Автор: Валентин Катасонов, fondsk.ru. На снимката: Майкъл Хъдсън
„Американската империя се саморазрушава“
В Америка има много консерватори, които не споделят официалната позиция на Вашингтон относно военната операция на Русия в ¿-кр@й н@. Вече съм писал за един от тях – Пол Крейг Робъртс. Не по-малко известен е американският икономист от консервативното направление Майкъл Хъдсън*. Известността го спохожда, когато през 1972 г. на бял свят излиза фундаменталният му труд „Суперимпериализъм: произход и основи на американската доминация в света“ (“Super Imperialism: the origin and fundamentals of U.S. world dominance”). Миналата година на руски език излезе друга книга на Хъдсън, „Убийството на собственика. Как финансовите паразити и дълговото робство разрушават световната икономика“.
Майкъл Хъдсън, както и Пол Крейг Робъртс, остро критикува вътрешната и външната политика на САЩ. Майкъл не остава равнодушен и към последните събития в ¿-кр@й н@. На сайта на известния американски консерватор Рон Унз, The Unz Review, бяха публикувани няколко статии на Хъдсън по тази тема. На 28 февруари се появи статия със заглавие „Америка побеждава Германия за трети път в едно столетие“ (America defeats Germany for the third time in a century). На 7 март излезе статията „Американската империя се саморазрушава“ (The American Empire Self-Destructs). На 23 март се появиха видео и стенограма от интервю на Хъдсън под заглавие „Санкции: Ответен удар“ (Sanctions: the Blowback).
В първата от посочените статии Хъдсън припомня за своя учител Херман Кан (1922-1983), известен американски икономист, футуролог, директор на Хъдзъновия институт. Господин Кан започвал всяка своя реч с думите „Войните никога нищо не са решавали“. Това е тезата на следвоенните американски либерали. В статията си по-нататък Хъдсън пристъпва към опровергаването на тази теза. Ето, че и сегашната война в ¿-кр@й н@, смята Майкъл Хъдсън, може много да промени и много да реши. Това не е война между Русия и ¿-кр@й н@, а между Русия и Америка.
Хъдсън се съсредоточава върху въпроса какви са целите на Америка в тази война. Това, че Вашингтон се опитва да отслаби Русия, която пречи на американската доминация в света, е аксиоматично. Така беше и по времето на Студената война.
Но освен дългосрочните политически цели в отношенията с Русия, Вашингтон има по-конкретни цели със средносрочни и краткосрочни перспективи. Това са целите на американския бизнес, който възприема политиката през призмата на пазарите, източниците на суровини, инвестициите и в крайна сметка печалбите. На бизнеса му трябва печалба тук и сега. Ето това нетърпение на американския капитал позволява по-добре да се разберат причините на започналия в ¿-кр@й н@ конфликт.
Ключовата теза на Майкъл Хъдсън е, че Пентагонът и НАТО са се оказали под петата на големия бизнес, което води до ирационални решения и действия от гледна точка на дългосрочните геополитически цели. В разглежданата статия има подзаглавие: „Секторите MIC, OGAM и FIRE подчиняват НАТО“ (MIC, OGAM and FIRE sectors conquer NATO).
MIC – Military-Industrial Complex. Военно-промишлен комплекс. OGAM – Oil and Gas and Mining complex. Нефтогaзовия и миннодобивен комплекс. FIRE – finance, insurance and real estate complex. Сектор финанси, застраховане и недвижими имоти.
Хъдсън отбелязва, че трите посочени сектора на икономиката са установили пълен контрол над Конгреса на САЩ: „Ключови сенатори и членове на Долната камара на Конгреса представляват не толкова своите щати и окръзи, колкото икономическите и финансовите интереси на своите основни участници в политическите предизборни кампании... И тези участници се делят в общи линии на три основни блока“. Нататък – попадайки в Сената и Конгреса на САЩ, представителите на трите блока разполагат нужните им хора в изпълнителната власт: „Три основни олигархични групи, купили си контрол над Сената и Конгреса, поставиха техни собствени политици в Държавния департамент и Министерството на отбраната“.
