Големи страсти събуди текста за Костов.
Коментарите за неговата личност са гневни, дори яростни.
Не бива да се учудваме.
Вече повече от 20 години политиците ни одумват, когато им е изгодно, тукашната Криминална Приватизация.
Но никога досега не са изтървали и две думици за Главната Жертва.
А това сте вие/Народа.
Народа загуби усещането, дори убедеността си, че е стопанин на труда си.
Тази убеденост донейде може да е била измамна – но това е нищо, в сравнение с Големия Грабеж, извършван, сякаш нарочно, пред очите на всички, нахално и безцеремонно.
Големият Грабеж прекърши съдбата на хиляди хора – мнозина от тях все още са край нас, все още помнят и страдат.
Оттам е тази черна неприязън, която прелива от коментарите ви.
Оставиха ви в нищото – да се оправяте, както намерите за добре.
И се заеха да „управляват“ присвоеното – некадърно, естествено, защото и като „чорбаджии“, си оставаха все същите некадърници, поне повечето от тях.
Все пак, едно нещо свършиха както трябва: напълниха главите на младите с лъжи.
И те окончателно са загубени за Истината.
***
Всичко, изречено от Светеца/Костов по телевизията, веднага се превръща просто в едно гъгнене – щом човек чуе разказа на леля му, покойната вече Гълъбина Ръждева/програма „Всяка неделя“, 2004 година.
Гласът на тази пределно откровена жена, дори донейде безпардонна, ще преследва Светеца до края.
/вижте прикаченото видео; цялото интервю можете да видите в
сайта vsyakanedelya.com/
Заради бруталните подробности, с които е изпъстрено интервюто й, тя винаги ми припомня казаното от Андрю Клаван: „С изключение може би на Бог, винаги има само един свидетел на вътрешния мир на човека“. Ръждева е тъкмо този свидетел.
Но ние сме пословични с нехайството си по отношение на всичко – включително и към Паметта, особено към нея.
Днес тя вече окончателно е превърната в една дрипа, нетърпимо вонлива. Ние сме свършени, но не го знаем – а дори подозирам, че това не ни интересува особено.
Лъжците се оказаха талантливи, тъкмо те – завършените никаквици, но майстори в това отношение.
И ги оставихме да дялкат с ножовете си Истината/Историята, както те си знаят.
Само едни идиоти могат да го допуснат това.
Ние се плашим от Паметта, дори от собствената си – сякаш е някакъв вмирисан мъртвец.
Не ни е до нея – тя ни ограничава, вместо да ни вдъхновява.
Костов знае това и е спокоен.
Той сякаш следва казаното в една миниатюра на Ницше: „Аз го сторих – казва паметта ми. – Не е възможно да съм го сторил – казва гордостта ми и остава непоклатима. Накрая паметта отстъпва“.
При Костов паметта е стриктно редактирана. Впрочем, тя само ще ти
пречи, когато сам извайваш собствения си паметник.
Обаче една книга, съставена от свидетелства на хора, които добре са го познавали, озаглавена „Аз, Костов – и другите“, би трябвало да го срути. Но той само тънко ще се усмихне – и така ще ни каже: „Стига ви толкова“.
В „Политиката отвътре“ има един фрагмент, който заслужава специално внимание, той се отнася до Иво Прокопиев, отгледания от самия Костов Принц на Приватизацията.
Ето го: „Така наречените „десни“/медии – „Капитал“ и „Дневник“ оклеветиха управлението на ОДС още преди края на мандата… Обикновено такива медии са с властите, за да получи техният собственик желани законови промени, обществени поръчки или провалено наказателно преследване…“ /край на цитата/
На какво се дължи късният гняв на Демона на Криминалната Приватизация към неговото най-глезено чедо – това трябва да се разчопли внимателно. На какво се дължи този разрив между двамата и от кога датира той?
Какви са същинските причини за бруталната атака на Костов?
Какво се правеше в подобни мътни случаи – „Търсете жената“ отпада, понеже и двамата са примерни християни, моногамни до петите – политическите им авантюри ги презадоволяват.
Остава другото – „Следвайте парите“. Но това е обречена битка.
Във въпросния пасаж от книгата има и ясно послание към Христо Иванов, който от години търгува с тъй наречената „Съдебна реформа“ – за да получи неговият опекун Прокопиев „желани законови промени и провалено наказателно преследване“.
Костов го казва, не друг.
Но най-важното е друго.
С цитирания пасаж Костов направо се саморазобличава.
Само трябва да си припомните отношенията му с назначените от самия него „приватизатори“.
Тъй. Исус Костов съчинява книги.
Някой трябва да им отговори.
И едва тогава му простете.