/Поглед.инфо/ Степента на подкрепа за Русия, не само там, където се очакваше и беше предвидима, но и в напълно нови части на света, надхвърли всички прогнози.
Значението на специалната военна операция (СВО) на Русия в ¿-кр@й н@ надхвърли регионалните рамки. Дори сега, след малко повече от две седмици, можем да констатираме началото на сериозни структурни промени в баланса на силите на световната сцена. Освен това векторът на тези промени е съвсем ясен: от дълго декларираната с думи многополярност до нейното реално формиране. Което понякога се случва по много неочаквани начини.
Без да се стремим да даваме изчерпателен преглед на реакцията на руската операция във всички страни по света, камо ли да анализираме съдържанието на санкциите или тяхното отсъствие, ще се спрем на някои от най-значимите и понякога нетипични моменти.
На първо място, кандидатурата на Русия за статут на велика сила преди 24 февруари 2022 г. не беше достатъчно подкрепена. Може да се говори много за успехите на Русия в Азия, Африка, Латинска Америка, но всичко това беше зачеркнато от катастрофалното състояние на нещата в ¿-кр@й н@. Отказвайки да изпрати войски, Русия показа слабост, а нито противниците, нито съюзниците уважават слабите.
Русия ще формира новия световен ред предимно с военна сила
Няма съмнение, че нашите партньори от Китай до Иран са сериозно пропити от уважение към реалния суверенитет и сила на Русия в момента. И това вече предизвика верижна реакция.
Обществените настроения в КНР са до известна степен нещо неуловимо, но дори и сега може да се констатира прилив на симпатия към Русия в китайския сегмент на социалните мрежи. Китайците демонстративно изкупуват руски стоки с неистови темпове, превръщайки това в политическа кампания за подкрепа.
Невъзможно е да се надценява значението на официалните изявления на китайското външно министерство срещу политиката на САЩ в унисон с руската позиция.
Въпросът за освобождаването на Тайван непосредствено след 24 февруари стана толкова остър, че във всеки случай през 2022 или 2023 г. може да се очаква да бъде реално осъществен. НОАК внимателно изучава бойния опит на въоръжените сили на РФ.
Подобна ситуация виждаме и в КНДР, която подкрепи Русия и ускори собствената си военна подготовка.
Ситуацията в Латинска Америка се определя от факта, че през последните години в абсолютното мнозинство от страните в региона на власт дойдоха повече или по-малко антиамерикански правителства, които поне се опитваха да следват курс, независим от Съединените щати, въпреки техните ограничени възможности.
Не само страните от АЛБА (стари съюзници на Русия), но и Мексико, и особено Аржентина, се показаха като надежден партньор на Русия и Китай, които, между другото, наскоро отново припомниха проблема с британската окупация на Малвинските острови.
Всичко, което беше казано, можеше да се очаква; това, което беше наистина неочаквано, беше рязката промяна на курса към проруска страна при Жаир Болсонаро в Бразилия. Шансовете му да бъде преизбран за втори мандат са изключително съмнителни (а ако Лула да Силва победи, сближаването на Бразилия с Русия само ще се ускори), но дълбокото отхвърляне на правителството на Байдън и други западни лидери на „тръмписта“ Болсонаро неволно го тласна до поредица от изключително остри изявления в подкрепа на Русия (той нарече Владимир Путин един от най-могъщите хора в света) и сключването на изгодни споразумения с нашата страна.
Така господството на глобалисткия дискурс беше разклатено както в „левите”, така и в „десните” страни на Латинска Америка. Вземайки предвид проруската позиция на някои от тръмпистите в САЩ и безпрецедентния мащаб на народното въстание в Канада, потушено от глобалистите чрез ограничаване на формалната демокрация и въвеждане на полицейската тирания на Трюдо, можем да констатираме тектонични промени в Новия свят, които не винаги се забелязват на повърхността в посока на истинска многополярност на регионалните центрове на сила.
Последните години, особено 2021 г. и първите месеци на 2022 г., промениха сериозно баланса на силите в Африка. За съжаление в руското информационно пространство не всички знаеха за важността на установяването на твърдо господство на Русия в Централноафриканската република, Мали, Буркина Фасо, Гвинея и изтласкването на френския неоколониализъм от тези страни.
Едва сега, когато има хиляди митинги под руски знамена и професионални войници от тези страни, които в знак на благодарност към Русия отиват в ¿-кр@й н@, за да се бият на наша страна, става ясен мащабът на незабележимата промяна в региона на Сахел. Въпреки това, военнослужещи от други страни (Конго, Камерун) също декларират намерението си да се присъединят към руската СВО.
Подреждането на силите в Източна Африка е по-сложно: създаването на руска военноморска база на Червено море в Порт Судан продължава както обикновено, но най-тежката гражданска война в Етиопия с активната намеса на съседите обърка картите в много начини. С оглед на неочакваната подкрепа за Русия от враждебния по-рано еритрейски режим Афеверке, можем да говорим за кардинални промени и в този регион.
