Поставил съм си правило да се придържам към политика и история, да не коментирам драмите и инцидентите, които грабват новините периодично.
В случая, обаче, просто почва да става абсурдно.
В България има един сегмент предимно млади и средна възраст мъже, които изпреварват при всякакви условия - завои, лоша видимост, натоварен трафик, за тях няма значение. Правят го на чиста вяра в съдбата и собствения си късмет. Този късмет нерядко се изчерпва и помитат кола в насрещното. Често самите те оцеляват, за разлика от жертвите им като двете бебета днес или момичетата онзи ден.
Такива катастрофи - при изпреварване, са огромният процент от катастрофи с летален край. А причинителите са почти винаги мъже, първо, в ранна до средна възраст, второ. Отворени квартални дупета в единия случай, или разглезени, нахални богаташки синчета в другия. Такива бяха и профилите на Семерджиев и на убиеца на Милен Цветков.
И двете групи вярват, че няма никой и нищо над тях. И двете групи е крайно време да усетят ботуш на гърлото. Държавен такъв, през силите на реда. Обществен такъв, през презрението и остракизма на всички останали. Нужна ни е функционираща държава от една страна и нетолерантна, агресивна към културата на "гъзаря" обществена атмосфера.
Нужни са и силни патриарси, които да си бият разглезените синове малко по-често.
Добротата може да промени съдбата, жестокостта поканва бедствия