_8342981548098664596_big.jpg)
Отиващото си правителство имаше погрешна фискална политика.
Автор: Димитър Чобанов, финансист
Правителството започна да вреди на българската икономика
Кабинетът трябваше да бъде сменен
Искаха да харчат без отговорност към бъдещите поколения
За пръв път в съвременната история правителство беше свалено от власт след успешен вот на недоверие. Всъщност от опозицията твърдят, че правителството само се е разпаднало и те само са помогнали този факт да стане официален. Политическата партия „Има такъв народ“ с лидер Станислав Трифонов прекрати участието си като коалиционен партньор на ПП Продължаваме промяната, Демократична България и Коалиция за България (Българската социалистическа партия). Дори разцепването на парламентарната група на ИТН не помогна правителството да събере достатъчно подкрепа, за да остане на власт.
Разпадането на управляващата коалиция се дължи на някои чисто икономически причини, които заслужават внимание. Те попадат частично в обхвата на споровете, които се разразиха между бившите коалиционни партньори и най-вече между ИТН и „Продължаваме промяната“ – става въпрос за фискалната политика, за закъснялата емисия на държавен дълг на международните пазари и за политиката по отношение на доставките на природен газ от Русия.
Повод за заглавието на статията ми дава една песен от миналото с участието на лидера на ИТН, която образно описва какво се случи в крайна сметка с настоящото правителство. В тази песен се споменава (като се заимства от много известен текст на Добри Чинтулов) „докле е мъничка змията“. Всъщност това добре кореспондира с фактическата ситуация – правителството със своята икономическа политика започна явно да вреди на българската икономика и затова още преди да са настъпили трайни последствия беше необходимо то да бъде сменено.
Фискалната политика
Правителството действително донесе промяна. Финансовият министър Василев заяви, че провежданата през последните 25 години политика на ниски бюджетни дефицити и близък до балансиран бюджет е причината България да е на последно място по доход на човек от населението в ЕС. Всъщност това не само не е вярно, то е една от най-важните предпоставки покупателната способност да не е значително по-ниска от настоящата. Изказването му обаче представлява обобщение на цялостната (погрешна) политика по отношение на публичните финанси на отиващото си правителство.
Доходност по 10-годишните държавни ценни книжа средно за евро зоната
Източник: Yahoo Finance Charts
Само преди дни финансовият министър на Германия похвали България (а не министър Василев) за добрите резултати от провежданата фискална политика – един от най-ниските размери на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт. Това постижение обаче няма нищо общо с политиката на настоящото правителство. Това, което то се опита да направи през последните месеци, е да покаже на българските граждани какво би означавало участието в евро зоната – без спазване на правила, без фискална дисциплина, без отговорност към бъдещите поколения, без дългосрочна визия.
Правителството демонстрира желание да се похарчат максимален размер средства тук и сега без убедителен анализ на ефектите за икономиката от тези действия. Убежденията на министъра бяха по-важни от икономическата теория и практика, от установената традиция и от разумното разглеждане на причинно-следствените връзки в икономиката. Нежеланието за вслушване в съветите на опозицията и външните за правителството изследователи показа единствено недостатъчен капацитет за управлението на публичните финанси, но не и желание за реформи.
Промените, които бяха предложени и приети, бяха на парче и в несъответствие с разглеждането на данъците като цялостна система. Използването на трайни бюджетни дефицити независимо от състоянието на икономиката, които имаха за резултат постоянното увеличаване на държавния дълг и в абсолютен размер и спрямо брутния вътрешен продукт се представяше като единствената възможна и правилна политика. Същевременно обаче очакванията на самото правителство бяха за нарастване на нетния държавен дълг с над 25 млрд. лв. през следващите 3 години, като заедно с това икономическият растеж не се ускорява. Тоест самото правителство не очакваше положителен резултат от собствената си политика, но въпреки това настояваше за нея.
Предложената актуализация на държавния бюджет отиде още по-далеч в стремежа за генериране на дефицити и дългове. Тя не предвижда увеличаване на приходите за финансиране на повишените разходи за пенсиите, нито през настоящата, нито през следващите години. Допълнителните разходи в резултат от приемането на тази мярка обаче са съществени – през 2022 г. – около 1,4 млрд. лв., през 2023 г. – около 3,7 млрд. лв., а през 2024 г. и след това – около 4,2 млрд. лв. За да се финансира тази мярка чрез приходи от осигурителни вноски, ставките би следвало да се увеличат с поне 5 процентни пункта и заедно с това значително да нарасне размерът на максималния осигурителен доход, само за да се запази настоящият размер на дефицита на държавното обществено осигуряване.
Подобен шок не е приемлив нито за хората, които разчитат на доходи от трудова дейност, нито за предприемачите, които поддържат работни места и плащат работни заплати. За съжаление, хората не се замислят дори за непосредствените резултати от дадени мерки, а какво остава за резултати след няколко месеца, докато те не ги засегнат лично и то в негативна посока. Проблемът е, че тези увеличения на разходите вече са предложени, за изпълнението им ще носи отговорност друго правителство и предстоят избори, така че най-вероятният резултат е, че те ще бъдат приети. Нещо повече – предходната актуализация при подобни обстоятелства показа, че може да се очаква дори наддаване над предложените мерки, което може да постави публичните финанси в изключително тежко положение през следващите месеци и години.
