Автор: Труд
„Докато не успеем да сменим прокуратурата, реално нетният ефект, който обещахме на обществото не може да се случи“. Думите са на премиера в оставка Кирил Петков. В поредното му интервю за БТВ той отново демонстрира амбиции за груба и безцеремонна намеса в независимостта на съдебната власт.
Със същата реторика Петков се яви на предсрочните парламентарни избори в края на 2021 г. Засили я, след като се закле като премиер, въпреки че за цялото българско общество стана известен позорният факт, че е нарушавал Конституцията. Преди 7-8 месеца Кирил Петков пак даваше същите заявки – „да си сложим наши прокурори“ и обещаваше смяната на главния прокурор Иван Гешев с инсталирането на провалилия се като кандидат за президент председател на ВКС Лозан Панов.
От интервюто за БТВ миналата събота става печално ясно, че за седем месеца начело на държавата Петков не е постигнал дори минимален напредък в опознаването на основополагащите принципи на демокрацията – разделението на властите и върховенството на правото. Но това е по-малкият проблем. От коментарите на министър-председателя в оставка става ясно, че той вече недоволства не само от българската прокуратура, но не харесва и методите на работа на европейските делегирани прокурори. След като не може да казва на родните държавни обвинители как и кого да разследват, Петков започнал да „действа с Европейската прокуратура“. „Там проблемът е, че става по-бавно, трябва да се мине през трима делегирани прокурори от три различни държави“, а процедурата е „доста административна“, недоволства Петков, при това не от работата на прокурорите на Гешев, а от тези на Кьовеши.
За мнозина припряността на Кирил Петков може да изглежда много позитивна, особено щом се отнася до „борба с корупцията“. Според кого обаче и за каква борба става въпрос? Защото очевидно Петков я вижда само в онези сделки и бизнеси, в които той и неговите съучастници не участват. Петков е космополит, стигнал е дотам, че да поучава и Европейската прокуратура, т.е. Европейската комисия и Европейския парламент, които са приели регламента за функционирането й.
Но трябва да е ясно, че ако днес във фокуса на провалилия се като премиер харвардски продавач на илюзии са прокурорите, то утре атаките му ще са и срещу съдиите. И нека няма изненадани, защото и това няма да е прецедент. Може би сте забравили, но още като служебен министър на икономиката, докато е уреждал незаконосъобразни договори на Лена Бориславова с държавната Българска банка за развитие, Петков нахално атакуваше съдиите, които не вписваха новото ръководство на трезора. Криви му бяха и други съдии, които пък отказаха да впишат назначенията на негови протежета в Държавната консолидационна компания. Просто, защото и в двата случая, Министерството на икономиката бе действало в нарушение на нормативната уредба. Вече като премиер Кирил Петков дори се хвалеше, че е действал по ръба на закона. И точно в това е проблемът - за този индивид законите не важат, достатъчно е да ги заобикаля.
Само като позорно може да бъде определено в случая мълчанието и липсата на категорична позиция на досегашния партньор на Петков в управлението Христо Иванов (съпредседател на „Демократична България“), който с години говори за постигането на борба с корупцията, но единствено и само с правни и законови средства. Какво мисли Иванов, който се гласи да вземе от президента третия мандат за съставяне на правителство и защо все още не е направил забележка на Петков, че не може с лека ръка да потъпква принципите на правовата държава, която самият той издигна като знаме? Или се притеснява, че Петков ще му отговори, че е с „меки китки“? Къде отидоха принципите, прокламирани от лидерите на „Демократична България“, че прокуратурата трябва да е политически независима, неутрална при взимане на решенията си, че магистратът не бива да решава според общественото мнение, а единствено според закона и вътрешното си убеждение? Очевидно тези принципи са преглътнати от Иванов и политическото ръководство на „Демократична България“, след като през отминалите седем месеца от управлението им се нагледахме и наслушахме тъкмо на обратните намерения за правене на политики.
И още една дилема пред претендиращите да представляват демократичната общност политици. Христо Иванов и колегата му съпредседател на „Демократична България“ – Атанас Атанасов, са принудени да търпят и подкрепят абсурдния ултиматум на Кирил Петков за назначаването на провалилия се като вътрешен министър Бойко Рашков за председател на КПКОНПИ. Политическият натиск за инсталирането на Рашков начело на Антикорупционната комисия прави на пух и прах всички партийни документи и програми на партиите на Иванов и Атанасов – „Да, България“ и „Демократи за силна България“. И двете формации винаги са настоявали по върховете на репресивния апарат да се назначават професионалисти, които са без политически зависимости. В случая – Бойко Рашков се явява назначение на „Продължаваме промяната“, при това с неприкритата заявка на Кирил Петков, че това се прави, за да се преследват политическите опоненти на отиващата си власт. За година и два месеца начело на МВР Рашков показа, че е готов да използва репресивния апарат за политически натиск, което само по себе си прави кандидатурата му начело на КПКОНПИ не просто неприемлива, но и рискова за правовия ред в страната.
Заявеното от Кирил Петков пред БТВ показва, че този човек е обзет от див популизъм и фанатично желание за разправа с опозицията и въобще с всеки, който не споделя разбиранията му за еднолична власт, която никой няма право да критикува. Хубавото след всичко видяно и чуто от Кирил Петков като министър-председател е, че дори и той да не може да го осъзнае, свличането му от властта е с невиждани мащаби не само за България, но и за почти всяка демократична държава. Така че на Петков и на татко му Петко не им остава нищо друго, освен да гледат в горещите летни следобеди „Великия диктатор“ на Чаплин и да мечтаят, макар че на Кирчо и ролята на „Малкия диктатор“ му е голяма.
Стана в Китай, сега става в САЩ, а от там и по целия свят?
Нечувано зло! Държавна машина за убийства + Центрове за отнемане на органи + Избрани за елиминиране = Над 1.5 милиона убити!
„Комунизмът е проникнал в Америка и в целия свят“, предупреждава бивш затворник на съвестта
Путин: Днешните западни страни ми напомнят за болшевиките
Фотоархив на комунистическите зверства
Nikolay Barekov: Навремето САЩ подкрепяха дясно-националистически режими из Латинска Америка, Азия и чат-пат в Африка в противовес на комунистическия СССР и Източния блок.
Откакто самата Северна Америка стана комунистическа и червеният флаг със сърпа и чука полуявно се развя над Белия дом, САЩ взеха да създават мрежа от псевдокомунистически режими, маскирани като прогресивни, ляво либерални, предмно из Европа, за да си правят щит спрямо консервативно-дясна Русия.
Толкова за идеологиите на 21 век.