Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Новият план на ГЕРБ за "евроатлантическо" изпиране на бандитизма: "Всички искат еврото". Икономист: Да не бързаме с еврото, ще ни донесе инфлация

Stoyan Panchev: Новият план на ГЕРБ за "евроатлантическо" изпиране на бандитизма е чрез декларация в парламента за това колко всички искат еврото.
Преди да сме прочели анализ на БНБ, МФ и БАН. За да може да се обозначат като най-верни на центъра.
Нещата са изключително грозни. Тази игра с паричната система не е безвредна и ще патим години наред.

Stoyan Panchev: Финансовият министър директно каза, че влизането в еврозоната е, за да се трупат по-лесно дългове.
Росица Велкова:
"Аз не считам, че е вредно, тъй като най-малкото, давам пример от външната емисия, която сега правихме за теглене на дълг. Виждате, че доходността, която постигнахме, обемът, който постигнахме, не беше това, което е желано, но първият въпрос, който ни задаваха на срещата с инвеститорите, беше дали целевата ни дата е 1 януари 2024 г. При условие, че към момента, поне на техническо ниво, ние извършваме всички дейности, естествено отговорът беше, че целевата ни дата е 1 януари 2024 г. При един друг отговор тази доходност, която получихме на външната емисия и обемът, който получихме едва ли щяхме да можем да постигнем. Това означава, че много по-добре ще е за фиска, ако ние сме в еврозоната."
Неее, няма как да стане гръцки сценарий. Изключено.

Големите централни банки се опитват да поправят грешката си

Все още не е ясно дали ще има редовно правителство, а инфлацията достигна рекордни стойности. Една от най-важните задачи на парламента е приемането на бюджет за следващата година. С въпроси каква политика трябва да бъде заложена в бюджета за 2023 г., може ли да очакваме вдигане на данъци и лихви, необходимо ли е увеличение на минималната заплата и пенсиите се обърнахме към икономиста Стоян Панчев.

- Г-н Панчев, инфлацията достигна рекордни нива. Смятате ли, че до края на годината ще продължи покачването на инфлацията?
- Моята прогноза е, че в следващите месеци темпът на ръст на цените ще се забави. Смятам, че или сме достигнали, или сме близо до локален пик на инфлацията. Това, разбира се, не значи, че на пазара ще става по-евтино, просто всичко ще поскъпва с по-бавни темпове. В крайна сметка големите централни банки, които причиниха този невиждан от 40 години скок на инфлацията, вече се опитват да поправят грешката си, като вдигат лихвите с цел предизвикване на рецесия, спад в търсенето и съответно по-бавен ръст на цените. От известно време предупреждавам, че не трябва да се бърза с влизането в еврозоната в такъв момент. Преминаването от валутен борд към евро дава специфичен, дългосрочен инфлационен стимул на икономиките, които са минали през подобен преход. Страните с най-висока инфлация в Европа са точно такива, сменили борд с евро - Естония и Литва.

- Възможно ли е да бъдат предприети мерки в България за ограничаване ръста на цените? В Гърция въведоха таван на надценката, която търговци могат да слагат за някои стоки?
- Възможно е (и са въведени някои такива) мерки за временно скриване на инфлацията, или за нейното пренасочване, да бъдат приложени. Данъчни облекчения, ценови тавани, субсидии на цената и пр. Тези подходи е възможно да прикрият размера на инфлацията в индекса на потребителските цени, чрез който тя се измерва, но инфлацията вече е създадена и подобни мерки дори и да са временно облекчаващи ще създадат други изкривявания. Например, много от мерките, които виждаме да се прилагат в Европа, ще бъдат финансирани с големи количества дълг, това, при ситуация на все по-неликвидни пазари за държавни облигации и растящи лихви, може да се окаже опасно. Видяхме го във Великобритания преди няколко седмици. Правителството реши да предприеме сериозна програма за намаляване на данъците и за енергийно субсидиране на домакинствата, като очакваше да финансира безпроблемно тези разходи. Пазарът не беше съгласен и за един кратък момент имаше опасност за пълен фалит на пенсионната система в страната, която беше спасена чрез намеса на централната банка. В контекста на предишния въпрос, една от най-добрите политики за ограничаване ръста на инфлацията в България е да не се влиза в еврозоната. Особено преди този рекорден от десетилетия епизод на високи цени и финансова несигурност не остане в миналото. Не е случайно, че Румъния отложиха своето решение за смяна на валутата за 2029 г.

