Автор: Костадин Филипов
Как пък никой не се осмели публично да хвърли българския си паспорт
Протестите в Скопие показват само едно - няма критична маса в обществото край Вардар да приеме какъвто и да е вариант на нормализиране на отношенията с България
Ламбе от Битоля не бил пироман, а бил патриот
Не че не съм виждал и присъствал на многохилядни митинги по различни поводи в Скопие, пък и в други градове на държавата. Почти е нямало протест, в който по някакъв начин да не е споменавана и България. Дойде ли време за парламентарни избор и партиите тръгнат да мобилизират не само твърдите си ядра, а и по-широката периферия, елате да видите какво става.
Независимо коя политическа сила от двете основни в Северна Македония- СДСМ или ВМРО-ДПМНЕ ги организира, основните лозунги никога не пропускат да споменават и страната ни, народа ни, та дори и майките ни. За съжаление.
Колкото и човек да е обръгнал на тези простотии, които са се изливали на потоци по време на въпросните протести, все пак ми се струва, че е имало стремеж да не се надхвърлят някои граници. Сега обаче всякаква задръжки падат, мътната вода тръгва да завлича площадите и улиците, а както знаем, тъкмо в нея се правят опити да се ловят рибите. Образно казано.
Класически пример е онова момче от Битоля, дето си позволи да пали Клуба „Иван Михайлов“ в родния си град. Ламбе Алабаковски очевидно иска освен да прави артистична певческа кариера, може би и да се впусне н политиката. При това на страната на радикалните националистически, дори шовинистични структури в Северна Македония. Достатъчно наивна ми се струва тезата, че с участието си на протестите пред сградата на правителството и с паленето там на предложението на ЕС, изработено в рамките на френското председателство, е искал само да привлече повече свои фенове на певческата си кариера. Може и така да е, но лично аз не го вярвам. Познавам добре манталитета на местните хора и тънките им сметки как да вървят нагоре към върховете на държавата, ползвайки таланта си. Нагоре, нагоре, където, както е известно, са парите…
В същото време искам да призная, че съм крайно разочарован. Все се надявах в тази крайна антибългарска, примитивна реторика, която се лее по време на въпросните протести, някой да се осмели и публично да хвърли българския си паспорт.
Както навремето призовавах депутатите в Събранието в Скопие, които гласуваха тяхната „червена линия“ за отношенията със София да си върнат българските лични карти. Така и сега, да го бяха направили- хей така, в знак на несъгласие с България, с нейната политика, с нейните политици, с нейните искания и претенции, с нейното съществуване на изток, откъдето Слънцето изгрява. Какъв ефект само би имал такъв един жест. Какви овации биха го приветствали. Но не! Никой от многобройните собственици на българско гражданство, които бяха в първите редици на протестите, не се осмели да го стори. Дори кметицата на Скопие Данела Арсовска, чиято адресна регистрация като български гражданин е на съседна улица на моя дом в родния ми Петрич, дори тя беше в първите редици. И къде да бъде на друго място? Нали още на следващия ден ще бъде подложена на публичен и медиен линч за това, че отсъства от проява, която е толкова важна за съхраняване на македонската идентичност, история, език, култура и каквото се сетите още там.
Чакайте, ще кажете. Говорите само за антибългарските настроения, видими и с просто око по време на тези уж спонтанни протести и демонстрации. Че нали те бяха предизвикани от факта, че политиците в Скопие получиха предложението на ЕС, изработено в рамките на френското председателство и прието с гласуване в Народното събрание в София, с което да се отвори пътят на Северна Македония за преговори за членство. Нали това беше толкова дълго чакана новина, която най-после да даде възможност преговорният процес да стартира? Колко пъти бе повтаряно, че Северна Македония от 17 години стои в чакалнята пред вратите на ЕС и все още не може да направи първа крачка напред. Колко политици се заиграваха с тази тема, трупайки или губейки личен и политически рейтинг, в това число и излизайки от властта. Колко други техни колеги пък ползваха темата за блокадата на европейския път да понатрупат някое и друго милионче, пък дори и да влязат в затвора. Един партиен лидер и премиер дори избяга нелегално през няколко граници, за да избегне присъдите, които трябваше за дълги години да го приковат към затворническия нар. И сега дава съвети, кой от кой по нерационален от топлото си местенце край Дунав в Будапеща, към своите съпартийци и последователи.
