The American Conservative, Douglas Macgregor
След като лъгаха в продължение на месеци, медиите подготвят обществеността за военния колапс на Украйна.
Един от най-прочутите философи на древния свят Диоген е вярвал, че лъжите са валутата на политиката и тези лъжи той е търсел да разобличи и опозори. За да изрази своето мнение, Диоген от време на време носел през деня запален фенер по улиците на Атина. Когато го питали защо го прави, Диоген отговарял, че търси честен човек.
Намирането на честен човек днес сред Вашингтонската върхушка е също такова предизвикателство. Диоген днес би се нуждаел от ксенонов прожектор във всяка ръка. Все пак има кратки моменти на яснота вътре във Вашингтон. След като в продължение на месеци обилно лъжеха американската общественост за произхода и воденето на войната в Украйна, медиите сега подготвят американската, британската и друга западна общественост за военния колапс на Украйна. Но за това вече е прекалено късно.
Западните медии направиха всичко по силите си, за да придадат на украинската отбрана вид на много по-голяма сила, отколкото в действителност притежаваше. Внимателни наблюдатели отбелязаха, че едни и същи видеоклипове на руски танкове, подложени на атака, са показвани многократно. Съобщава се за местни контраатаки, сякаш са оперативни маневри.
Руските грешки бяха преувеличени непропорционално на тяхната значимост. Загубите на руснаците и истинският размер на собствените загуби на Украйна бяха изкривени, изфабрикувани или просто игнорирани. Но условията на бойното поле се промениха малко с течение на времето. След като украинските сили се обездвижиха в статични отбранителни позиции в градските райони и централен Донбас, украинската позиция беше безнадеждна. Но това развитие беше описвано като неуспех на руснаците да постигнат „своите цели“.
Наземните бойни сили, които приковават войниците в подготвени отбранителни укрепления, ще бъдат идентифицирани като цели и унищожени от разстояние. Когато постоянните средства за разузнаване, наблюдение и разузнаване, независимо дали са обслужвани или безпилотни, са свързани с прецизни оръжия за управляваемо насочени удари или съвременни артилерийски системи, информирани от точни данни за насочване, „задържането на земята“ е фатално за всяка сухопътна сила. Това е още по-вярно за Украйна, защото от първата акция беше очевидно, че Москва се фокусира върху унищожаването на украинските сили, а не върху окупацията на градове или превземането на украинска територия западно от река Днепър.
Резултатът е постепенно унищожаване на украинските сили. Само епизодичното вливане на американски и съюзнически оръжия задържаше разбитите легиони на Киев на бойното поле; многобройни войници, които в момента загиват благодарение на прокси войната на Вашингтон.
Войната на Киев с Москва е загубена. Украинските сили са обезкървявани. Не съществуват достатъчно обучени военни сили за заместване на унищожените, които да повлияят на битката и ситуацията става все по-отчаяна с всеки час. Никаква военна помощ или помощ от САЩ и съюзниците освен пряка военна намеса на сухопътните сили на САЩ и НАТО не може да промени тази сурова реалност.
Проблемът днес не е отстъпването на територия и население на Москва в Източна Украйна, която Москва вече контролира. Бъдещето на Херсонска и Запорожка области заедно с Донбас е решено. Москва също вероятно ще осигури Харков и Одеса, два града, които исторически са руски и населени с рускоговорящо население, както и територията, която ги приближава. Тези операции ще удължат конфликта до лятото. Проблемът сега е как да се спрат военните действия.
Дали сраженията ще спрат в началото на есента ще зависи от два ключови фактора. Първият включва управляващото ръководство в Киев. Ще се съгласи ли правителството на Зеленски с програмата на Байдън за постоянен конфликт с Русия?
Ако администрацията на Байдън продължава по този път, Киев ще продължи да действа като база за натрупване на нови сили, готови да заплашват Москва. На практика това означава, че Киев трябва да извърши национално самоубийство, като изложи сърцевината на Украйна западно от река Днепър на масивни, опустошителни удари на руските далекобойни ракетни установки.
