Рим, Италия. Мръсна жега. Годината е 1987. На трибуните на стадион ”Олимпико” зрителите са затаили дъх. Тогава едва 22-годишна българската лекоатлетка Стефка Костадинова постига немислимото - преодолява 209 сантиметра в сектора за скок на височина и поставя световен рекорд, който не е подобрен вече 35 години. Проучване на Германския спортен университет в Кьолн обаче показва, че успехът на Костадинова е още по-нечовешки - родната спортистка е скочила не 209, а 226 сантиметра.
Проф. Волфганг Рицдорф и асистентите му Антон Конрад и Микаела Лох публикуваха анализ на скоковете на Костадинова. Той показва, че рекордът на Костадинова от 209 см идва при една от най-ниските височини на целия скок, който българската лекоатлетка прави през 1987.
Анализът обхваща няколко етапа на скока - подход (от момента, в който самият атлет стартира към летвата) до стъпката за отскок (TD), отскок - от момента на TD до момента, в който отскачащият крак се отделя от земята (TO); летеж - от момента на ТО до приземяването.
Традиционно крайната височина, достигната в скока, се разделя на три части. Сумата от тези частични височини е общият максимум височина на центъра на масата на спортиста.
От биомеханична гледна точка височината се разделя на три: Н1 - височината от центъра на масата на спортиста (СМ) към момента на отскок; Н2 - разликата между максималната височина на СМ на спортиста по време на летежа и Н1; Н3 - вертикалната разлика между Н2 и височината на летвата.
Така компютърният анализ показва, че опитът на височина от 204 см е бил феноменален - рекордът е трябвало да стане 226 см. Н1 е 115 см, Н2 - 100, и Н3 - 11.
Според резултатите Костадинова е постигнала височина от 2.26 м - скок, който е направен за пръв (и последен) път в историята.