Да, протестите край Вардар тези дни формално са предизвикани от предложението на френското председателство. И би трябвало най-острите критики да бъдат насочен към него. Но и в този случай се проявяват стари и познати до болка рефлекси, чието натрупване през годините е системно и последователно. Първо, чрез образованието, после, чрез медиите, на трето място- чрез неформалните разговори и чрез какво ли не още. Дори в последно време и чрез църквата. Това е рефлекс на натрупванията в масовото съзнание, че за всичко каквото й се случва на държавата, има само един исторически виновник и той се нарича България. Вари го, печи го, проявявай добросъседство, романтично чувство или просто възпитание, нямаш шанс да бъдеш харесан. Виновен си и това е. Виновни сме и това е. А когато имаш на политическия терен опитни водачи с познаване на този комплекс е много лесно да го насочваш, манипулираш и използваш. А такива в Скопие има достатъчно.
Сигурен съм, че 99,99 на сто от участниците в протестите срещу правителството не са чели документите от пакета на предложението на френското председателство. Кабинетът на Ковачевски скоростно ги преведе на местната езикова форма и ги публикува- който иска да се запознае, да седне и да чете с молив в ръка. Не виждам обаче особен ентусиазъм за това. Кой ще ти чете такава тънка материя, от която трудно може да се разбере истината дали македонския език е „чист“, както твърдят политиците, или че македонската идентичност е напълно гарантирана. Освен липсата на основни познания по материята, в случая играе ролята и лошият спомен от няколкото основни договора, които през последните години държавата сключи. Като почнеш от Охридския през август 2001 г, който редизайнира Република Македония до степен всичко в нея да зависи от позицията на албанците, през Преспанския с Гърция, който промени името на държавата. При това за втори път само за някакви си 25 години. Първо Република Македония стана БЮРМ, после стана Северна. Та, стигаме и до нашия от август 2017 г, който трябваше да разчисти нещата около общата ни история, да направи промени в учебниците и в двете държави, да създаде терен за съвместно отбелязване на личности и събития от същата тази обща история. Във всеки един от тези документи, с по-голямо или малко основание, край Вардар търсят всички онези пунктове, по които страната им се е „минала“. Някои от тези търсачи дори си вадят хляба с това, при това от доста добро качество на брашното. И сега отрицанието и на трите документа е основа, върху която протестиращите лесно се палят, лесно отричат и лесно отхвърлят. Без да са вникнали докрай в съдържанието им, както в случай и с пакета документи от предложението на френското председателство. Неща като протест по принцип, който нашият гениален Радичков на времето артистично бе описал като „Араламбене му е майката“.
Та и Ламбе, от Битоля, който горя публично хартиите на предложението, и той му хвърли едно „араламбене“. Но не бил пироман, а бил патриот.
Пък ела после и кажи, че не сме едни и същи.
КОМУНИЗМЪТ Е В ОСНОВАТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА
ЕВРОПЕЙСКИ ПРОИЗХОД НА КОМУНИЗМА
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Стана в Китай, сега става в САЩ, а от там и по целия свят?
Нечувано зло! Държавна машина за убийства + Центрове за отнемане на органи + Избрани за елиминиране = Над 1.5 милиона убити!
„Комунизмът е проникнал в Америка и в целия свят“, предупреждава бивш затворник на съвестта
Путин: Днешните западни страни ми напомнят за болшевиките
Фотоархив на комунистическите зверства
Nikolay Barekov: Навремето САЩ подкрепяха дясно-националистически режими из Латинска Америка, Азия и чат-пат в Африка в противовес на комунистическия СССР и Източния блок.
Откакто самата Северна Америка стана комунистическа и червеният флаг със сърпа и чука полуявно се развя над Белия дом, САЩ взеха да създават мрежа от псевдокомунистически режими, маскирани като прогресивни, ляво либерални, предмно из Европа, за да си правят щит спрямо консервативно-дясна Русия.
Толкова за идеологиите на 21 век.
Майк Флин: Америка е превзета от комунисти
Еврейската болшевишка революция и руският комунизъм
Възможно ли е изкореняването на комунизма, социализма и марксизма в Америка