева и Петрова нямат нищо общо със съдиите, които са постановили моите решения. В моето уравнение отсъства прокуратура, да не говорим специализирана. Още когато се разделиха съдиите на специализирани и други, трябваше да протестират.
А това е съществено, защото с вкарването в затвора на двете жени, след близо три години домашен и реален арест, е изнасилено право. Още от първия ден на показното им задържане. Съдиите не спасяваха правото, а опърпаната от всички страни репутация на "колегата" Иван Гешев. Вместо той да си дамгата на перверзните му схеми със специализирано правосъдие за борба с корупцията, които защитават големите риби и търсят жертви сред беззащитните, сега съдиите носят този позор. Същите съдии, които са освободили Маргините и куп светила на мафията, вкараха двете жени в Сливен, за да "нахранят" медиите с политически амфетамини на илюзията, че Гешев върши някаква работа и че реалната корупция е при малките кметове, а не при големите акули в политиката и бизнеса. Не случайно символът на българската корупция беше в екрана, докато двете жени ги извеждаха под конвой..
За това се връщам на "тънката" и непостижима за мнозина служители на Темида разлика между тези които пазят правото преди закона, и другите, осъдили двете жени, които обслужат през закона силните на деня.
Без обществен договор базиран върху морала и справедливотта нито една система не може да функционира, включително съдебната.
Не съм юрист, но си мисля, че влязлата в сила присъда отваря възможност Иванчева и Петрова да се обърнат към ЕСПЧ, ако са им нарушени правата.
Последно не е въпросът дали са извършили или не нарушение, което изисква присъда, а за цялостния контекст на фалшивата борба с корупцията, в която участват прокурори и специализирани съдии.