Тя е намерена мъртва в дома й миналата седмица след сигнал. Наложило се е полицията да разбие входната врата на жилището
Роднина е заподозрян, че е убил актрисата Виолета Донева. Тя е била намерена мъртва в локва кръв в дома си, пише "24 часа".
По тялото са открити много прободни рани, има данни и че е душена. По случая са назначени много експертизи, за да се установи точната причина за смъртта. Води се досъдебно производство, то е образувано за убийство.
Заподозряна е нейна родственица, която е с психични проблеми, съобщи NOVA.
Родената през 1943 г. звезда на театъра от години не се изявява на сцената. Тя бе обявена за "заслужил артист" през 1974 г. и бе носителка на орден "Кирил и Методий" II степен.
Донева е бивша съпруга на режисьора Людмил Стайков. Двамата имат един син.
Снима се в постановки в телевизионния театър до средата на 80-те години на миналия век. След това са занимава с дублаж на филми и преводи.
Прокоба тегне над убитата актриса
Трагичната новина, че голямата актриса от близкото минало Виолета Донева е открита в локва кръв в дома си в столичния квартал "Изток" потресе не само артистичната гилдия и тези, които я познаваха. При първоначалния оглед криминалистите са установили, че по тялото на 79-годишната жена има следи от насилие. Първоначалната версия е, че е убита от свой роднина заради имотни драми.
Както Lupa.bg първа съобщи тялото на Виолета Донева е намерено, след като няколко дни възрастната актриса не е отговаряла на телефонни позвънявания, а съседи не са я забелязвали да излиза от апартамента си. Наложило се е вратата на жилището да бъде разбита. Назначени са множество експертизи, работата на разследващите продължава.
За съжаление животът на Виолета Донева още от невръстна възраст е низ от трагедии. Тя остава полусираче едва на 2 години, не помни баща си, майка й изследва безследно за известно време и е отгледана от баба си.
Виолета Донева е дъщеря на изявен царски офицер, който участва във Втората световна война. След идването на комунистите на власт на 9 септември 1944 г., капитан Павел Джингаров е отзован от фронта, а на 15 март 1945 г. осъден от Народния съд и разстрелян. Бил е само на 33 години. Десетилетия по-късно офицерът е реабилитиран.
След разстрела на капитан Джингаров майката Цвета Джингарова остава на свобода доста кратко време. През лятото на драматичната за България, за Европа и за света 1945 г. тя е качена в автомобил на столичния булевард "Мария Луиза" и е в неизвестност близо две години. Близките й смятат, че е убита в подземията на т.нар. народна милиция. За малкото момиченце се грижи баба му.
Семейството на царския офицер обитава просторен апартамент в района на Докторската градинка. Партизански генерал обаче хвърля око на дома. На клетата баба с пеленаче на ръце дават срок от 12 часа да опразни жилището. Тя събира малко вещи в един вързоп, грабва бебето и започва да дири подслон при познати.
Всички обаче се отдръпват от дамгосаното семейство. Все пак се намира един благороден човек, адвокат - чичо Борис, който ги приютява в мазето си на Руски паметник, където си е стъкмил малка дърводелска работилничка. Там, в тясното подземно помещение, малката Виолета се учи да ходи и да говори.
В качеството си на адвокат чичо Борис успял в един момент да разбере, че майката е жива и се намира в Централния софийски затвор. Използвайки познанствата си, той успява да уреди свиждане на Виолета и баба й с майката. Дотогава Виолета знае за майка си единствено от разказите на баба си - че била литераторка, завършила с отличие Софийския университет, че била много красива.
С Апостол Карамитев във филма на Борислав Шаралиев "Двама под небето"
Малкото момиченце и баба му отиват в сградата на милицията на "Лъвов мост" в очакване на свиждането. При тях влиза слаба грозна жена, приличаща на скелет, която се опитва да прегърне любимите си хора. Това е майката на бъдещата актриса, която очевидно е съсипана от побой и изтезания в милицията.
След като я освобождават, Цвета Джингарова е лишена от учителски права и от всякакви доходи. Бабата скоро умира от рак.
Виолета завършва с отличие гимназия в Кюстендил. Фамилията й обаче е пречка да кандидатства във ВИТИЗ. „Черното петно” в биографията им остава дори, когато вдовицата на царския офицер се омъжва повторно за своя колега Кирил Донев, който осиновява Виолета и я отглежда
като свое дете. Преди 9 септември той заедно със семейството си притежава театри.
Все пак бъдещата актриса получава заветното "да", успява да влезе в Театралната академия и през 1966 г. завършва ВИТИЗ със специалност актьорско майсторство.
Омъжва се за младата надежда на българското кино - режисьора Людмил Стайков.
Той е режисьор и на филма "Обич", превърнал Донева в легенда. Създаден по романа "Обич" на Александър Карасимеонов, в лентата на красивата Виолета партнира Стефан Данаилов. Клюката твърди, че между двамата актьори не терена пламнала романтична връзка.
Виолета Донева и Стефан Данаилов във филма на Людмил Стайков "Обич" 1972 г.
Донева и Стайков имат един син - Иво, който по-късно става режисьор. Виолета и Людмил се развеждат в началото на 80-те, а по-късно се развеждат. Актрисата се омъжва втори път за ученическата си любов - баскетболиста Атанас Грънчаров.
Дебютът й в киното е още през 1961 г. във филма "Стръмната пътека" на Янко Янков. Първата й главна роля е в "Двама под небето" на Борислав Шаралиев. През 1963 г. се снима във филма на Кирил Илинчев по романа на Георги Марков "Анкета", а през 1970 за втори път работи с Борислав Шаралиев в "Сбогом, приятели". През 1972 г. получава наградата на СИДАЛК за женска роля за Мария във филма на Людмил Стайков "Обич".
Играе в два филма на Иля Велчев - "Дубльорът" (1974) и "Завръщане от Рим" (1977). Снима се в телевизията. За ролята на Люба във филма "Допълнение към Закона за защита на държавата" (1976) на режисьора Людмил Стайков е отличена със статуетката "Свобода" на Международния кинофестивал в Сопот в Полша, 1979, когато наградата за мъжка роля получава Ив Монтан. Снимала се е още във "Всеки ден, всяка нощ" (1978, реж. Владислав Икономов) и много други.
Работи най-дълго във Военния театър - от 1967 до 1993 г., а след това и в общински театър "Възраждане" и Театър 199. От 2008 до 2010 г. е директор на Театър "Възраждане".
Виолета Донева три мандата е шеф на СДС в кв. "Изток". Окончателно скъсва с политиката през 1994 г., когато разбира, че в нея няма място за идеалисти.