Първият от изброените ектори, ВПК, се намираше в състояние на „стагнация“ след края на Студената война. Провокираната в ¿-кр@й н@ война, по мнението на лобистите на ВПК в Конгреса, Държавния департамент и Пентагона, ще доведе до неговата „реанимация“. Хъдсън пише, че реанимацията вече е започнала: „Акциите на тези компании (ВПК) рязко се покачиха след съобщението за руската атака... Инвеститорите осъзнаха, че война в света на „пентагонския капитализъм“ гарантирано ще предостави чадър на национална безопасност за монополните печалби на военната промишленост. Военната ескалация през последната седмица обещава рязък ръст в продажбите на оръжие за НАТО и другите съюзници на САЩ, което обогатява реалните избиратели на тези политици. Германия бързо се съгласи да увеличи разходите за въоръжение до повече от 2% от БВП“. Компаниите от американския ВПК, като Raytheon, Boeing, Lockheed-Martin разчитат, че ще получат поръчки не само от Пентагона, но и от военните ведомства на Германия и други европейски членове на НАТО.
Свои интереси във войната преследват и компаниите от втория сектор – нефтогaзовия комплекс. Както пише Хъдсън, „целите на сектора OGAM се състоят в максимизирането на цените за техните енергия и суровини, за да могат да максимизират рентите си от природни ресурси. Монополизацията на нефтения пазар от доларовата зона и неговата изолация от руските нефт и газ вече повече от година са главен приоритет на САЩ, доколкото "Северен поток-2" заплашва да свърже по-тясно западноевропейската и руската икономики“.
За лобистите на нефтогaзовия комплекс целта е „да се попречи на другите страни, които не допускат контрол над своите нефтени, гaзови и миннодобивни промишлености от страна на американските компании от OGAM, да бъдат конкурентни на доставчиците от САЩ на световните пазари. Изолацията на Русия (и Иран) от западните пазари ще доведе до съкращаване в доставките на гефт и газ, което пък ще доведе до съответния ръст на цените и на печалбите на корпорациите“.
Междувременно лобистите на нефтогaзовия сектор в Конгреса вече почти напълно са свели до нула всички предизборни обещания на Джо Байдън за това, че екологията и борбата с климатичните промени ще станат висш приоритет за Америка. Хъдсън отбелязва, че „допълнителната цел (на лобистите от OGAM) се състои в това да се игнорират и опровергаят екологичните стремежи за замяна на нефта, газа и въглищата с алтернативни източници на енергия. Съответно с тази цел, администрацията на Байдън разшири офшорното сондиране, подкрепи канадския тръбопровод за най-мръсното в света добиване на нефт от битумните пясъци на река Атабаска и отпразнува възраждането на хидравличния фракинг за шистов газ в САЩ“.
Олигархичната група, представляваща третия сектор на банките и недвижимите имоти, Хъдсън нарича „съвременен финансово-капиталистически приемник на старата пост-феодална поземлена аристокрация на Европа, живееща от земевладелска рента“. Лъвският пай от земевладелската рента днес принадлежи на банките, получаващи проценти по ипотечните кредити. Както отбелязва Хъдсън, около 80% от кредитите на американските и британските банки се дават за сектора на недвижимите имоти, раздувайки цените на земята, както и на арендаторските цени за ползването й. Вече отдавна чрез ипотечното кредитиране се случи сливането на банковия бизнес със сектора на недвижимостите и създаването на единния комплекс FIRE. „Целите на този сектор вътре в страната са максимизация на земевладелските ренти и „прираста на капитала“, обезпечен от повишаването на тези ренти“, посочва Хъдсън.
Възглавяващият горната камара на Конгреса, демократ от щата Ню Йорк, Чък Шумър, е ярък пример на лобист на банките от Уолстрийт и на цялата олигархична група FIRE. Дълго време (1973-2009) един от най-енергичните лобисти на FIRE в Сената беше сегашният президент на САЩ, по онова време представител в Горната камара на Конгреса на САЩ от щата Делауер, Джо Байдън.
