Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Доста пъти съм чувал български умнокрасиви пренебрежително да се смеят "какво село" е била София при

Кристиян Шкварек

Доста пъти съм чувал български умнокрасиви пренебрежително да се смеят "какво село" е била София при Освобождението. Бунтарски опит за алтернативен прочит на българския национализъм и история, които ги дразнят, и които смятат за провинциални и глуповати. Начин един вид да се омаловажи гордостта ни с града и столицата, да се "разобличи" колко фалшиво е това чувство, точно като и с "турското робство", защото виждате ли всъщност при Освобождението е било "едно кално село" с "11 694 жители, 2 училища и 10 хана", както гласеше заглавието на една подобна статия.

Както и по принцип, тези хора дълбоко не разбират от история и по-точно от исторически контекст. Малко по-рано, на 18-ти Септември 1834-та година например, за столица на Гърция е обявена Атина. В този момент "градът" представлява 7,000 души в няколко селца около руините на Акропола. Къщите са едва 170, защото останалите жители - предимно овчари, живеят във временни и полу-временни колиби. Тъкмо това му състояние предизвиква бурен дебат сред гърците коя да е новата столица, като претендентите са и Коринт, Мегара, Пирея, Аргос и други. Патра в този момент има население от 15,000 души, а Солун (още в рамките на империята) - 60,000.

В крайна сметка далеч по-малката и маловажна в този момента Атина печели единствено и само на база историята и значението, която носи.

Само за първите 4 години в града са построени 1000 къщи. През 1896-та Атина става домакин на първите модерни Олимпийски Игри, като по това време вече населението ѝ е над 140,000 души. Така някогашният велик и значим за историята град е възвърнат към живот на практика от нищото. От село, два пъти по-малко от София по същото време.

Същото се случва и с нашата столица. Тя също е град с велико и значимо минало. Град, който при управлението на император Марк Аврелий получава правото да сече собствени монети. Град, обичан от редица императори на най-великата империя в историята на континента ни - от Галерий до Константин. Вторият популярно отбелязва „Сардика е моят Рим“. Този велик някога град, точно както Атина, постепенно запада под ударите на историята, за да се превърне в "калното село", което Освобождението заварва, и на което либералите днес се смеят в глуповат стремеж да са алтернатива на "патрЕотизма" и "тупащият се в гърдите Бай Ганьо".

Вместо да имаме подобно пренебрежително отношение, ние трябва да изпитваме същата гордост, която изпитват гърците, че успяхме да възродим от пепелта и калта този велик и значим за древността център на Балканите. Център, какъвто е и днес, и какъвто вярвам тепърва ще става.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!