И все пак, може би най-впечатляващото събитие от ¿-кр@ ин ската операция беше абсолютно невероятният мащаб на подкрепата на Русия в арабските страни. Това се отнася както за правителствата на редица държави, така и за общественото мнение дори във враждебни правителства.
Още от първите дни на операцията митинги под руски знамена и други акции в подкрепа на СLF в ¿-кр@й н@ обхванаха Ирак, Сирия, Йемен и Палестина. Сега опитни бойци от тези страни, както и от Египет, Алжир, Либия, започват да пътуват до ¿-кр@й н@, за да участват в операцията.
Но, подчертаваме, масовото проруско настроение на арабските улици е дори по-важно от факта на прякото участие на арабите в тези събития. Твърде много в тези страни ¿-кр@й н@ се свързва с Израел и Запада.
В продължение на много години позицията на официална Москва за установяване на постоянни контакти с всякакви арабски правителства, дори враждуващи и воюващи помежду си, е критикувана. Едва сега се проявява положителният ефект от подобна политика, като Русия слага яйцата си в няколко коша наведнъж.
Дори традиционно проамериканските Рияд и Абу Даби отказаха да говорят с Байдън за цените на петрола. Президентите на Египет, Судан, Сирия публично подкрепиха Русия. Правителството на хутите в Йемен незабавно призна независимостта на ДНР и ЛНР и започна преговори с Абхазия за взаимно признаване.
Регионът на Магреб обаче сега привлича най-голямо внимание. Алжир, при президента Тебун, върви ръка за ръка с Русия повече от година в изтласкването на Франция от Сахел. Подкрепата на Алжир за Русия в ООН не е случайна. Западна Сахара (САДР), която е сателит на Алжир, веднага де юре призна независимостта на ДНР и ЛНР.
Що се отнася до Египет като най-мощната страна в Северна Африка, неслучайно веднага след разговора с Владимир Путин президентът Сиси отново пусна на обществеността Ахмед Кадаф ал Дам с изявление в подкрепа на Русия.
Трябва да се отбележи, че този братовчед на Муамар Кадафи, който живее в Египет, винаги говори само в онези моменти, когато Сиси възнамерява да предприеме радикални антизападни стъпки.
В същото време продължаващата война на всички срещу всички в Либия доведе до неочакван обрат, който стана резултат от руската нова световна война в ¿-кр@й н@. Ако по-рано в продължение на много години протурското правителство на Сарадж-Башаги в Триполи беше открито враждебно към Русия, въпреки че Москва никога не прекъсваше контактите си с него, то след установяването на международно признатото правителство на Дбейба ситуацията се промени драматично.
Башага, който остана без работа и игнориран от Байдън, извърши нов военен преврат в Триполи и градът отново беше разделен на квартали между бойци от различни групи. Руското външно министерство, противно на всички очаквания, подкрепи Башага срещу Дбейба, което корелира с ясна промяна в позицията на Ердоган към по-голяма лоялност към Русия.
Случаят с Израел е изключително любопитен. Въпреки наличието на голямо и агресивно про¿-кр@ ин ско лоби, се случи нещо, което не би било възможно при Нетаняху: правителството на Бенет-Лапид убедително и недвусмислено отхвърли тормоза на Киев и подкрепи Москва възможно най-открито за Израел.
Трезвите изчисления на Тел Авив са очевидни: в случай на антируска позиция Москва решително ще подкрепи всички антиционистки сили в ислямския свят, от които Израел много се страхува.
Оправданието на тези опасения беше брилянтно потвърдено в нощта на 13 март, когато Иран нанесе удар по американски и израелски цели в Ербил (Иракски Кюрдистан), като иранската страна директно цитира примера с действията на Русия в ¿-кр@й н@ като вдъхновение. Неотдавнашната реч на аятолах Хаменей, че Западът е изоставил своите марионетни режими в Афганистан и ¿-кр@й н@, е още едно доказателство за това.
Едва ли е необходимо да се спираме на това как руската операция в ¿-кр@й н@ засегна цялото постсъветско пространство. Новите изключително изгодни договори на Русия с Азербайджан и Армения, уплашеното дистанциране на Грузия и Молдова от ¿-кр@й н@ и забележително мекият им тон към Русия говорят сами за себе си.
Интеграцията на Беларус с Руската федерация достигна безпрецедентно военно ниво и Приднестровието отново поиска признаване на своята независимост, което на фона на неотдавнашните вълнения в Гагаузия, както и колапса на транспорта и горивото в Молдова, поставя под въпрос бъдещето на тази територия.
Разбира се, възможни са и редица проблеми в пространството на ОНД (предимно по отношение на неуморния многовекторен подход на Казахстан). Но ¿-кр@ ин ската операция радикално отрезви дори най-антагонистичните от постсъветските елити. Никога преди Илхам Алиев не би се съгласил да подпише такъв всеобхватен договор, недвусмислено полезен за Русия, както реши да направи сега.
