/Поглед.инфо/ Европа спешно търси заместител на руския газ – ембарго за доставките на енергия от Русия все още не е въведено, но се обсъжда активно. Някои варианти вече се разглеждат, макар и с известни резерви. Изведнъж обаче възникна друг проблем: страните от ЕС започнаха да се борят помежду си за правото да получат ресурса, толкова необходим за всяка от тях.
След началото на военната специална операция на Русия в ¿-кр@й н@, „Съдружието на двадесет и седемте“ направи предложение на първите страници на своите вестници – „ние ще откажем да купуваме руски газ“. Ще го заменим от други доставчици.
Изборът на "заместници" се оказа кратък: Алжир, Катар, САЩ, Азербайджан и Нигерия бяха посочени сред възможните спасители. Изглеждаше, че Европа няма за какво да се тревожи, макар и с много допълнителни разходи в сравнение с това, което човек би платил за руско гориво. Но сега се оказва, че на практика няма от кого да се вземе алтернативен газ.
Първият потенциален спасител са Щатите. Според “Дойче Веле” Вашингтон обещава на европейците да изстържат 15 милиарда кубически метра от дъното на запасите си за една година, "за да помогнат на партньорите". Но обемът на „спасителните“ доставки, прогнозиран от Съединените щати, ще затвори едва 10% от зараждащата се черна дупка на европейското търсене на газ.
Вторият вариант беше Катар. В Доха изразиха задоволство, че големите бели братя от ЕС се обърнаха към него, но в края на преговорите свиха ръце: „няма свободен капацитет“. Почти всичките 178 милиарда кубически метра ВПГ, произведен от това арабско емирство, вече са възложени на купувачи. Възможно е да се увеличи производството само ако се изградят нови индустриални мощности, което изисква почти 30 милиарда долара инвестиции и няколко години за изграждане на завод.
Въпреки това германският министър на икономиката Роберт Хабек посети Доха и разговаря с "отговорни високопоставени служители" там. Това беше достатъчно за същата “Дойче Веле” да обяви, че Германия и Катар кроят „дългосрочно партньорство“, което „получава по-широка подкрепа от очакваната“. Но министърът в крайна сметка не можа да зарадва сънародниците си, като реши веднага проблема с газоснабдяването.
Думите на германския министър на икономиката накараха неговите колеги във Франция, Белгия, Холандия и Полша да се раздвижат - държави, които внасят ВПГ от Катар. Които съобразиха, че участието на германците в покупките на газ от емирството може да се случи единствено с намаляване на дяла, придобиван от всяка от четирите изброени страни.
Африканците биха спасили, но...
Третият възможен спасител на Европа е Алжир. Наскоро Испания заговори за нуждата от съживяване на погребания преди три години проект “МидКат” за доставка на 7 милиарда кубични метра алжирски газ от Барселона към Франция и Германия. А в Италия обявиха намерението да получат от Алжир по тръбопровода “Енрико Матей” допълнително 9 милиарда кубични метра газ ежегодно (изобщо Италия трябва да замени 29 милиарда кубични метра руски газ на година).
Африканската държава добива годишно 22 милиарда кубометра, от които 13 отиват за Испания. Останалото отива за собствени нужди, плюс още някакви дреболии за Франция и Италия. Алжир ще може да увеличи добива, но също като Катар - първо инвестиции в проекта за нов завод за втечняване на газ и няколко години строеж на нови мощности, а едва след това увеличаване на доставките.
Сега се оказва, че Алжир трябва сериозно да помисли с кого да работи с наличните, тоест неподлежащи на увеличение обеми - да запази статуквото или да откъсне от някого неговия дял, за да го предаде на друг. Между другото Тауфик Хакар, генерален директор на “Сонатрах”, водещата петролно-гaзова компания на страната, заяви, че Алжир в момента не е способен да компенсира Европа с доставки на руски газ .
Трябва да се добави, че според договореностите с ръководството на ЕС, Алжир няма правни възможности да търгува с газ пряко с някоя от страните-членки. Всичките въпроси трябва да се решават единствено през Брюксел. Испанско-италианският спор е свидетелство, че Мадрид и Рим може да се освободят от тези ограничения, ако грижата за народното благо го изисква. Още повече, че вече има прецедент за самоволно освобождаване от рамките, наложени от ЕС - същите преговори между Германия и Катар.
“Предварителните договорености между Италия и Алжир”, постигнати преди дни, бяха коментирани с нотка разочарование от испанския “Ел Мундо”. Читателят е тласкан към простата мисъл: страните от ЕС трябва, разбира се, да действат заедно, но всъщност всеки се стреми да издърпа одеалото към себе си.
Франция, Испания и Португалия спорят помежду си кой ще може да изнесе повече природен газ от Нигерия, които запаси (5,5 трилиона кубометра) превъзхождат дори алжирските (2,3 трилиона). Инфраструктурата не стига за удовлетворяване на растящите потребности на трите, затова отново всяка от страните води свои тайни преговори с Абуджа и съдейки по изтеклата информация, се надява да увеличи своя дял чрез намаляването на този на другите.