- Как си обяснявате факта, че в България продават стоки на по-високи цени от тези на абсолютно същите стоки в магазини от същата търговска верига в Гърция и Германия?
- Трябва да видим за кои точно стоки става въпрос. Възможно е това да произтича от по-малкия пазар, който сме, възможно е да идва от липса на конкуренция в дадения пазар. Като цяло, ценовото равнище в България е по-ниско от това в Западна Европа, но близките търговски отношения с ЕС „дърпат“ нашите цени към техните. Това, разбира се, важи и за заплатите. Много е важна и методологията на сравнение. Например от какви магазини са взети продуктите, които се сравняват. Също така, дали става дума за стоки и услуги. Едно от основните разминавания между цените „на Запад“ и у нас е в по-ниската цена на услугите, защото тяхната търгуемост на общия пазар е по-ниска. Изобщо има много елементи в тази история. Другото важно е, че всъщност конвергенцията на доходите, т. е. приближаването на нашите доходи към тези в по-богатите страни, е ключово изискване за безпроблемно влизане в еврозоната. Колкото по-ниска е конвергенцията, колкото по-далеч сме от доходите в развитите страни, толкова повече може да има допълнителна инфлация след смяната на една валута с евро. Унгарската централна банка е поставила такова изискване за замяна на форинта с евро - доближаване на 90% от средноевропейския доход.

- Една от основните задачи на новия парламент е приемането на бюджета за 2023 г. Какво ще стане, ако парламентът не успее да приеме бюджет за следващата година?
- Ако Народното събрание не успее да приеме нов бюджет за 2023 г., тогава през следващата година ще се ползва бюджетът за настоящата, разделен на равни части по месеци. На практика оставаме с Бюджет 2022 и за 2023 г. Което само по себе си не е твърде голям проблем, имайки предвид моето очакване, че политическите партии ще направят всичко възможно да раздуят разходите в парламента. Запазването на Бюджета 2022 и през следващата година може да се окаже своеобразен инструмент за дисциплиниране на политическите партии, които се надпреварват по наддаване за по-високи социални и други разходи. Видим ли подобно развитие на нещата, може всъщност да сме получили скрит подарък от съдбата.

- Какъв според Вас трябва да бъде бюджетът за следващата година - с увеличени разходи за социални плащания и подпомагане на граждани и бизнеса или да се търси свиване на разходите?
- От чисто фискална гледна точка по-добре ще е да се търси свиване на разходите и намаляване на дефицита. Според предварителните изчисления на Министерство на финансите, дори преди намесата на гладните за нови социални плащания депутати, очакваният дефицит за следващите не една, а няколко години, е около 6,8%. Това е изключително високо и не може да се толерира твърде дълго. Особено ако става дума за структурни увеличения на разходите като пенсии и заплати. Т. е. такива, които нямат да бъдат намалени в следващи бюджети. От друга страна, разбираемо е желанието за повишаване на определени доходи, които зависят от държавата. Още от средата на тази година знаем, че темпът на ръст на заплатите изостава спрямо темпа на ръст на инфлацията. Как един политик ще може да обясни това на своите избиратели, особено когато очаква скорошни избори. Има и сектори, които се нуждаят от опресняване на цените, защото те в голяма степен са под контрола на държавата и са изостанали в сравнение с останалата част от икономиката. Здравеопазването е такъв сектор, където и клиничните пътеки изоставаха още преди инфлационната криза, и лекарствата не бяха с адекватно ценообразуване предвид скока на енергията, материалите, транспорта и др. На една конференция на Българска болнична асоциация в средата на годината бях изчислил, че цените за здраве у нас изостават от останалите цели пет пъти. После ще се чудим защо качеството е лошо или защо липсват медикаменти. Много системи са нагласени да работят в среда с ниска инфлация, нужна им е пренастройка за новото нормално на бързо увеличение в цените.

- Решения на предишния парламент доведоха до нарастване на бюджетните разходи. Смятате ли, че ще се наложи увеличение на данъците?
- Данъците са изключително непопулярни сред българските избиратели, това ясно ни показват десетки изследвания на общественото мнение, така че това ще е последен ход от които и да е управляващи. Също така, много е вероятно, дори да бъдат увеличени налозите, приходите да разочароват. Неслучайно например плоският данък е застопорен на 10% - това е нивото, което е достатъчно ниско, за да откаже повечето плащащи от идеята да крият данъци. Всъщност, ако се замислим, голямото избягване на данъци се случва основно заради осигуровките, където става дума за по-големи проценти. Така че, според мен по-разумно би било да се търсят начини за намаляване на разходите. Това, което виждам от страна на политическата класа, е желание за натрупване на дългове и дори Христо Иванов прояви апетит към валутния резерв. Всъщност самият министър на финансите обясни желанието си за влизане в еврозоната с възможността за по-лесно получаване на кредити за хазната.

