Българската народна банка (БНБ) отрече да е изготвян доклад, в който се твърди, че страната ни не е готова за присъединяване към еврозоната през 2024 година.
Потресаващ доклад на БНБ: Еврозоната няма да има положителен ефект върху икономиката ни!
Това става ясно от позиция на Централната банка, изпратена след запитване на БНР за автентичността и характера на текстовете, цитирани през седмицата от лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов.
БНБ потвърждава фокуса си върху подготовката за въвеждането на еврото именно с целева дата 1 януари 2024 година:
Българската народна банка не е изготвяла Анализ за ефектите от въвеждането на еврото, който да е одобрен от Управителния съвет и да бъде официално входиран в Народното събрание, пише отговор до БНР.
На 2 ноември лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов и депутатът от БСП проф. Румен Гечев обявиха пред журналисти в парламента, че разполагат с документ, изпратен от БНБ. И двамата дадоха ясно да се разбере, че не става въпрос за официален документ, но увериха, че е изпратен от БНБ. Гечев даже го нарече "пасквил".
"БНБ ни изпраща някакъв пасквил, който не е ясно кой го е писал, каква отговорност носи, няма подпис, няма печати, не е ясно кои са тези експерти и не се дава отговор на въпросите, които поставихме на изслушването на управителя на БНБ", каза той.
Според Гечев в доклада съществуват противоречия за готовността на България да влезе в еврозоната през 2024 г.
Костадинов нарече полученото "работен вариант на доклад на БНБ за влизането ни в еврозоната". Според него от текста може да се направи изводът, че страната ни не е готова за присъединяване през 2024 г.
В отговора си до БНР от Централната банка потвърждават фокуса си върху подготовката за въвеждането на еврото именно с целева дата 1 януари 2024 година.
Българската народна банка не е изготвяла Анализ за ефектите от въвеждането на еврото, който да е одобрен от Управителния съвет и да бъде официално входиран в Народното събрание - става ясно от отговора на БНБ.
Още на първата страница на въпросния документ е изписано, че това е "работен вариант към 25.10.2022 г." и е разработен от експертна група, без да е одобряван от ръководството на Централната банка - съобщава БНР, откъдето са получили копие от него от БНБ. Вътре не са отразени позициите на Министерството на финансите и други участници в работната група.
Обсъжданите текстове - предоставени с цел прозрачност и избягване на спекулации по темата - са работни версии, изготвени от експерти на БНБ като част от дейността на работна група "Макроикономически анализи и публични финанси" към Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната.
БНБ е фокусирана върху изпълнението на задачите, свързани с мандата на централната банка и решението на Народното събрание от 27 октомври 2022 г. за ускоряване на процеса на подготовка за въвеждане на еврото в България с целева дата 1 януари 2024 г., уверяват от БНБ.
От централната банка допълват, че "позицията на БНБ по въпросите, свързани с присъединяването към еврозоната, е изразявана многократно, включително от управителя на БНБ".
Миналата седмица от трибуната на Народното събрание гуверньорът Димитър Радев изтъкна ползите за страната ни от присъединяването към еврозоната и предупреди, че ако не успеем да влезем в целевите срокове, следващият прозорец за нас ще бъде чак след десет години.
Епицентър. бг припомня, че миналата седмица след като докладът на БНБ, за който съобщиха Костадинов и Гечев, започна да се разпространява апокрифно, от БНБ изпратиха официално на медиите Анализа от 130 страници, изготвен от БНБ и от управителя на банката Димитър Радев.
В него се казва:
Изследването на степента на реална конвергенция на България показва, че към текущия момент страната като цяло не е напълно готова за членство в ИПС (икономически и паричен съюз).
Анализът показва, че инфлацията ще се повиши.
„Опитът на държавите членки на еврозоната показва, че процесът на преизчисление води до известно увеличаване на ценовото равнище в икономиката, което най-често произтича от:
(1) закръгляване на цените в посока нагоре до достигане на ниво, което фирмите считат за “атрактивно” от гледна точка на потребителите...
(2) прехвърляне на разходите на фирмите за превалутиране върху потребителите...
(3) т.нар. ефект на „рационално невнимание” (rational inattention) на потребителите. След въвеждането на еврото и изтичането на периода на двойно обозначаване на цените, част от потребителите престават да сравняват старите и новите цени...
(4) използване на момената на превалутиране за т.нар. “едновременно обновяване”... Когато се въвежда еврото всички фирми могат – без допълнителни разходи – да обновят цените си, което по този начин води до по-голяма промяна на цените (инфлация)...
(5) целенасочени действия на някои фирми да увеличат маржа на печалбата си, докато домакинствата свикват с новата валута.
Предвид заключенията в наличната икономическа литература и анализа на пазарните дялове на сходните до България държави, присъединили се към еврозоната след 2007 г., не може да се очаква, че приемането на общата валута от страна на България ще има значителен позитивен ефект върху износа и конкурентоспособността на икономиката ни.
Ниското равнище на доходи в България спрямо еврозоната, което се дължи главно на по-ниска производителност на труда, създава рискове от възникване на специфични за страната икономически шокове.
Текущите нива на БВП на глава от населението и на ценовото равнище на България са значително по-ниски спрямо тези на всички държави към момента на присъединяването им към еврото. Това е причина участието във валутния съюз за България да е съпроводено с по-големи рискове спрямо другите страни членки. От една страна ниското ниво на конвергенция е предпоставка за възникване на различни по размер и степен на симетрия шокове в България и еврозоната.
България ще загуби възможността да противодейства на негативни влияния от европейската парична политика.
България ще намали 10 пъти задължителните минимални резерви за банките, което може да предизвика инфлация.
БНБ може да бъде задължена да компенсира загубите на други централни банки. Лихвите по кредитите на търговските банки почти няма да се променят.
Решенията в еврозоната се взимат с обикновено мнозинство от УС на ЕЦБ, който е съставен от управителите на всички централни банки, но на ротационен принцип. Представителите на Германия, Франция, Италия, Испания и Недерландия са част от първа група и имат 4 гласа, втора група е съставена от останалите 15, а при превишаване на 21 страни членки ще има трета група.
България ще бъде поставена в трета група, поради малкия си относителен дял и ще участва в значително по-малко гласувания на ротационен принцип.
Така тежестта на нашия глас в еврозоната ще бъде два пъти по-малък от този на водещите икономики, сочи Анализът, който бе даден на медиите от името на БНБ.
Според бившия финансов министър Владислав Горанов става въпрос за "институционална интрига в БНБ, която се използва за политически цели"
"Очаквам, ако има доклад на БНБ да излезе управителя или някой от подуправителите и членовете на управителния съвет на БНБ и да публикуват институционалната позиция на банката и да застанат зад нея. Да има решение на управителния съвет на БНБ или поне някой от него и да каже БНБ мисли това. Свидетели сме на институционална интрига в централната банка, която се използва за политически цели и то по тема, която е изключително важна за обществото и стратегически избор. Мисля, че управителят на централната банка ясно заяви позицията от трибуната на Народното събрание, и ако има нещо, което е неясно защо се допуска БНБ да се превръща в детска градина и тук вината е в управителя, който има ресурс да си подреди къщата", казва той пред "24 часа".