Претенциите на сектора FIRE се простират далеч извън Америка. Олигарсите на FIRE искат да взимат проценти и рента от целия свят. Хъдсън пише: „На международно ниво целите на сектора FIRE са приватизирането на националните икономики (най-вече за да се обезпечи привилегията за създаване на кредити в ръцете на САЩ), превръщането на държавните инфраструктури и комуналните услуги в монополи, целящи получаването на рента за предоставяне на основни услуги (като здравеопазване, обрaзование, транспорт, връзки и информационни технологии) на максимални цени, а не по субсидирани цени, които целят намаляване цената на живота и правенето на бизнес“.
Между трите олигархични групи, или сектори, съществуват тесни връзки, създадаващи синергия под формата на допълнителна рента. „По такъв начин Уолстрийт винаги е била тясно свързана с нефтогaзовия отрасъл (а именно банковите конгломерати Citigroup и Chase Manhattan, в които доминира фамилия Рокфелер). Секторите FIRE, MIC и OGAM са три рентиерски сектора, които доминират в днешния пост-индустриален финансов капитализъм“.
Още в първите дни на военните действия в ¿-кр@й н@ пазарните котировки и капитализацията на най-големите компании и организации на тези три олигархични групи на американския капитал тръгнаха нагоре: „Техните общи състояния рязко се повишиха според ръста на акциите на MIC и OGAM. А стъпките по изключването на Русия от западната финансова система (а сега частично и от SWIFT) в съчетание с неблагоприятните последици от изолирането на европейската икономика от руската енергетика, обещават да стимулират притока в доларови финансови ценни книжа“.
Но единствен бенефициент на войната в ¿-кр@й н@ се явява само малка група американски олигарси, представляващи три сектора от икономиката. Цялата останала част от Америка се превръща в „лузър“ (губеща). Днес няма кой да представлява интересите на останалата част от Америка нито в Горната, нито в Долната камара на Конгреса. „Ключовите сенатори и представители в Конгреса представляват не толкова своите щати и окръзи, колкото икономическите и финансовите интереси на своите основни донори“. Сред тези „донори“ няма представители нито на селското стопанство, нито на промишлеността (с изключение на оръжейната).
Хъдсън заключава, че „конвергенцията на политическите цели на трите доминиращи групи рентиери в Америка подтиска интересите на трудовия и дори на промишления капитал извън ВПК. Тази конвергенция е определяща характеристика на днешния пост-индустриален финансов капитализъм. Това като цяло е завръщане към икономическата рента, която не зависи от политиката на труда и от промишления капитал“. В много свои трудове Хъдсън определя това като потапяне на Америка в нов феодализъм. За разлика от стария феодализъм, който е ориентиран към поддържане и увеличаване на рентите в границите на феода (земевладението), новият американски феодализъм иска да стриже рента от целия свят.
Не е случайно името, което Хъдсън е дал на тази своя статия – „Америка побеждава Германия за трети път в рамките на едно столетие“. Германия показа, че е послушен васал на американския собственик-феодал. Васалът е принуден да понася загуби по всички направления. И за тези загуби (вече възникнали и можещи да възникнат в най-близко бъдеще) Майкъл Хъдсън пише доста подробно: „Най-непосредствената стратегическа цел на САЩ в конфронтацията на НАТО с Русия е ръста в цените на нефта и газа, преди всичко в ущърб на Германия. В допълнение на създаването на печалби на фондовия пазар за нефтените компании на САЩ, по-високите цени на енергоносителите ще изтеглят п`арата на голяма част от германската икономика. Точно сякаш за трети път в рамките на това столетие Съединените щати побеждават Германия, усилвайки всеки път контрола си над немската икономика, която става все по-зависима от Съединените щати... а НАТО се явява ефективна защита от всякаква вътрешна национална съпротива“.
*Майкъл Хъдсън е американски икономист, професор по икономика в Университета на Мисури – Канзас Сити и изследовател в Икономическия институт Леви в Бард Колидж, бивш анализатор на Уолстрийт, политически консултант, коментатор и журналист.
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
Източник: fondsk.ru