Разбира се, тези варианти на развитие не са неизбежни. Берлин, Париж, Рим, Будапеща, Букурещ, София, Вилнюс, Рига, Талин и, да, дори Варшава, не е нужно сляпо да следват примера на Вашингтон. Европейците, както и повечето американци, вече надничат в бездната на всеобхватния икономически спад, който политиката на Байдън създава у дома. За разлика от американците, които трябва да се справят с последствията от зле замислената политика на Байдън, европейските правителства могат да се откажат от плана за вечна война на Байдън за Украйна.
Вторият фактор включва самия Вашингтон. След като бяха наляти повече от 60 милиарда долара или малко повече от 18 милиарда долара на месец в преки или непреки трансфери в украинска държава, която сега се разпада, важният въпрос е какво се случва с милиони украинци в останалата част от страната, които не са избягали? И откъде ще дойдат средствата за възстановяване на разбитото общество на Украйна в една развиваща се глобална икономическа извънредна ситуация?
Когато инфлацията струва на средното американско домакинство допълнителни $460 на месец за закупуване на същите стоки и услуги тази година, в сравнение с миналата, е напълно възможно Украйна да потъне тихо под вълните като Титаник, без да предизвиква много безпокойство сред американския електорат. Опитните политици знаят, че американското внимание към въпроси извън американските граници е толкова кратко, че признаването на поражение в Украйна вероятно би имало малки или никакви непосредствени последици.
Ефектите от многократните стратегически провали в Афганистан, Ирак, Либия и Сирия обаче са кумулативни. През 80-те години на миналия век General Motors искаше да диктува на американците какъв вид автомобили да купуват, но американските потребители бяха на друго мнение. Ето защо G.M., който доминираше на пазара в САЩ в продължение на 77 години, загуби първото си място от Toyota. Вашингтон не може да диктува всички резултати, нито Вашингтон може да избяга от отговорност за разточителните си разходи и съсипането на американския просперитет.
През ноември американците ще отидат до урните. Самите избори ще бъдат нещо повече от проверка на интегритета на американския изборен процес. Изборите също така вероятно ще гарантират, че Байдън ще бъде запомнен със своята непримиримост и неговия отказ за промяна на курса, подобно на Хърбърт Хувър през 1932 г. Демократите ще си припомнят, че техните предшественици в Демократическата партия ефективно са се борили против Хувър повече от половин век. Републиканците може в крайна сметка да се окажат в ситуация да се борят срещу политики подобни на тази на Джо Байдън през следващите 50 години.
----------------
Полковник Дъглас Макгрегър, (в пенсия) е старши сътрудник в списание The American Conservative, бивш съветник на министъра на отбраната в администрацията на Тръмп, награден ветеран от бойни действия и автор на пет книги.
Превод за "Гласове": Георги Ванчев
Източник: theamericanconservative.com
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Стана в Китай, сега става в САЩ, а от там и по целия свят?
Нечувано зло! Държавна машина за убийства + Центрове за отнемане на органи + Избрани за елиминиране = Над 1.5 милиона убити!
„Комунизмът е проникнал в Америка и в целия свят“, предупреждава бивш затворник на съвестта
Путин: Днешните западни страни ми напомнят за болшевиките
Фотоархив на комунистическите зверства
Nikolay Barekov: Навремето САЩ подкрепяха дясно-националистически режими из Латинска Америка, Азия и чат-пат в Африка в противовес на комунистическия СССР и Източния блок.
Откакто самата Северна Америка стана комунистическа и червеният флаг със сърпа и чука полуявно се развя над Белия дом, САЩ взеха да създават мрежа от псевдокомунистически режими, маскирани като прогресивни, ляво либерални, предмно из Европа, за да си правят щит спрямо консервативно-дясна Русия.
Толкова за идеологиите на 21 век.
Майк Флин: Америка е превзета от комунисти
Еврейската болшевишка революция и руският комунизъм
Възможно ли е изкореняването на комунизма, социализма и марксизма в Америка