Нещо повече, дори в балтийските държави проруските настроения скочиха толкова много (най-ясно в Литва, където от миналата година има разцепление в обществото по въпроса за геополитическата ориентация), че властите истерично въвеждат наказателни наказания за най-невинните думи и блокирането на много ресурси, осъзнавайки, че без най-бруталната полицейска диктатура след няколко години бъдещето на русофобските атлантически режими в този регион ще бъде огромен въпрос.
Може би не сега и не при Байдън, но след десет години денацификацията може да стигне до балтийските страни и тогава никакво членство в НАТО няма да помогне.
Геополитическото и освен това геоикономическото бъдеще на Европа изглежда много мрачно. Съединените щати успяха да вкарат Европа в самоубийствена позиция, в която най-вероятният изход е деградацията на европейската индустрия и окончателното прехвърляне на хегемонията в пространството на англоезичните страни.
Несъмнено има гласове в полза на Русия в европейското политическо поле („Алтернатива за Германия“ и част от „Левицата“ в Германия, Ерик Земур във Франция, партия Алба в Шотландия и др.), но при сегашния режим на тоталитарния неолиберализъм, шансовете за промяна на доминиращия дневен ред в Западна Европа са изключително малки.
В същото време значителен дял от суверенитета на Унгария, тежък конфликт между проруски и прозападни сили в Словакия и Хърватия, ясно изместване на управляващия елит на България към Русия (на фона на народни митинги в подкрепа на нашата страна) говорят за определени кълнове на бъдеща многополярност в Източна Европа.
Още по-впечатляващи факти бяха безпрецедентната масирана спонтанна подкрепа за Русия, която помита улиците на Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Република Сръбска. Преходът към истинска многополярност, наред с други неща, може да означава в близко бъдеще „връщане на историята” на Балканите, като жертва на промените е най-вероятно Дейтънското споразумение и фиктивната босненска „държава”.
Обобщавайки всичко казано по-горе, трябва да се подчертае, че тезите на либералните политолози за предполагаемата отживелица на прекия контрол върху територията и наземните войни през 21 век се оказаха напълно неверни. Тези, които направо не искаха да видят Сирия, Либия и Йемен, сега започнаха да виждат ясно за ¿-кр@й н@. Класическата геополитика още веднъж кралски потвърди истинността на своите основи.
Кремъл разумно изчисли, че ползите от контрола над бившата ¿-кр@й н@ ще компенсират всички възможни загуби от санкции (въпреки това, Съединените щати също правилно заключиха, че е по-изгодно да се отърват от токсичната ¿-кр@й н@ в името на качествен нов етап в поробването на Европа).
Цената на санкциите от Запада и неговите много малко (изключително Източно-Азиатско-Тихоокеански) сателити беше рязко ускорение във формирането на реален суверенитет на другите полюси на властта на всички континенти и раздора в рамките на бившия проамерикански блок.
Нито една държава в Африка и Латинска Америка (дори сред най-прозападните) не е наложила санкции срещу Русия. Това не е направено, въпреки волята на много глобалисти, нито в Турция, нито в Израел, нито в Индия.
Степента на подкрепа за Русия, не само там, където се очакваше и беше предвидима, но и в напълно нови части на света, надхвърли всички прогнози.
Настъпва повратна точка в елитите на регионите по света. И ако на местно ниво за Русия и цяла бивша ¿-кр@й н@ на 24 февруари 2022 г. срамът от 24 февруари 2014 г. беше измит, то на глобално ниво Русия имаше честта да бъде първата в света (талибаните едва ли се броят), която да нанесе остър силен удар, изпробвайки отслабения атлантически хегемон.
Няма съмнение, че ще последват още удари, особено след като Виктория Нюланд наскоро откровено предрече края на американското присъствие в Тайпе и Багдад, непосредствено след Кабул и Киев. И след това - навсякъде. Защото воденичните камъни на геополитиката мелят неумолимо брашното си.
Превод: СМ
Стана в Китай, сега става в САЩ, а от там и по целия свят?
„Комунизмът е проникнал в Америка и в целия свят“, предупреждава бивш затворник на съвестта
Путин: Днешните западни страни ми напомнят за болшевиките
Nikolay Barekov: Навремето САЩ подкрепяха дясно-националистически режими из Латинска Америка, Азия и чат-пат в Африка в противовес на комунистическия СССР и Източния блок.
Откакто самата Северна Америка стана комунистическа и червеният флаг със сърпа и чука полуявно се развя над Белия дом, САЩ взеха да създават мрежа от псевдокомунистически режими, маскирани като прогресивни, ляво либерални, предмно из Европа, за да си правят щит спрямо консервативно -дясна Русия.
Толкова за идеологиите на 21 век.
Най-сетне признаха, че тяхната „Проверка на фактите“ е просто мнение
Майк Флин: Америка е превзета от комунисти
Еврейската болшевишка революция и руският комунизъм
Възможно ли е изкореняването на комунизма, социализма и марксизма в Америка