Трябва да се каже, че Испания изпитва определено притеснение по отношение на плановете на Италия да увеличи покупките си в Алжир. Но то се изразява засега, да речем, заобиколно. Не се чува пряка загриженост, че “италианците ни отнемат дяла”. Всичко засега е на равнище “загубихме възможността да точим алжирски газ през Мароко”, а Рим “се възползва от това и се стреми да увеличи покупките си”, защото неговата тръба работи и има възможности да увеличи производителността.
Напомняме, че през септември миналата година газопроводът “Алжир-Мароко-Испания” спря да работи. Изостри се конфликта между Мароко и Испания, която подкрепи независимостта на Западна Сахара, която Мароко смята за своя. Италия има намерение да пренасочи към себе си освободилия се обем. Мадрид в тази ситуация заложи на увеличаването на доставките в Европа на алжирски ВПГ (от 86 на 146 танкера годишно), но алжирците настояват за повишаване на цената на закупувания от Испания газ. “При това Алжир е готов да вдигне цената единствено за Испания”, отбелязва “Ел Периодико”. “Ясно е, че шансовете за победа в това съперничество са по-големи за Италия”, пише испанският “Ел Пайс”. “Брюксел представи на ЕС цяла редица предложения, за да отхвърли игото на Владимир Путин в гaзово отношение. Но в случая примката се стегна силно на шията на ЕС”, обобщава изданието “20 Минутос”.
Изданието не посочва как конкретно се води борбата за нигерийския гaзов пазар между трите горепосочени европейски страни, но намеква, че схватката засега се води “под килима” и най-вероятно читателят ще види не процеса, а резултата. Наблюдаващият ситуацията на нигерийския гaзов пазар китайски “Бейджин Нюз” смята, че Европа има малко перспективи в Нигерия за разширяване на покупките, защото африканците за увеличаване на доставките искат на първо място инвестиции в развитие на инфраструктурата и строителството на нови заводи, а на второ място Европа не може да предложи толкова висока цена за газа, както предлага Азия. “Нигерийците както и Катар са съсредоточени за доставки в Китай, Япония, Индия, Южна Корея от Югоизточна Азия. А европейците, ако имат намерение да влязат в играта, трябва да вложат най-малко 30 милиарда евро и да построят 4130 километра газопровод”.
Мерси, Баку
Що се отнася до увеличаването на доставките на Азербайджански газ, то този въпрос е тема за спор между Турция, България и Румъния. При това, ако първата се нуждае от такъв заради транспортирането му по-нататък към Европа и получаване на пари от препродажба и транзит, то на втората и третата той е нужен за производствени и отоплителни цели - примерно 5 милиарда кубометра.
Азербайджан, според турската агенция “Анадолу”, праща към Европа по различни пътища около 10 млрд кубометра, но ще може да увеличи своята производителност едва, когато ще бъде документиран допълнителен интерес от купувачите и представените от тяхна страна твърди гаранции за плащане на възможните доставки. Но предоставянето на гаранции и свидетелства за интерес тук, както в случая с Алжир и Катар са само първа крачка. За удовлетворение на потребностите на бъдещите клиенти Баку трябва да създаде нови мощности за добив н газ и подготовка на транспортирането му. Тоест отново ще са нужни години и милиарди долари инвестиции.
Властите в ЕС и правителствата на държавите, влизащи в ЕС не се стесняват да признават, че оказа от руски газ е доста скъпо удоволствие. При това няма перспективи да се случи бързо. Възможностите на Европа да запази своето “гaзово благополучие” днес са две. Или да си отмъкват едни на други наличните доставчици (както се прави), или да се плаща на Русия в рубли.
Ще се разбере след 15 април кой път ще бъде избран. Тогава в сметките на “Газпром” трябва да постъпят (или не) първите рубли от европейците. Едва ли трябва да се разчита, че целият ЕС ще се съгласи да премине към руска валута. Но първите лястовички вече долита: Словакия заяви, че “допуска плащане в рубли за руски газ”, а Унгария, че е “готова да плати в рубли”.
Превод: В. Сергеев
Комунизъм 2.1: Принудително преразпределение на собствеността под формата на “Голямото нулиране”
ЕВРОПЕЙСКИ ПРОИЗХОД НА КОМУНИЗМА
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Стана в Китай, сега става в САЩ, а от там и по целия свят?
„Комунизмът е проникнал в Америка и в целия свят“, предупреждава бивш затворник на съвестта
Путин: Днешните западни страни ми напомнят за болшевиките
Nikolay Barekov: Навремето САЩ подкрепяха дясно-националистически режими из Латинска Америка, Азия и чат-пат в Африка в противовес на комунистическия СССР и Източния блок.
Откакто самата Северна Америка стана комунистическа и червеният флаг със сърпа и чука полуявно се развя над Белия дом, САЩ взеха да създават мрежа от псевдокомунистически режими, маскирани като прогресивни, ляво либерални, предмно из Европа, за да си правят щит спрямо консервативно -дясна Русия.
Толкова за идеологиите на 21 век.
Майк Флин: Америка е превзета от комунисти
Еврейската болшевишка революция и руският комунизъм
Възможно ли е изкореняването на комунизма, социализма и марксизма в Америка