Закъснението с емисията на държавен дълг
Управлението на държавния дълг е част от фискалната политика, но заслужава специално внимание. Още при приемането на бюджет 2022 беше ясно, че в края на март предстои погасяване на номиналната стойност по емитирани преди това държавни облигации. Тъй като правителството не разполагаше с необходимия ресурс за погасяване, задълженията трябваше да бъдат рефинансирани чрез емисия на международните капиталови пазари. Началото на годината беше изпуснато заради ненужно забавеното приемане на бюджета. Изготвеният проект от служебното правителство беше в крайна сметка приет с малки корекции, но беше представен като продукт на настоящото.
След това избухна войната в Украйна, която влоши ситуацията, но не затвори финансовите пазари, както твърдят от МФ. Всъщност до края на април ситуацията беше относително благоприятна за международна емисия.
Междувременно лихвените проценти постепенно се покачваха, като при определянето на изискуемата норма на възвръщаемост пазарните участници калкулират вече и намерението на Европейската централна банка за затягане на паричната политика. Това се отнася даже за разглежданите като бенчмаркови германски държавни ценни книжа, чиято доходност също се увеличи.
Вотът на недоверие към правителството означава, че то вече не може да излезе на международните пазари. Тази задача е неизпълнима и за евентуално служебно правителство. Това означава, че това действие ще може да бъде предприето най-рано през октомври, ако се състави ново редовно правителство. Това поставя под риск самото изпълнение на държавния бюджет, тъй като възниква опасността от недостиг на ликвидност предвид очакването за увеличаване на разходите и разчитането на вътрешния пазар, който може да не е способен да осигури необходимите ресурси.
Освен това обслужването на новите емисии ще струва значително по-скъпо заради по-високите лихви по тях.
Политиката по отношение на природния газ
Правителството реши да не приеме предложението на Газпром за промяна в начина на разплащане за доставките на руски природен газ. Вследствие от това решение, което противоречи на разпоредбата в Русия за доставките на такива ресурси, те бяха спрени. Пред местната публика този факт беше представен от българското правителство като едностранен акт от Газпром, но при разпадането коалицията се разбра, че всъщност това се е случило след неколкократно призоваване от насрещната страна и в крайна сметка решението е било на българското правителство. Целта е била демонстрация на политиката по отношение на Русия като част от санкциите във връзка с инвазията в Украйна. Обяснението беше да не се противоречи на решенията, взети на ниво Европейски съюз. Компании от други страни от ЕС обаче решиха, че промяната в начина на плащане не противоречи на санкциите и продължиха да получават газ.
Всъщност договорът с Русия за доставката на природен газ изтича в края на 2022 г. Това означава, че преустановяването на доставките би се случило от само себе си от началото на 2023 г. и това не би породило никакви юридически последствия за България. Междувременно обаче договорените количества можеха да бъдат използвани за задоволяване на текущото потребление на природен газ и за запълване на газохранилището „Чирен“, така че да са налични количества за следващата година.
При настоящата ситуация доставките до края на годината не са гарантирани. Договорените от правителството два танкера с втечнен газ от Съединените щати са крайно недостатъчни. Очакванията за довършване на междусистемната газова връзка с Гърция и осигуряването на достъп до договорените количества азерския газ са евентуално за юли или по-нататък, но те няма да са достатъчни, за да обезпечат цялото потребление до края на годината.
Тоест с решението за отказ от руски газ не се постигна нито диверсификация, нито сигурност на доставките, нито намаляване на цените. Освен това възникват въпроси относно изпълнението на някои клаузи от договора, които изискват заплащането на определени количества газ, дори когато те не се потребяват фактически (take it or pay it). Заради тази клауза е възможно в бъдеще да се наложи изплащането на неустойки, което допълнително ще увеличи фактическата цена на природния газ за България.
Разгледаните аспекти на финансовата и икономическата политика на правителството далеч не изчерпват всички проблеми, но са показателни за случилото се през последните около 6 месеца. Що се отнася до намерението „Продължаваме промяната“ да се опита да състави ново правителство - Кирил Петков не смята Асен Василев за подходящ за премиер. Проблемът е, че нито той самият, нито Василев бяха подходящи и за позициите, които заемаха в правителството на четворната коалиция.
Комунизъм 2.1: Принудително преразпределение на собствеността под формата на “Голямото нулиране”
КОМУНИЗМЪТ Е В ОСНОВАТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА
ЕВРОПЕЙСКИ ПРОИЗХОД НА КОМУНИЗМА
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Стана в Китай, сега става в САЩ, а от там и по целия свят?
Нечувано зло! Държавна машина за убийства + Центрове за отнемане на органи + Избрани за елиминиране = Над 1.5 милиона убити!
„Комунизмът е проникнал в Америка и в целия свят“, предупреждава бивш затворник на съвестта
Путин: Днешните западни страни ми напомнят за болшевиките
Фотоархив на комунистическите зверства
Nikolay Barekov: Навремето САЩ подкрепяха дясно-националистически режими из Латинска Америка, Азия и чат-пат в Африка в противовес на комунистическия СССР и Източния блок.
Откакто самата Северна Америка стана комунистическа и червеният флаг със сърпа и чука полуявно се развя над Белия дом, САЩ взеха да създават мрежа от псевдокомунистически режими, маскирани като прогресивни, ляво либерални, предмно из Европа, за да си правят щит спрямо консервативно-дясна Русия.
Толкова за идеологиите на 21 век.