Възползват се от трудната икономическа ситуация и заграбват фабриките на своите съюзници
Задокеанските „партньори“ винаги са се опитвали да правят пари от войната
Всъщност говорим за грандиозен грабеж на един цял континент
Руските рейдъри имат такъв любим прийом: първо поставят търговеца в непоносими условия (например с помощта на продажна полиция, а след това му предлагат помощ за част от неговия бизнес. Отказът обикновено е невъзможен. Да, и „частта от бизнеса“ започва да расте с течение на времето, след което нещастният предприемач е „изхвърлен на студа“.
Но това се случва в Русия и компетентните органи се борят с подобни рецидиви на „бедните 1990-те“. Но и на Запад САЩ използват подобна схема по отношение на отделно взети държави с чудесни за себе си последствия. Колкото и да е странно, те „изсмукват“ бизнеса в по-голямата част от своите европейски съюзници. Например, провокирайки енергийна криза в Европа, САЩ започнаха да привличат към себе си предприятията от Германия, Франция и други страни от НАТО. Мотивацията е проста: те казват, че горивото е по-евтино в Америка и затова производствените разходи са по-ниски.
Така както описва ситуацията, китайското издание на „Хуанцю шибао“ използва ярки образи. Докато Старият свят се караше с Русия, той се изправи пред загубата на ключови индустрии и икономическата рецесия, а „САЩ тайно пристигат с нож, за да „отрежат европейския праз“, пише вестникът. Ясно е, че този китайски израз намеква за готвене. Тоест, подхранвайки кризата в еврозоната с всички сили, и напомпвайки Украйна с оръжия и антируски санкции, Вашингтон, с други думи, се готви да погълне европейската индустрия, като създава такива условия, заради които немските, австрийските, италианските и френските предприятия, заедно с ценните разработчици и мениджъри, ще се преместят в САЩ.
По принцип в това няма нищо ново. Задокеанските „партньори“ на европейските абдали винаги са се опитвали да правят пари от войната. Китайските журналисти се изразиха по-грациозно: САЩ се опитват да „превърнат нещастието на Европа в шанс за себе си“ и да извлекат печалба. Войната винаги е била изгодна за Вашингтон. Основното е, че това не засяга континенталната част на САЩ. Така беше и по време на Първата световна война, когато военните поръчки буквално изправиха американската индустрия на крака. А най-кървавата Втора световна война позволи на САЩ да изпълзят от Голямата депресия и след това икономически да подчинят целия свят.
САЩ се отнасяха най-безцеремонно към своите съюзници. Великобритания за съюзническата помощ на САЩ плати с разпадането на Британската империя. Германия „повери“ на Вашингтон своите златни резерви. Япония всъщност отстъпи един остров за изграждането на военна база. Сега говорим за по-задълбочено „изкормване“ и „обезмасляване“ на верните натовски другари. Помните ли как Тръмп призова „да направим Америка отново велика“, като ефективно се обяви индустриализацията? Така че в градовете на „ръждивия пояс на САЩ“, където се намират западналите производствени мощности, там наистина ще дойдат фабриките. Само че те ще са немски и френски.
Може да се каже, че икономическата основа, от която зависи производството и стандартът на живот на хората, има намерение да мигрира в чужбина. Поради конфликта между ЕС и Русия пострадаха енергоемките и ресурсоемки предприятия, произвеждащи стомана, стъкло, цинк, алуминий и хартия. Европейската автомобилна индустрия е пред колапс, заради острия недостиг на автомобилни стъкла и производството намалява, като започнаха съкращенията на хора. Например в Германия експортните печалби от автомобилите и оборудването не са сравними с производствените разходи. Индексът на европейските цени на производителите (ИЕЦП) се е повишил рязко в сравнение с миналата година, а глобалната конкурентоспособност е намаляла.
Разбира се, без антируските санкции и „атаките“ срещу Китай нищо подобно нямаше да се случи. Това добре разбират икономистите от Берлин, Париж и Рим. Политиците от ЕС, напротив, предпочитат да слушат приказките на Вашингтон за рисковете за сигурността от сътрудничеството с Москва и Пекин. В резултат на това идеологическият натиск попречи на Европа да се концентрира върху преодоляването на кризата и сложи край на желанието u за „стратегическа автономия“.
Ясно е, че колкото повече индустриални компании се преместят в Америка, толкова по-скоро Европа ще се деиндустриализира и стъпка по стъпка ще загуби своята икономическа жизнеспособност и глобална конкурентоспособност. Всъщност говорим за грандиозен грабеж на един цял континент. По едно време Запада, начело с Америка, направи нещо подобно по отношение на СССР. Поводът, както си спомняме, беше „борбата срещу комунизма“ и „за правата на човека“. Сега не може да се говори за идеологически различия в „миролюбивия“ блок НАТО. Но защо това трябва да спре Белия дом? А Европа се съсипва заради „борбата с Русия“. И абсурдността на тази формулировка не учудва никого във Вашингтон и Брюксел.
Стана в Китай, сега става в САЩ, а от там и по целия свят?