- Служебното правителство преговаря за покупката на военни самолети. Смятате ли, че в сегашната ситуация трябва да бъдат харчени пари за самолети?
- Не съм достатъчно добре запознат със състоянието на въоръжението в българската армия. Не съм и наясно какво изисква закупуването на още военни самолети, след като такива бяха поръчани преди няколко години, макар и още да не са доставени. Както и други инициативи на служебното правителство (например предлагане на закон за еврото), струва ми се, че се излиза от имплицитните граници на мандата на кабинета, който не би трябвало да прави големи завои в политиката на страната без нужната демократична санкция, каквато имат партиите в парламента.

- Синдикатите поискаха минимална заплата от 850 лв. и вдигане на заплатите и в частния и в държавния сектор през настоящата година - с процент компенсиращ инфлацията, а през 2023 г. с 12-13 на сто. Смятате ли, че това е добра идея?
- Смятам, че вдигане на заплати и в двата сектора са наложителни, предвид високата инфлация. В същото време, инструментът минимална работа заплата е много груб и може да създаде сериозни проблеми с безработицата в един бъдещ период. Изследвания показват, че увеличение на минималната работна заплата със 100 лв. е довеждало до спад на заетостта с 1,5 процентни пункта в последните години у нас. Друго важно предупреждение е, че вдигането на заплатите с цел преследване на инфлацията... всъщност създава инфлация. Затова и основна цел на централните банки е ценовата стабилност - с други думи да не допускат изобщо възникването на инфлация по начало. Значително по-добра политика за повишаване на доходите е продължаващо разширяване на програмите за ваучери за храна. Имам предвид отпускане на по-голяма квота от страна на Министерство на финансите, увеличение на номинала, който тази година достигна 200 лв., но може да е по-голям, и най-вече създаване на ваучери за плащане на друго освен хранителни стоки. Имаме въведени такива за битовите сметки, но поради некомпетентност от страна на държавата, те не работят - време е да бъдат направени достъпни за хората. Имаше идеи за туристически ваучери, за ваучери за култура. Това е една добра европейска политика, която може да бъде застъпена по-сериозно и тук. Между другото, Румъния отново е напред и е въвела много от нещата, за които говоря.

- Пенсиите през настоящата година бяха увеличени на два пъти - от 1 юли и 1 октомври. Според Вас през 2023 г. трябва ли да продължи практиката за увеличение на пенсиите по швейцарското правило с 50% от ръста на доходите и 50% от инфлацията?
- Швейцарското правило успява добре да отрази стопанската конюнктура в доходите на пенсионерите, така че подкрепям продължаващото му използване. За съжаление големите проблеми на пенсионната система не бяха адресирани в по-спокойни времена и ще продължат да се задълбочават. Прогнозите на Министерство на финансите показват, че до 2-3 години ще видим удвояване на държавното обществено осигуряване като абсолютна стойност, а като процент от БВП до над 11% от националния доход годишно. Да поставим това в контекста на изключително влошена демография и прогнози за нисък икономически ръст, очакванията ми са, че дефицитът в първия стълб на пенсионната система ще стане сериозен и може отново да видим идеи за национализация на частните пенсии. Ще има проблеми и във втория стълб, ако продължат да падат цените на ДЦК и други финансови активи.

- Европейската централна банка започна да вдига основните си лихви. Кога това ще бъде усетено в България, ще нараснат ли лихвите по депозитите?
- Вдигат ли се лихвите от ЕЦБ, ще се вдигнат и тези у нас. Даже определена група от граждани с кредити в евро вече са изпитали този ефект. Едно възможно прокси, което да ни помогне да се ориентираме в евентуалния ръст на лихвите по кредити и депозити, е доходността по българските ДЦК, която също расте с бързи темпове и вече е над 5%. Големият въпрос е докъде ще стигне това вдигане на лихвите от страна на Франкфурт, имайки предвид, че състоянието на някои икономики в еврозоната, като Италия и Гърция, е много тежко от гледна точка на дълг и те не могат да понесат твърде резки скокове в лихвените проценти. В момента на международните пазари големият страх е от глобална криза на държавните облигации, което със сигурност ще уплаши ЕЦБ. Достигнали сме последния период на един дългосрочен дългов цикъл, когато размерът на публичните дългове в много страни, особено развити такива, преминава 130% от годишното произведено в икономиката. Стопанската история ни казва, че доберем ли се до тази граница, чака ни определена форма на неплатежоспособност и криза.

Нашият гост
Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Бил е преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

Източник/ци: Икономистът Стоян Панчев пред „Труд News“: Да не бързаме с еврото, ще ни донесе инфлация - Труд

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!